ТРАКИЙСКАТА ЦЪРКВА В БЪЛГАРИЯ

(БОГОСЛОВСКИ АНАЛИЗ)

Гл. асист. д – р Стоян Чиликов

ПУ – Филиал “Любен Каравелов” – Кърджали

          Тракийската църква в България е известна още под наименованията: “Градът на Христос”, “Нови Йерусалим”, “Съборна Църква”, “Академия Орфика”, а също и с абревиатурата за обединително християнско движение – EPOCH.

          За основатели се считат двамата братя Стефан и Цветан Гайдарски. Стефан Гайдарски е психиатър и макар че е емигрирал в САЩ (Лос Анжелис), от там продължава да ръководи новосъздадената религиозна общност. В България официален ръководител и “архиепископ” на Тракийската църква се явява Цветан Гайдарски.  През 1991г. започва да действат като самостоятелно движение извън другите протестантски общности в България. На 7.12.1998г. са регистрирани от Столично община като местно поделение на Обединени Божии църкви с председател Димитър Дакашев. На 1 септември 2006г. Академия Орфика е регистрирана като меценат в Министерството на културата. Така че от началото на 90 – те години чак до наши дни Тракийската църква в България развива дейността си напълно законно, като попълва контингента си главно от православните българи, които не познават вярата си – един изключително болен проблем за нас, или от харизматическите протестантски общности, които в основата си имат нездрава мистика. Българинът през всичките тези години от 1989г. насам не е спрял да търси упованието си в Бога. За съжаление, поради различни причини, след като не намира това, което търси в Православната църква, той отива там, където мисли, че ще намери някакво удовлетворение на своите духовни потребности и на съвременния му мироглед. Съвременният човек търси удовлетворение на своите духовни потребности в окултизма, в спиритизма, в Ню Ейдж движението, защото там влиза в досег с висши сили и получава много духовни преживявания, понякога дарби, различни “явявания”, но не и Христос. Смисълът на вярата в Христос не е в това човек да получава някакви духовни приоритети или състояния и преживявания, а по – скоро – човек да стане християнин, “нова твар” [1[p1] ], както казва св. апостол Павел, и да се научи да дава, а не да получава.

          Учението на Тракийската църква в България е много неясно, тайнствено, странно и за повечето от нейните последователи в същността си е непознато. Основните извори за учението на движението са книгата “Тракийски послания” и още три новоизлязли книги, които повторят идеите застъпени в апокрифите на “Тракийски послания”. Книгата “Тракийски послания” представлява сборник от различни писма – апокрифи плюс евангелието на св. апостол Йоан Богослов, посланията на св. апостол Павел до Филипяни, Колосяни, и Ефесяни. Включили са вътре и книгата Откровение на св. апостол Йоан Богослов и неговите три послания. Интерес представляват поместените в сборника : “Песента на Орфей – Тайна беседа между Тройно – Великия Тълковник и Сина му”, “Беседа на Тройно – Великия Тълковник (Орфей) относно Добрия Пастир”, “Съборно послание на Мелхисидек до църквите из цялата империя, която е на звяра”, “Първото послание на Мелхиседек до братята в Тракия”, “Второто послание Мелхиседеково до братята в Тракия, сиреч тези, които се наричат тракийци, а днес българи”, “Скритите първа и втора глави на второто послание  Мелхиседеково до избраните братя в Тракия”. В тези апокрифни послания се говори за таракийския народ, който се отъждествява с тракийския: “преки потомци на този тирикийски народ повече от всички тях обаче сте вие, заедно с целия български род” [2[p2] ]. Самият основател Стефан Гайдарски се опитва да лансира идеята си за някакво сходство с Мелхиседек, като използва името му. В “Тракийските послания” фигурират и “ Хроники на древноегипетския историк  Мането относно древните начала на Египет и Йерусалим”. В тях се прокарва идеята, че траките са дали началото на древноегипетската цивилизация и писменост. Друг извор за учението на сектата може да бъде информацията, поместена в Интернет особено www. lozata. org  и www. lozata. com където има много материали за дейността и учението на сектата предоставени от бивши нейни членове. Там са изнесени в публичното пространство няколко интервюта на Цветан Гайдарски. Информация за учението на сектата има и на нейния сайт: www. City of Christ. com и www.  City of Christ. org. Въз основа на материалите, публикувани в Интернет, става ясно, че една от важните книги, считани като извор за учението на Тракийската църква в България, е  известната древноегипетска “Книга на мъртвите”, която се използва от Тракийската църква под наименованието “Египетска книга на възкресението”.  Олтарът в един от храмовете на Тракийската църква е изписан с египетски йероглифи.

