Международно общество за Кришна-съзнание, известно още като Движението Харе Кришна, е религиозна организация, основана през 1966 от Бхактиведанта Свами Прабхупада (1896-1977), титулуван от последователите си Негова Божествена Милост или накратко Шрила Прабхупада. Обществото за Кришна-съзнание принадлежи към традицията на Гаудия вайшнавизма, един от четирите клона на Вайшнавизма – религиозна система, почитаща Бог Вишну, като Върховен Бог.

Това е източен култ от индуиски произход. Той води началото си от XV век, когато Шри Чайтания Махапрабху (роден през 1486 г.), развива учението му. Той учи, че Кришна е главен Бог – Върховната Божествена личност, и че всеки човек трябва да мине през няколко последователни живота (прераждания), за да се освободи от дълговете натрупани през живота му.

Международното общество за Кришна-съзнание е духовна организация. Нейният основател желае, тя да служи за пример, как всичко може да се използва в служене на Върховния Бог – като път към духовното съвършенство.

Седемте цели, които си поставя Международното общество за Кришна съзнание, както са описани в документите на Обществото за Кришна-съзнание, са:

Системно и целенасочено да разпространява сред обществото духовно знание и да учи всички хора на принципите на духовния живот, за да бъде спрян упадъкът на житейските ценности и да се постигне истинско единство и мир в света.

Да разпространява съзнанието за Кришна такова, каквото е описано в „Бхагавад-гита“ и „Шримад-Бхагаватам“.

Да обедини членовете на Обществото и да ги приближи до Кришна, извечното същество, за да възпита у тях и у цялото човечество идеята, че всяка душа е неотделима частица от природата на Бога (Кришна).

Да развива и разпространява движението на санкиртана — съвместното възпяване на святото име на Бога, както това е разкрито в ученията на Шри Чайтаня Махапрабху.

Да издигне за членовете си и за цялото общество свято място на трансцедентални забавления, посветено на Личността Кришна.

Да обедини членовете си в името на един по-прост и природосъобразен начин на живот.

За постигането на гореописаните цели да издава и разпространява периодични издания, списания, книги и други печатни произведения.

Последователите и членовете на Обществото за Кришна-съзнание са монотеисти и се обръщат към Бога с името Кришна. Според тях, Върховният може да бъде назован с безброй много имена, такива, като Рама, Вишну, Буда, Йехова, Аллах и прочие. Последователите и членовете приемат за крайна цел на човешкия живот любовта към Върховния Бог.

Последователите и членовете на Обществото за Кришна-съзнание считат, че духовният живот започва, тогава, когато човек са запита за природата на Абсолютната истина или Върховния Бог. Според тях, всички произведения и коментари на предшестващите духовни учители (Ачарии), които са в унисон с основните заключения на Ведите, трябва да бъдат приети за ведически. Последователите и членовете на обшеството за Кришна-съзнание считат, че разбирането личността като нематериална и духовна по природа е началното ниво на разбиране на Абсолютната Истина. Според философията на кришна-съзнание, за да постигне себереализация, човек трябва да се обърне към истински духовен учител, така както човек може да разбере същността на каквото и да е, ако се обърне към личност, която е съвършена в дадената област.

Съвместното повтаряне на Маха-мантрата Харе Кришна е считано от последоватлите за най-ефективния метод за духовно извисяване и пречистване в тази епоха, която, според тях, е характерна с упадъка на обществото, изразяващ се в това, че материализмът взима връх над религиозността.

В съвременния си вид, обществото на Кришна съзнание е основано от индийския търговски служител Абхай Чаран Де. Посветен в учението на Кришна съзнание през 1922 – 1931 г. от своя духовен учител Шрила Сарасвати Госвами, който му внушава и идеята да разпространява в западния свят неговите възгледи.

