ЕМО-културата и подрастващото поколение в България
През последните няколко месеца в общественото пространство актуалност доби т. нар. „Емо” – движение. Интересът беше предизвикан от опита на няколко тийнейджъри, от различни градове на страната да се самоубият. Общото между всички тях е факта, че са на една и съща възраст (13-15 г.) и, че всички те са почитатели на „ЕМО”-движението. Въпреки сериозността на проблема, темата за това движение намери много по-широк отзвук в интернет пространството, отколкото в останалите електронни и печатни медии. По-специално внимание на проблема обърна Нова телевизия в предаването „Темата на Нова”, излъчено на 18.05.2008 г.
ЕМО или ИМО (като е по-правилно да се произнася) е съкращение от английската дума emotional (имоушънъл), която в превод означава емоционален.
Стилът, който днес е известен под името ЕМО възниква първоначално като течение в музиката и по-конкретно като разновидност на емоционално заредения пънк-рок в началото на 80-те.
Зараждането на така наречения ЕМО-кор (emocore, което е кратко пък за emotional hardcore) започва след окончателното замиране на вашингтонския хардкор пънк, свързван предимно с творческтово на Minor Threat и насочването на музиката към мелодичния рок и чувствения пънк. В своето развитие от 80-те години на миналия век този музикален стил претърпява няколко вълни и много промени в стилистиката си.
В голямата си част той съдържа в себе си не само текстове, изразяващи самосъжаление и негативизъм, но и текстове, изпълнени с позитивизъм и радост. Доказателство за това са: The Academy Is… – “Black Mamba” – енергично изпълнение с послание срещу механизираната музикална индустрия и Bayside – “Landing Feet First” – балада за завръщане у дома, за надеждата и щастието.
За някои от композициите на това направление в музиката са характерни писъци и плач, а в други стоновете и шепота преминават във вик. Повечето от текстовете са за нещастна любов, несправедливост, за жестокия и преизпълнен с насилие свят. ЕМО-парчетата са в много широк музикален диапазон – от мелодични балади до тежки, дори твърди композиции. За това ЕМО-групите не могат да се сравняват. Всяка изразява емоциите си по различен начин, като задължително условие за всички тях е изразената емоционалност да е искрена. Важно е да се подчертае, че групите в този жанра не прокламират или подкрепят самоубийството, напротив много от тях участват в различни инициативи против самоубийствата.
Малко след 80-те години употребата на термина “emo” се разширява отвъд музикалния жанр, което още повече обърква и размива понятието. Думата “emo” започва да се прикача едновременно на човешките емоционални изблици, тип мода и някакъв странен стереотип на поведение. Като резултат, спектъра на звука на жанра става безумно голям и създава много проблеми и отчуждение сред феновете.
Според някои психолози и социолози, изследващи движението “ЕМО”, то е култура, според други е субкултура,а според трети е само стил на обличане и начин поведение.
Стилът на външната визия на ЕМО-последователите не е самобитен, напротив той се явява своеобразна смесица от пънк, готик и инди рок обличането. Въпреки, че едно от най-важните неща за привържениците на ЕМО-стила е изразяването на емоции, в повечето случаи в цветовата гама на дрехите им преобладават черно, сиво и други тъмни цветове, но разбира се срещат и изключения и то най-вече в облеклото на ЕМО-момичетата, които предпочитат по-светлите тонове.
Повечето психолози в своите изследвания, споделят, че ЕМО-тата са чувствителни, срамежливи, искрени по отношение на собствените си емоции. Обикновено това са младежи на възраст между 14 и 18 години. Те са лесно раниими поради, което често изпадат в депресии. В тази възраст както всички младежите, така и при последователи на това движение се забелязва склонност към съмовглъбяване и честото сменяне на настроението, породено от по-особено им отношение към заобикалящия ги свят. Както своите връстници, така и ЕМО-последователите търсят истинската и щастлива любов и много често изпадат в отчаяние когато не се отговаря на чувствата им така, както те искат. Според тяхната екзистенциална философия, изразена в интернет пространството те са против насилието, злото и открито се обявяват за мир по целия свят. Не се съгласяват и не приемат законите на реалния, “жесток живот”. Именно за това носят дълги бритони, за да се прикрият от тираничния заобикалящ ги свят и неразбиращите ги хора. В тълпата се открояват със специфичния си външен вид и тъжно, почти разплакано изражение на лицето, за да могат поне визуално да се разграничат от останалите лъжливи и неистински представители на човечеството.
Как изглежда класическия ЕМО –КИД?
Тийнейджър с тъмни коси в които понякога се правят и разноцветни кичури в ярки тонове.Особено важна е прическата, която представлява дълъг, прав, и филиран бритон, който закрива половината лице. Останалата коса е рошава и стърчаща. При някои от момичетата се срещат прически, наподобяващи детските като например две опашки, или плитки с множество фибички във формата на сърчица. Както при момичетата, така и при момчетата задължителен елемент от визията е гримът. Лицето задължително е бледо, за да може дебело гримираните в черно очи да изпъкват като ярко петно. Ефектът, който се търси е свързан с факта, че очите са огледало на душата, в която се раждат емоциите. Затова много често с черен молив се рисуват сълзи или спиралата се размазва като с това се имитира следи от плач, израз на болката и страданието в техните души.
