Сектите музицират ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 3
Слаба статияОтлична статия 
Написано от ИНТЕРНЕТ-ИЗДАНИЕ "ЭКСКЛЮЗИВ"   
Сряда, 15 Март 2017 10:45

Какво би станало, ако въобще не отделяме внимание на нашите деца, не се интересуваме от вътрешния им свят? Какво ще стане, ако родителите абсолютизират работата си и оставят възпитанието на своите потомци изцяло на обществото, детските градини, училищата, институциите, улицата, телевизора, интернета? Или още по-лошо: какво ще се случи с децата, ако техните родители се разведат, а Таня и Ваня изгубят усещането си за родителски авторитет? Може би точно това, което се случва в социалната драма „Това не ме засяга“ на прот. Александър Новопашин, заснет по поръчка на Федералната служба на Руската федерация за контрол на наркоразпространението. В този съвременен игрален филм една от главните роли – на писателя и бащата – изпълнява известният руски актьор Юрий Беляев. Героят на Беляев, Вадим, изучава проблемите на наркоманията. Чрез своето писателско перо той иска да промени света, иска да издаде книга, но му липсва само едно – изповед на наркоман. И точно тук страшните реалности на живота му подхвърлят „живописен модел“ – родната дъщеря... Драмата „Това не ме засяга“ (2013 г.) вече е получила двадесет руски и чуждестранни награди.  
 
Както в животинския свят малките са заплашвани от хищници, така и в социалния свят се крият огромни опасности за младежите: наркомания, секти и други отклонения. Веднъж изпуснеш ли нещата, трудно ще спреш последствията. Те могат да бъдат непоправими.
Още един игрален филм – „Редом с нас” от  2016 г. – на прот. Александър Новопашин с участието на  заслужили и народни артисти на Русия разказва за разрушителните действия на тоталитарните секти, за вербуването, за това колко далече могат да стигнат техните лидери, за екстремизма и терористите-смъртници. В него участват артистите на театъра и киното Юрий Беляев, Юрий Назаров, Иля Любимов, Сергей Махавиков. Главната роля в социалната драма изпълнява дъщерята на прот. Ал. Новопашин, Анастасия Новопашина, студентка в Новосибирския театрален институт. В сюжета младата девойка се запознава със сектант и бива завербувана и психологически обработвана. Тя облича „пояса на смъртта“ и изпълнява „мисия“, а нейният приятел сектант се взривява на многолюдно обществено място.
Филмът е заснет по поръчка на Главното управление за борба с екстремизма към МВР на Руската федерация и се използва като материал при обучение на служители в силовите структури. Филмът е удостоен с редица руски и международни отличия. Сценаристът и режисьорът става лауреат на премията на МВР на Руската федерация.
 
В двата филма (препоръчителни за 16+) се отделя особено внимание на опасната криминална среда, на насилието, на агресията сред децата и младежите. Филмът е изключително злободневен и гледането му без предварителна психологическа подготовка предизвиква шок.
Режисьорът Александър Новопашин – новосибирски протойерей, член на Координационния съвет за борба с наркоманиите към Синодалния отдел за църковна благотворителност и социално служение на РПЦ, вице-президент на Руската асоциация на центровете за изследване на религиите и сектите (РАЦИРС) – се занимава повече от 20 години с проблемите на тоталитарното сектантство. Също така той е четирикратен шампион по пауърлифтинг в Новосибирска област.
 

Представяме ви часто от интервю на прот. александър Новопашин за московското интернет-издание "Экслюзив":
- Какви християнски течения Православната църква отнася към сектите?
- В Православната църква и свещениците, и учените-религиоведи разглеждат католицизма като християнска религиозна конфесия. Протестантските деноминации е прието да се наричат протестантски църкви, към тях се отнасят лютеранството, англиканството, калвинизмът, реформаторството. Но това не са секти, макар че те са се отделили от католицизма, като са създали организации от нов тип. Други постпротестантски деноминации, в частност баптизмът, адвентистите от седмия ден се определят като религиозни секти. Но има още едно явление, което се появява сравнително наскоро – тоталитарното сектантство – и не е задължително то да се свързва непременно с религиозна идеология. В тоталитарните секти основното е лъжата при вербуването, манипулацията на съзнанието, регламентирането на всички аспекти от живота на последователите, експлоатацията, абсолютизацията на лидера или самата организация. Тяхната цел са властта и парите, като властта е определяща. Днес  различаваме политически тоталитарни секти, т. нар. психокултове (тренинги и семинари за личностно развитие) и педагогически култове, сформирани около педагози-новатори, също така различни комерсиални култове.
- А държавата кои течения отнася към сектите?
- Светската държава не се занимава с тези въпроси, но тя се вслушва в мнението на специалистите, които изучават религиозните конфесии и движения.
- Според Вас концертите в протестантските или сектантските общности средство за вербуване ли са? До каква степен тяхната дейност е успешна?
- В много протестантски общности по време на богослужение и молитва се използват различни музикални инструменти: китари и флейти, и други духови инструменти, и барабани. Понякога и орган, но органовата музика е характерна за католическото и лютеранското богослужение. Има дори и някои гръцки църкви, в които се използва орган, но, разбира се, това  не е така разпространено, както в католическите църкви.
 