Учението на международното общество на Кришна съзнанието е свързано с боготворенето на Кришна, като върховен Бог – творец на духовния и материални свят.  Всички останали богове, включително и Иисус Христос, са негови творения и са едно от неговите „въплъщения”. Той е личност, която живее на недостъпна отдалечена планета. На земята бил преди 5000 години. По принцип, кришнарите обичат да се отъждествяват с древната ведическа литература, което е проблем, защото името Кришна не се среща в нито една от четрите веди („Риг Веда”, „Сама Веда”, „Адхарва Веда”, „Аджур Веда”). Най-ранното споменаване на Кришна е в „Чхандола-упанишад”, но не е ясно, дали е същия този, на когото живота е описан в „Махабхара” и за когото проповядва Прабхопада. Всъщност, по-голямият проблем е, че във ведическите литератури няма описан бог – творец на света от нищото, а има само множество богове, които си разменят атрибутите, без някаква особена логика.

Според Прабхупада, Кришна вечно живеел в трансценденталния свят Вайкунтхи, на планетата Голоке, където той вечно прекарвал времето си в развлечения, наречени лила. Кришна се наслаждавал в общество от 16 хил. жени, и понеже е абсолютен бог, можел да пребивава със всички тях едновременно, живеейки с всяка в отделен дворец. Във връзка с това, Прабхупада обяснява, че: „ … Половото желание, което ние намираме в човешкото общество е налично в изначалната личност на бога и освен това, любовното влечение на половото желание е изначална черта на върховната личност на Господа”. Сам Прабхупада казва: „Добросърдечните жени и девойки лесно приемат Кришна съзнание”.

Спасението на хората е в тяхното възвръщане към Кришна съзнание. За целта, те трябва да живеят, да мислят, да пеят, да се хранаят, да говорят за Кришна и да се надяват на него, т.е. трябва да спазват строго определен начин на живот. Основните изисквания в него са умиротвореност, себеконтрол, въздържание, чистота, търпимост, честност, знание, мъдрост и решителност. Важно изискване е неговите последователи да пеят всеки ден 1728 пъти Маха Мантра (Великата Мантра). Всеки последовател на обществото на Кришна съзнание има броеница с 108 зърна. Шестнайсет пъти на ден той трябва да отброява зърната на броеницата и да пее: „Харе Кришна, Кришна Харе, Харе Рама, Рама Харе”. Това възпяване на бога Кришна е единственият начин за постигане на себереализация в тази епоха на двуличие и лицемерие. Мънтруването може да бъде индивидуално (джана) или групово (кирбан) – това е медитация, която е съпроводена с музика от традиционните индийски инструменти – барабани и ръчни чинели.

Вярващите бръснат главите си, но оставят опашка от коса. Според вярването им, чрез нея те ще бъдат измъкнати от гробовете при прераждането. Носят и дълги оцветени в жълто роби. Храната е особено важно нещо за кришнарите – тя е ведическа (вегетарианска). Характерно за обществото за Кришна съзнание е, че реагира много остро на критиките към него – всички, които не го възприемат, са категоризирани като „абсолютно луди” и „ръководени от демони”. На Запад има вече няколко случая, когато привърженици на Кришна са съдени за притежание на оръжие, търговия с наркотици и за криминални прояви.

Последователите приемат посвещение от духовен учител – гуру, в процеса на повтаряне на Светите Имена на Бога – Маха-мантрата.
При това посвещение те дават обет да се въздържат от опияняващи средства; месо, яйца и риба; ивънбрачни сексуални връзки (членовете на Обществото за кришна-съзнание сключват предвидения в тяхната традиция духовен брак, след сключването на граждански) и хазарт. Те вярват, че тези дейности нарушават физическото, умственото и духовното спокойствие и добруване на човек, както и че засилват напрежението и конфликтите в обществото.

Прави се ясно разграничаване между брахмакарин и грхаста. Първите са монаси, които дават четри обета: да не употребяват месо; да не се използват упойващи вещества; да не практикуват никакъв вид сексуална активност и никакъв вид хазарт. Вторите са вярващи, които живеят в брак извън храма. Те също могат да дават обети, но различно от тези на монасите.