За облеклото са характерни тесните тъмни панталони в повечето случаи джинси, износени или имитиращи подобен ефект задължително с колан. Типични за този стил на обличане са тесни тениските с разкъсани на парчета розови сърца. Класика в жанра е палтото „емо”. Задължително се ходи с чанта през рамо от типа раница, на която трябва да е накичена със значки. Ноктите по принцип се лакират в черно или в някои случаи и в сребристо.
Неотделим елемент от визията на всяко „емо” е пиърсингът. Той може да е на носа, на устната ,на веждите, на езика! Според информация от интернет някои по-напредничави емо-последователи си правят „тунели-огромни дупки със ширина около12-16 мм, в които се слагат специалн кръгли обици-плаги или тонели-обички с формата на геврек”.
Като се има предвид възрастта на „емо”-тата трябва да се спомене, че това е период когато те съзряват не само физически и психически, но и сексуално се ориентират. Затова и много често при тях се забелязват бисексуални или хомосексуални влечения. Според някои психолози обаче когато се говори за сексуалността на емо-то по-точни биха били определения като асексуалност или унисекс, защото половите границите между емо-момичетата и емо-момчетата са силно размити. Причина за това са еднаквите прически и гримът, който е задължителен елемент във визията.
В изброените характеристики на визията на емо-последователите повечето хора не забелязват особена опасност за техния живот или здраве, защото приемат това за мода. За съжаление обаче трябва да се спомене,че класическите „емо”-та са склонни да си причинят болка чрез нараняване, поразване или изгаряне. Още по-притеснителен е фактът, че някои от тях дори стигат до самоубийство. Според някои емо-младежите правят това изключително, за да си доставят удоволствие, но повечето от представители на стила отричат това, като твърдят, че „емо”-тата са настроени с положителни емоции, активни, жизнени и дейни, а апатията и меланхолията е нещо чуждо за тях.
Класическия тип „емо”- последовател е чувствителен, постоянно е тъжен, гледа на живота от тъмната страна, и понякога не намирайки смисъл в него прави опит да сложи край на живота си. Погрешно е да се смята, че подобен тип поведение е следствие на стила музика, дрехите или гримът. По-скоро това е проблем на психиката, породен от проблеми в общуването в семейството, училището и обществото. Това са младежи, които са крайни песимисти и имат проблеми с осъществяването на контакт и приятелство с други хората. По този начин те се чувстват отхвърлени от обществото.
Така например много често момчетата ЕМО са обявявани за хомосексуалисти, поради типичния си унисекс вид и са обект на подигравки и дори малтретиране от страна на своите връстници или по-големи младежи. Според самите емо-младежи насилието се проявява към всички емо-та като цяло, което ги прави доста затворени, необщителни и интровертни личности. Това е причината те да подържат социални контакти извън кръга на себеподобните си. Това ги кара да са тъжни и чувствителни. Благодарение на по-слабия си характер, те не намират сили да се справят с тъгата, обидата и огорчението и често посягат към самоубийство. По мое мнение в България се наблюдават повечето псевдоемо-та, които копират визията на класическото емо и веднага след това си слагат шаблона „Аз съм ЕМО“. Няма да е далеч времето обаче когато в България ще се появят и истинските емо-та. Сигнал за това са вече няколко случая в България за последните няколко месеца за опити за самоубиства от привърженици на емо-движението.
Така например преди два месеца две 14-годишни момичета от Благоевград хвърлиха в ужас хиляди родители, след като се разбра, че опитът им за самоубийство се дължи на популярния сред тийнейджърите „Emo Style“. Девизът на двете девойки бил“Кухнята, ножът, вените, край на проблемите!”.
Преди около месец друго 15-годишно момиче от Бургас, също почитател на ЕМО-модата, едва не загина от алкохолно натравяне.
В заключение не искам да завършвам изложението с критики и препоръки към семейството, училището или една или друга институция, защото отговорността за появата на подобен род явления пада върху цялото общество. Не трябва да осъждаме и самите деца, почитатели на това движение защото както всички поколения преди тях , така и те се опитват да изградят определена идентичност и визия за живота, различна от визията на техните родители. За разлика предните поколения, които прекланяха пред авторитети и имаха идеали за нещата и живота, това поколение е консуматорско, то е възпитано единствено и само в задоволяване на материалните потребности и е нечувствително към теми касаещи семейство, училище, традиция, морал, а за вяра да не говорим. Те живеят, наслаждавайки се на мига, искайки да опитат и да усетят всичко. За тях е важно само настоящето, защото връзката с миналото и надеждата в бъдещето за тях не съществува. Виновно за това е болното ни обществото ни, което в последните 18-19 години страда от най-тежка форма на краен негативизъм, отричане на всичко, отчаяние и нежелание за търсене и преоткриване на духовните и моралните устои. Обществото забравя, че в тези тежки и трудни години израства поколение, което се нуждае не само от материални неща, но и от лично внимание като към личности, на които да бъде показана силата и красотата на непреходното. Това е, и причината за отчаянието в тези деца и желанието им да избягат от живота.
