КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА МОРМОНСКАТА ЦЪРКВА

Сектите и култовете са реална опасност за всяко общество. Необходимо е да се обсъжда тази тема, защото тя има социално значение. Това не е новост, но липсата на достатъчно обективна информация поражда напрежение. В редица предавания, статии и изявления, наред с искрената загриженост, се прокрадват невежество и спекулация. В стремежа си да реагира адекватно, обществото прави опити да създаде собствен критерий и оценка, но практиката е показала, че така се появяват грешни мнения по въпроса. Световният опит и изследванията на видни богослови, вече са изградили единна система от критерии за класификация на сектите и култовете, нар. според Европейското правно законодателство „Нови религиозни движения“ (НРД). Приемането на тези утвърдени стандарти ще даде възможност за ефективно противодействие.

Разглеждането на тази тема разяснява в какво вярват различните групи и защо тези вярвания са несъвместими с традиционното библейско християнство. Живеем в общество, в което човек е свободен да следва религиозното си убеждение, което е в съгласие с Европейската харта за правата на човека, ретифицирана в България скоро след настъпването на демократичните промени през нач. на 90-те г. Но въпреки това, има личности и групи, които заявяват, че те са истинското Божие дело тук на земята, а класическото християнство, в случая визираме Православие, Римокатолицизъм и Протестанство, съществувало векове е неподходящо. Тази теза можем да я намерим в писанията, доктрината на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, известни повече като мормони.

Мормоните са най-многочислената псевдохристиянска общност в западния свят. Основател на тази нетрадиционна християнска секта е Джозеф Смит, роден през 1805г. в гр. Шарон, щата Вермонт, САЩ. Цялото семейство на Смит е дълбоко ангажирано с окултизма. На около 9-годишна възраст се мести с родителите си в Ню Йорк. Джоузеф вманиячен в търсенето на съкровища, под влиянието на златотърсаческа треска и местните суеверия, измайсторява собствен магически уред – гледачески камък, наречен от него самия Урим и Тумим (?). Убеден, че с него може да открива закопани съкровища, предлага да прави това срещу заплащане. Религиозната обстановка в града, в който живеели била твърде замърсена. Презвитерианци, бабтисти и методисти водели спорове и надпревара във вербувано на местното население. Родителите му се присъединили към презвитерианите, а той симпатизирал на методистите. Объркан в избора си, през 1820 г. се оттеглил в една гориста местност с намерението да „пита Бога към коя от местните църкви да се присъедини”. В стълб от ярка светлина му се явили Бог Отец и Иисус Христос, а отговорът бил, че „всички църкви са мерзост в Божиите очи”. Тогав разбрал, че Бог го призовава да бъде Негов пророк. През 1823 г. Смит има второ „видение” в спалнята си – бива посетен от сияйна личност, която се представила като Божия пратеник, казвал се Морони. Той дошъл да му извести за скрита „свещена книга”, написана с древноегипетски йероглифи върху златни плочи на хълма Кумора. През 1827 г. намерил и превел ръкописа с помоща на въпросния намерен магически камък. На следващата година „Божият пратеник Морони” си взел плочите обратно. През 1829 г. Джоузеф и Оливър Каудри започнали да превеждат книгата, нар. „Книгата на Мормон“. Същата година ги посетил „духа на Йоан Кръстител”, който ги „ръкоположил в Аароново свещенство”, а те от своя страна – взаимно се ръкоположили.

През 1830 г. на 6 април се отпечатва първото издание на „Книгата на Мормон”, това е и денят, в който се създава новата секта. Смит и негови последователи (5-ма души) учредяват Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни. На това събрание Джоузеф категорично игнорирал всеки претендент за ръководител на новата църква, станал лидер и пророк, основавайки се на Божията воля. Смит и последователите му се местят непрекъснато, тъй като са преследвани от властите. Така той основава град в щата Илинойс, където става кмет и въвежда полигамията по „божие искане”. През това време Смит успява по „чудодеен” начин да преведе „отдавна изгубената Книга на Авраам”, представляваща папирус, който той намира в ковчега на мумия, купена от пътуващ търговец. През 1844 г. той и брат му са арестувани поради неморално поведение и измами. Убити са от противници на сектата същата година, с което се проваля пророчеството на Смит, че през 1891 г. ще дойде Човешкият син, а Смит ще бъде на 85г. И до днес този „пророк” на сектата е считан от мормоните за мъченик, независимо от беззаконията, извършени приживе от него. Освен това „пророкът-мъченик” застрелва двама души преди смъртта си.

