Осъзнатата медитация - една от последните заблуди на източните религиозни влияния ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Д-р Милка Баръмова   
Сряда, 01 Март 2017 23:49

Майндфулнес медитация или т. нар. осъзната медитация е нещо относително ново, което нашумя през последните години. Тя постепенно става много популярна и се практикува от известни личности като Ема Уотсън, Кейти Пери, Борис Джонсън, Давина МакКол и други. Едновременно с това обаче се използва и от много нови религиозни движения и от практикуващите алтернативни терапии.
Самата осъзната медитация води началото си от ХХ век и се свързва с името на будисткия монах У Нарада (1868-1955 г.) от Бирма (сега Мианмар). Неговият ученик Махаши Саядо (1904-1982 г.) обаче е този, който популяризира т. нар. нов бирмански метод или метод махаши, който включва именно осъзнатата медитация. В наши дни осъзнатата медитация се свързва с т. нар. лек будизъм, т. е. с будизма без важните му постановки или още по-накратко казано – със западния будизъм.  
Днес осъзнатата медитация, отделно от будистката вътрешна медитация, печели популярност и дори някои се опитват да я прилагат в клиничната психология. Основаните върху „осъзнатостта“ терапевтични интервенции се занимават най-вече с широко известната „базирана върху осъзнатостта когнитивна терапия“ (MBCT – mindfulness-based cognitive therapy) и се свързват с т. нар. програма на „базирана върху осъзнатостта намаляване на стреса“ (MBSR – mindfulness-based stress reduction), въведена от Джон-Кабат Зин (Jon-Kabat Zinn) в Медицинския факултет  на Масачузетския университет през 1979 г. Този факт е от особена важност, тъй като когнитивната терапия се приема като научно обоснована сред психотерапевтите. Следва да се подчертае обаче, че няма никакви допирни точки с трансцеденталната медитация например или с ню-ейдж практиките.
Поради своя произход концепцията за „осъзнатостта“ не следва непременно някакви научно-доказани правила. Освен това „осъзнатостта“ се появява като идея донякъде по транс-теоретичен път. Тя е интегрирана и се използва в  различни форми на психотерапия и на псевдо-психотерапия като психодинамични, хуманистични, гещалтистки подходи и други подобни.
Фактът, че „осъзнатостта“ има добра репутация, тъй като се използва от учени психотерапевти, може лесно да заблуди общественността. Още по-сериозен е проблемът, когато този тип медитация се използва от хора, които се занимават с невролингвистично програмиране (НЛП), и „осъзнатостта“ се превръща в инструмент на тази псевдонаучна дисциплина. Нещо повече, практикуването на „осъзната медитация“ не води до благотворно влияние върху организма, а напротив, дори води до изпадане в панически състояния и до чуване на гласове. Още през 1992 г. изследване на проф. Дейвид Шапиро от Калифорнийския университет доказва, че върху 63% от тези, които са практикували „осъзната медитация“, тя е предизвикала поне един отрицателен ефект, докато при 7% тя е предизвикала дълбоко нежелани ефекти, включително паника, депресия, болка и тревожност.
Някои хора, посещавали тридневен курс по „осъзната медитация“, свидетелстват, че в началото са я намирали за „релаксираща“, но към края на курса са се почувствали така, сякаш все едно губят съзнание, а през последните часове са изпаднали в истинска паника. Оказва се, че при някои „осъзнатата медитация“ „изважда на бял свят“ неприятни спомени, свързани с тежко детство, например, което пък от своя страна води до депресивни състояния, до вътрешно безпокойство и до психични травми. „Осъзнатата медитация“ е един вид катализатор за нервни кризи и сривове, а при някои хора води дори до зависимости, от алкохол например! Други пък изпадат в телесно вцепенение и не желаят въобще да станат от леглото. Ето защо психолозите Мигел Фариас и Катрин Уикхолм пишат в своятa книга „Хапчето Буда“ („The Buddha Pill”) за неблагоприятните ефекти от медитацията и за „тъмната страна“ на осъзнатостта.
В заключение може да се каже, че осъзнатата медитация не е практика, която е задължително свързана с някакви сектантски уклони, но както е видно, нейното използване носи изключителни рискове както за физическото, така и за психическото здраве. Затова е препоръчително да се търсят други алтернативни методи за релаксация, заместващи осъзнатата медитация, чрез които човек остава здраво стъпил на земята, като например четене, дърворезба, срещи с приятели и др.

Последно променен на Петък, 30 Юни 2017 08:20