Що се отнася до вербуването, това е акция, свойствена само за тоталитарните течения, които нямат нищо общо с протестантизма и с постпротестантските секти. Например, адептите на неохаризматичните (неопетдесятни) тоталитарни секти наистина в своите вербовъчни акции често организират цели „рок концерти“, за да привлекат вниманието на околните. Това е вид примамка за простодушните наблюдатели.
Известният сектовед проф. Александър Дворкин дава следното опредение за тоталитарните секти: това са специфични авторитарни организации, чиито лидери се стремят да властват над своите последователи, да ги експлоатират, прикривайки намеренията си зад религиозни, политико-религиозни, психотерапевтични, оздравителни, научнопознавателни, културологични и други маски. Именно към такива деструктивни организации се отнасят и неохаризматичните движения. Въпреки че те самите се определят като протестантски, истинските протестанти – лютерани и калвинисти – не считат подобни организации за протестантски, и дори за християнски.
 
През 2002 г. упълномощеният по сектантските проблеми пастор Томас Гандов от Берлинско-Брандербургската лютеранска църква се изказва по следния начин за неохаризматиците: „Учението, към което те се придържат, се намира толкова далече от широкото разбиране за християнство, че може да кажем, че това не е просто окултно-езотерично проявление в християнството, а в действителност е окултизъм, който се прикрива зад християнството.“
- Какво може да се случи с човек, който доброволно се подлага на вербуване? Как протича вербуването?
- Има едно такова погрешно мнение, че в тоталитарните организации хората идват доброволно. Всъщност сектантите много изкусно поставят мрежата, в която попадат хората. В действие се привеждат откровената или „по-тънката“ лъжа, обещания за избавление от бедността, болестите, негативните зависимости, техниките на хипноза, ласкателствата. Разбира се, далеч не всички стават жертви на сектантите. Някой проявява здравомислие и подминава, друг се интересува от рекламата на сектантите, може би от тяхното учение, но по-късно, осъзнавайки за какво става въпрос, излиза от организацията. А някой, за нещастие на него и на неговите близки, си остава там. И тези нещастни хора стават доживотни роби. Те прехвърлят на лидерите на сектата своите жилища, вили, автомобили, пари или просто безплатно работят за тях: мият пода в домовете им, раздават листовки на улицата и т. н.
- Кой се занимава с контрола и отчета на сектите в Русия?
- В нашата страна лидерите на тоталитарните секти съвсем свободно регистрират организациите си, определяйки ги като оздравителни, благотворителни, образователни, спортни, обществени, обществено-политически и т. н. Да им се откаже регистрация е невъзможно и неоснователно. И разбира се, никой не контролира тяхната дейност; затова на никого не е ясно какво точно се случва в недрата на сектантските организации. Вследствие на това често виждаме как органите на властта си сътрудничат с деструктивните секти, за които подобно сътрудничество е много изгодно, защото е добра реклама. Ние, сектоведите, разбира се, предупреждаваме за тази опасност. Някои от чиновниците се вслушват в мнението ни и прекъсват отношенията си с тези организации, а други продължават сътрудничеството си.  
- Толкова ли е плашещ броят на сектантските храмове?
- Много от тоталитарните секти нямат свои храмове. Те провеждат събранията си в наети помещения в културни учреждения, в частни вили, в апартаменти. Но като цяло тези организации не са малко.
- Те не са ли забранени сега в Русия?
- Като цяло – не. Защото, за да бъдат забранени, трябва да има много сериозни основания. Но адептите на тоталитарните секти като правило не свидетелстват срещу своите лидери, макар да има и изключения. И тогава се завеждат наказателни дела, някои от лидерите на сектите могат да бъдат осъдени, а самите организации – забранени. Неотдавна например небезизвестната секта „Аум синрике“ беше призната за терористична и забранена.
 
- Защо толкова видни оксфордски учени изучават конфесиите?
- Изучаването на религиозните конфесии позволява по-добре да се разбере историята и културата на дадена страна, историята на обществото. Също така и изследването на новите религиозни течения и тоталитарни секти дава по-ясна представа за много дълбинни процеси, които протичат в обществото, разкрива сериозни обществени проблеми и методи, чрез които да бъдат разрешени.

 

Източник: ИНТЕРНЕТ-ИЗДАНИЕ "ЭКСКЛЮЗИВ"

Последно променен на Сряда, 15 Март 2017 10:50