Наследник на Джоузеф Смит е Браян Иънг, бивш дърводелец и занаятчия. Той отвежда мормоните на запад, в щата Юта, където през 1847 г. основава Солт Лейк сити. Бригъм нарича мястото „Обетована земя”, а мормоните „Новия Израил”. Днес този град е център на мормонската секта, където има огромен храм, където се извършват тайни масонски ритуали за мъртвите, кръвни клетви и др. обреди, които се правят и в другите мормонски храмове по света. Твърди се, че Йънг е имал 25 жени и 56 деца. Последователите на Смит-Йънг са най-мощната мормонска група в щата Юта, където 70 на сто от населението са мормони.

Смята се, че днес мормоните са около 8 милиона души и имат ок. 40 000 мисионери по света. Мисионерите са младежи на възраст между 19-21 години и проповядват мормонското учение на свои разноски и с помощта на родителите си. Те служат за период от две години. Преди да заминат за която и да е държава, мисионерите изучават езика и културата й. Те нямат право да гледат телевизия, да слушат радио и да ходят на забави по време на мисия. Мисионерството за семейства с традиция е много важно и понякога има натиск от тяхна страна към младежите, които не желаят да изпълнят тази дейност. Всяка година, вследствие на тези мисии се присъединяват ок. 200 хиляди души към мормонската общност. Мормоните се гордеят с най-големия частен университет в САЩ „Бригъм Йънг”, в който се обучават 27 хиляди студенти. Там последователите се насърчават да участват в благотворителни мероприятия и да се грижат за по-бедните членове на сектата, усвояват техники и правила за поведение на мисионера.

У нас за първи път мормоните идват в 1990г. под прикритието на фондация „Св. Св. Кирил и Методий”. Като общност те се появяват на 19.04.1991г., а на 19.07.1991г. вече са регистрирани от Министерския съвет. Пръв техен председател е Венцислав Лазаров, който през 1995 г. е сменен от Георги Дерменджиев. Същата година мормоните имат вече 8 местни общини в София и Пловдив. През следващите години техни общини се появяват и в Бургас, Варна, Пазарджик и Шумен. Мормоните у нас са около 1500 души (за 1998 г.) и имат около 70 мисионери. Първоначално те печелят позиции в страната ни чрез щедро раздаване на благотворителна и хуманитарна помощ, изпращана в пансиони за сираци  и възрастни, домове за инвалиди и др., превеждат и разпространяват голямо количество религиозно-пропагандна литература отпечата с много високо качество.  

Още при първите си прояви у нас, мормоните скандализират обществото ни  със стремежа им да получат сведения от общинските архиви в София, Пловдив и други градове за починали българи, с обяснения, че това го правят заради ритуалите си – да кръщават и мъртъвци. Това се приема доста критично и подлага на съмнения тяхната религиозност. Въпреки всичко те успяват да съберат данни за хиляди починали българи.

Църквата на мормоните е много упорита в усилията си да проникне и разшири влиянието си. Сектата защитава ревностно своите емисари, когато българските власти вземат негативно отношение към тях поради неуредени документи и регистрации в квартирите, където живеят, пропагандата и пр. Когато молбите им за регистриране на поделения на своята църква не бъдат удовлетворени, те се жалват на различни институции и обвиняват българските власти, че нарушават правата им, че са малтретирани и наранявани и др. 

Мормоните имат ненарушима йерархическа структура. Тя се състои от нисше „духовенство” – „Аароново” и висше – „Мелхиседеково”. Най-висшият мормонски управителен орган е т.н. „Главно председателство”. Там на първо място е водачът на мормоните, който е „пророк”. Неговите наставления се считат за глас Божи и не подлежат на обсъждане. По-нисшата структура е „Съветът на 12-те апостоли”. Техният предстоятел се сменя само при смърт. Следва още една струкура – „Съвет на 70-те апостола”. Всички  те ръководят живота на мормоните. Трябва да отбележим, че към тези структури има „отделения”, които се обединяват в т.н. „паричен фонд”, който се управлява от президента. Мормоните отделят особено внимание на образованието  и най-вече на децата. Навсякъде, където има голяма мормонска общност , се изгражда дом за възпитание и обучение на деца. Те пропагандират ценностите на семейството и препоръчват много деца. Мормоните са известни със здравословния си начин на живот. Освен редовните вноски за мормонската „църква” (десятък от всички приходи), мормоните са въвели и т.н. „бърза жертва” – сума равняваща се на две ястия месечно в полза на бедните.