          Учението и “богослужебният живот” на Тракийската църква в България е конгломерат от християнство (православие, римокатолицизъм и протестантизъм) плюс окултизъм и лично творчество на братята Стефан и Цветан Гайдарски. Личният принос на братята Гайдарски е много сходен с този на Джоузеф Смит и основаната от него “църква на светиите от последните дни”. Стъпвайки на религиозните възгледи и практики на либералното протестантство(особено харизматичните движения), Тракийската църква в България говори за йерархия, седем тайнства, литургия, иконопочитание, богослужение, като същевременно всичко това е примесено с окултни масонски идеи и вярвания свързани с тракийско – орфическите мистерии на древността. Впоследствие личността на Христос е замествана от образите на Орфей или египетския бог Озирис(Хорус). 

          Основните доктрини на Тракийската църква в България са съставени от двамата братя Гайдарски, които смесват християнски елементи със съвременно неоезичество под формата на “древната тракийска вяра”. Да се търси влияние на тракийската вяра и писменост върху древноегипетската цивилизация и писменост – е абсурдно, след като няма запазени никакви паметници на тракийската писменост. В Скрита глава от второто послание Мелхиседеково до избраните братя в Тракия пише:”Затова, братя мои, да не ви заблуди някой – не се написаха новозаветните писания изпърво в Израил нито на еврейска, нито на арамейска реч, но се написаха най- първо при делтата на Нил, където Тракия оплоди Египет и се написаха не на друга, но на Бохарска реч, а коя е тази реч, братя мои, която в Египет се наричаше Бохарска, а гърците я наричаха Бугарска, ако не речта, на която се говореше в Тракия още изначало? Тази реч беше възприета като диалект в Египет и на нея се записаха най – първо Сборните Новозаветни книги и Евангелия, и се пазят на тази реч, написана с първата прото – Кирилица, даже и до днес. Защото именно светите Евангелия, написани на тази първа прото – Кирилица , се пазят ревностно от Тракийските и от Коптските Египетски християни и до днес ” [3[p3] ].

          Посланията на ПсевдоМелхиседек до Тракийците са обикновен апокриф с гностически произход. Стефан Гайдарски се провъзгласява смело за Мелхиседек, като се опитва да си приписва и неговото първосвещенство и първосвещенството на Христа. С други думи казано – така, кактоХристос е първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков, така и Стефан е първосвещеник по чина Христов. Св. апостол Павел в посланието си до евреите прави алюзията на Мелхиседек с Христос, като нямащ начало и край – “без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот и, по такъв начин е уподобен на Сина Божий, – пребъдва завинаги свещеник” [4[p4] ]. Така Стефан Гайдарски се оприличава на Мелхиседек и на Христос и използва правото си да събира десятък от доходите на членовете на Тракийската църква, така, както и Авраам е дал десятък на Мелхиседек.