Поклонението пред гуруто е опияняващо и екстатично: „Ти си моето духовно слънце, а аз нищожна искра от твоето сияние”, казва ученикът.

Както вече казахме, движението Харе Кришна е част от Гаудия Вайшнава традицията. Тази традиция се основава на учението на Бхагавад-гита и Шримад-Багаватам. Движението Харе Кришна приема принципите и практиката зададени от Шри Чайтаня – светец и религиозен реформатор от 15 век, заедно със неговите основни последователи – шестимата Госвами от Вриндавана.

Шри Чайтаня, който е считан от гаудия вайшнавите, каквито са последователите и членовете на Харе Кришна, за директна инкарнация на Бог Кришна, дава силен тласък на движението на Бхакти (преданост) в цяла Индия. По негова поръка са написани стотици книги върху философията на вайшнавизма. Много последователи следват стъпките на Шри Чайтаня Махапрабху. Един от тях е изключителния Вайшнава теолог от 19 век – Бхактивинода Тхакура, който дава Кришна-съзнание на съвременните хора. Неговият син – Бхактисиддханта Сарасвати Госвами е гуру на Шрила Прабхупада.

Международното общество за Кришна-съзнание се легитимира чрез своята принадлежност и място в дългата последователност от духовни учители (гуру) и ученици. Съществуват четири основни ученически последователности (сампрадаи), а Хари Кришна принадлежи към Брахма Самптрадая, водеща началото си от Кришна.

Принципът на ученическата последователност се състои в това, знанието и ученията да се предадат непроменени от учител на ученик. Най-издигнатите предани в дадена последователност са приемани за ачарии – личности, които учат с примера си – продължаващи последователността напред.

В световен мащаб движението се развива като обединение от повече от 350 центъра и храма, над 60 селскостопански общности, над 50 училища и повече от 60 ресторанта. Целта, която това монотеистично движение си поставя е да допринесе за добруването на обществото, като проповядва мисията на Кришна-съзнание, така както е изложена, според неговите последователи и членове, в Бхагавад гита, Шримад Бхагаватам (преведени и на български) и другите свещени санскритски текстове.

През 1970 година Бхактиведанта Свами Прабхупада основа Управителното тяло на обществото, което го подпомага в ръководството на разрастващото се „Хари общество”. Преди смъртта си през 1977 година, Бхактиведанта Свами Прабхупада оставя ръководството в ръцете на Управителното тяло, което взима решения относно главните стратегии. В своята дейност това тяло се стреми да се ръководи от демократични принципи, решенията се взимат с гласуване, ако е необходимо, след консултация с храмовите президенти и други лидери.

За 12 години Бхактиведанта Свами Прабхупада успява да напише повече от 70 тома произведения – преводи на древните Ведически (от Веда-знание) писания и обширни коментари към тях.

Бхактиведанта Бук Тръст е основан през 1972 година. Неговата цел е да публикува изданията на Бхактиведанта Свами Прабхупада.

Бхактиведанта Бук Тръст е най-големият в света издател и разпространител на книги за Ведическа философия и религия. До днес са разпространени повече от 500 милиона книги и списания на повече от 60 езика по света.

 От казаното до тук виждаме, че учението на Бхактиведанта Свами Брапхупади е опит да се приспособи една древна религия, като индуизма към съвременния Запад и до голяма степен към християнския светоглед.

Обществото за кришна-съзнание е регистрирано в България с решение на Мнистерски съвет като Вероизповедание, по силата на закона за Вероизповеданията, през 1991 г. От тогава то има официална дейност в страната. Неговата дейност преди демократичните промени, започнали на 10 ноември 1998 г. са предмет на отделна публикация. След приемането на новия Закон за вероизповеданията (20 декември 2002), обществото се пререгистрира в Софийски градски съд, в съответствие с изискванията на новия закон.

Общество за Кришна съзнание няма особени успехи в страната ни. Твърденията, че са около 800 – 1000 души не отговарят на истината. Техният брой е няколко десетки. Основните негови групи последователи се намират в София и Пловдив.