Основноте доктринални източници на мормоните са „Вдъхновен превод на Библията”, в който библейските термини и понятия са доста променени, за да бъдат използвани за техните доктрини. Мормоните изграждат своето учение върху три основни книги – „Книга на Мормон”, „Учения и завети” и „Бисерът с голяма цена”. В „Книгата на Мормон” се съдържа измислената история от Д. Смит за евреите, които в VI век пр. Хр. били напуснали Палестина и се преселили в Америка. Водачът на евреите бил Лехи. Постепенно между лошите и добрите евреи възникнала вражда, която преминала в братоубийствена война. Бог наказал за това лошите, като ги направил тъмнокожи. Добрите евреи с водач Нефи били победени. Останал само пророкът Мормон и неговия син Морони. За да не се забрави историята на добрите евреи и тяхното учение, Мормон и Морони съставили в съкратен вид тази история и учение, като ги написали върху две златни плочи. Морони заровил плочите на хълма Камора и по-късно ги предал на Смит. Авторитетът на книгата се засилва от преписаните цитати от Библията поставени като наставления от „пророка” Мормон.

В книгата „Учения и завети” са изложени главните мормонски доктрини за Бога, за Христос, за полигамията и др. Книгата „Бисерът с голяма цена” е написана от Джоузеф Смит, след като откупил от един пътуващ търговец няколко египетски мумии и свитъци с йероглифи. Освен посочените текстови източници, мормоните се ръководят и от още три главни за тях авторитетни източници: виденията на Смит описани в „Учения и завети” и в „Бисерът с голяма цена”; неговите пророчества, „дарба на силата за предаване”, която отразява способността на Смит да разчита йероглифи с помощта на „пророчески очила”.

Мормоните са категорични в учението си за Бога. Те отричат троичността на Бога, Който е материален. Те проповядват за много богове. Отец има тяло и кости толкова реални, колкото са човешките. Основната идея на мормоните е, че Бог не е абсолютен и съвършен, а е продукт на еволюцията. Той е ограничен в пространството. Според тях, някога Отец на небето е минал от смърт към живот и е възвеличен човек. Д. Смит исказва своето разбиране за Бога като йерархична Реалност: „Иисус Христос е по-велик от Св. Дух, Който Му е подчинен, но Бог Отец е по-велик от Христос” /”Доктрини на спасението”/. Един от мормонските пророци смята, че небето е населено с много божества, всяко от които си има няколко жени много деца и внуци. При този „семеен живот” се създавали духове, които на земята се въплащавали в човешки тела. Човекът от своя страна, ако живее според мормонското учение, в награда за делата си ще стане „бог” със собствена планета, жени и духовни деца.  

Изхождайки от възгледа си за небесната полигамия и политеизъм,  мормоните учат, че в резултат на небесните бракове има много души, които чакат да се въплатят на земята. Иисус Христос бил първороден Син на Бог Отец, чието тяло било лично сътворено от Отца чрез Св. Дева Мария, а Луцифер бил „духовен брат” на Христос. Сватбата в Кана Галилейска е всъщност сватбата на Христос за една от жените Му. Христос имал няколко жени и това предизвикало гонение против Него.  Краткото определение за Св. Дух е, че Той е „ дух във формата на човек”, Който не присъства навсякъде.

Според мормоните, Иисус Христос не е извършил пълно изкупление на човешкия род, защото има непростими грехове. При Второто Христово Пришествие ще възкръснат всички, но всеки ще отиде в особена сфера на съществуване съобразно делата си. Сферата на тъмнината е за онези, които са извършили непростими грехове и не са приели учението на мормоните. Другата сфера е земната. Там ще отидат хората, които са живяли според съвестта си и имат простими грехове, но не са приели мормонските нравствени закони и учение. Мормоните се придържат към хилиазма. Те вярват, че след Второто Пришествие ще има две групи хора – праведници от всички векове и хора с простими грехове, но непокръстени в мормонска вяра. В края на хилядолетието, хората с простими грехове ще бъдат съблазнени от Луцифер и ще въстанат срещу праведнити. Тогава ще дойде Христос да съди всички и да прекрати неправдата.

Небесното царство е запазено само за мормоните и техните близки, които не са могли да живеят като мормони, но заради които вместо тях са се кръстили техни сродници. Това заместничество в кръщението  вместо мъртви е нормално за мормоните.

Тайнствата при мормоните са две – Кръщение и Евхаристия. Евхаристията се извършва с хляб, с какъвто разполагат в момента и с вода. Евхаристията е само символ на Христовото изкупително дело. Ръкополагането на духовни лица не е тайнство, а обред. Няма претворяване на Св. Дарове.

Мормоните смятат, че „Книгата на Мормон” е единствената, която съдържа истините за живота, макар стотиците корекции от времето на Смит до днес, без да се отчитат правописните грешки (самият Смит е бил неграмотен). Известният мормонски учен проф. Томас Фергюсън се опитва да намери доказателства за златните плочи, на които била написана книгата, но безуспешно. Изразходените средства за предприетата археологическа експедиция на хълм Камора, не намират следи от заровеният сандък с плочите. Професорът пише статия в която констатира: „Това е провал. „Книгата на Мормон „е измислица”.

Специалисти по библейски езици изказват мнението, че и мормонския „Вдъхновен превод на Библията” е пълен с грешки и не може да се приеме за сериозно издание. Дори мормоните не го ползват на официални срещи, макар да го цитират. И това доказва непочтените им методи.

Египтолози откриват същата колекция папируси, от които била написана и „Бисерът с голяма цена” и не намират съответствие. В папирусите има указания за погребални обреди.

При едно подробно разглеждане на мормонските доктрини можем да направим следният извод:

Доктрините им не са християнски. В християнството Бог е непостижимо единство на три съвършени ипостаси – Св. Троица, а не множество богове. Бог не е ограничен и материален.

Учението за кръщаване вместо мъртвите е плод на изваден от контекста възглед, от неправилно изтълкуван стих /1Кор. 15:29/. Джоузеф Смит изобщо не е познавал светоотеческото тълкуване на Писанието. Цялата 15-та глава на първот послание на св. ап. Павел до коринтяни е насочена срещу онези, които не са вярвали в Христовото възкресение. Акцентът тук е, че възкресението на мъртвите е завършекът на Христовото изкупително дело и който не вярва във Възкресението на Христос, загубва същността на своята вяра. Самото християнско кръщение се обезмисля, защото то е начало, а краят е възкресението на мъртвите за вечен живот. Тук изобщо не става въпрос да се кръщаваме заради нашите починали близки. Такова учение Древната църква не познава. Някои изследователи смятат, че с този свой възглед мормоните правят голяма услуга на ЦРУ на САЩ, защото, издирвайки данни за починали близки в архивите, те могат да се доберът до информация свързана с националната сигурност. Затова редица държави отказват на мормонските мисионери да използват архивите им. Останалите им доктрини за небесната полигамия, за родния „брат” на Христос – Луцифер, за многото жени на Спасителя и др. са богохулни и оскърбителни. Суровите слова на ап. Павел са за тях: „Но ако дори ние, или ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, което ние ви благовестихме, анатема да бъде” /Гал. 1:8/.

Изследователи на култове сочат, че Джоузеф Смит е бил юдео-масон. Животът и учението на Смит потвърждават казаното от св. ап. Павел за богоборците-юдеи: „Които убиха и Господа Иисуса, и Неговите пророци, и нас изгониха, и Богу не угаждат, и на всички човеци се противят, които ни пречат да говорим на езичниците да се спасят” /1Сол. 2:14-15/.

От посочените факти се вижда, че претенциите на мормоните да са възобновители на Христовата църква са безпочвени. Учението, което те проповядват е нехристиянско. Всеки вярващ християнин може да се убеди в несъстоятелността на това религиозно движения.