          Христологията на Цветан и Стефан Гайдарски е неясна, неточна и объркана. Догматическото учение е изложено с характерните за гностическите и апокрифните текстове мъгляви и двусмислени определения, от които не става ясно каква е мисълта и позицията на автора: “А сега, братя мои, относно Спасителя. Човек ли беше Той, братя, та да е юдеин, или човешки син, та да е син Авраамов? …И що е хулата против Бога, ако не, че Бог е наречен човек, а човекът е наречен Бог? И не е ли това от сина на погибелта, който прави Бога да изглежда като човек и още прави човека да изглежда като Бог; и ако и да облече човешка плът нима е юдеин? И ако е роден от Дева, нима е син на човек?” [5[p5] ]. Отхвърлянето на апокрифните текстове в историята на Църквата е било в резултат на догматически и исторически неточности и изкривявания. Църквата е знаела своята вяра в Христос и отхвърляла решително всякакви изопачения, спекулации и заблуждения. Съчиненията на християнските автори и отците на Църквата са свидетелство за развитието на догматическата и богословската мисъл с цел оформяне на истините на вярата в Църквата. Тя не е приемала еретическите възгледи, а се е борила против тях, иначе едва ли днес щяхме да имаме неповредена християнската вяра. Дори когато се е случвало да се приписва на еретически възглед православен авторитет, Църквата го е разпознавала и е искала да се интерпретира правилно. Такъв е случаят със св. Кирил Александрийски (+444) и използваната от него формула μία φύσις του Θεού Λόγου σεσαρκομένη – една природа на въплътеното Слово. Св. Кирил Александрийски използвал тази формула, като предполагал, че тя принадлежи на св. Атанасий Александрийски(+373), докато всъщност тя била на Аполинарий Лаодикийски. Св. Кирил Александрийски не учел за едно естество, а за едно Лице. Учението му било православно, но не правил разлика в употребата на терминологията и по – точно между  φύσις и υπόστασις,. Въпреки употребата на сгрешената формула той мислел  православно и впоследствие поправил грешката си. В случая с Цветан и Стефан Гайдарски и ръководената от тях религиозна общност е ясно, че става дума за нещо, което не е плод на недоразумение, а – на незнание и умишлено изопачаване и подвеждане на тези, които им оказват доверие. Имаме апокрифи, в които се съдържа сгрешено учение за Христа Спасителя. Според цитираните мисли на ПсевдоМелхиседек излиза, че Христос не е Богочовек, че не е нито Бог, нито човек. Първата ерес е на Арий, който отричал божественото достойнство на Христос, а втората – на гностиците, които не признавали Христос за човек. Отричането на божественото и човешкото естество на Христос е отричане на цялото християнство. Ако Христос не е Бог и не е Човек, то “празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра… вие сте си още в греховете”, както казва св. апостол Павел [6[p6] ]. Тогава няма изкупление и спасение на човека, няма Църква, не съществува живот в Христос, без Личността на Богочовека. Не съществува каквато и да е форма на християнството. Затова Църквата през четвърти век се бори така дръзновено против христологичните ереси. “Защото Бог не е човек и човек не е Бог”, казва ПсевдоМелхиседек [7[p7] ].”Защото Аз не съм човек, нито син на човек, нито полубог, нито получовек, нито, както те казват, богочовек. Ако и да облякох дреха на Човек, беше за миг, ако и да ходех сред тях беше за мигновение, ако и да умирах като тях, Аз бях животът, Който не познава смърт” [8[p8] ]. Този апокрифен текст открито изповядва еретическите възгледи на Диодор Тарсийски, на Теодор Мопсуестийски и на Несторий(“Ако и да облякох дреха на Човек”), че човечеството е било като дреха или като храм за божеството на Христа. Но е интересно защо тогава Тракийската църква в България изповядва Девата за Богородица(Theotokos), за разлика от някои протестантски общности, които отхвърлят Богомайчинството на Девата. “Исус Христос, казва Тракийската църква, е притежател на световете още от утробата на Божията Майка(Theotokos)”. Но християнската традиция учи, че светът е сътворен от Логоса и че Словото приема плът и стана човек [9[p9] ]. В едната ипостас на Словото е и божественото, и  човешкото естество, което е възприето от Девата. Но според апокрифните послания на Тракийската църква не е така:”понеже, казват те, ако е истина това, което казват, че Исус Христос е роденият Богочовек, с две природи – на Бог и на човек, как може тогава да е съществувал преди да се е родил като човек, понеже знаем, че дойде в плът само веднъж?” [10[p10] ].

          Сгрешената христология ражда и сгрешена еклисиология. Христос е глава на Църквата, казва св. апостол Павел [11[p11] ]. Ако той – Христос, не е Богочовек, то тогава Църквата е обикновено учреждение или организация, която по нищо не се различава от безбройните човешки събрания и организации. Така, както всъщност обвинява Тракийската църква в България – Православната църква        , понеже според тракийците единствената истинска църква това е Тракийската църква в България или EPOCH – Ecclesia Protestanto Catholico Hebraica. “Тя представлява неизброимото глобално население от протестанти, православни, католици и евреи по целия свят. Светият Божий народ от всички традиции и клонове на вярата…един храм, който е наистина глобален, без граници във време, пространство, традиции или връзки. Градът на Христос принадлежи на светите люде от всички традиции, деноминации и обществени положения – навсякъде, които се намират в Неговото Месианско Царство. Това е място, колкото за протестанти, толкова и за католици, колкото за православни, толкова и за евреи, юдеи, индуси, мюсюлмани и т.н…Това е Град на Вечния Завет” [12[p12] ]. Разбира се подобна църква трябва да има и подобаващ епископ. Цветан се саморъкополага за епископ и започва служение на литургия  на древната и богкарска реч в превод на ”съвременна българска реч” [13[p13] ].

          Аз ще спра до тук с анализа на учението на Тракийската църква в България. За нас би трябвало по – важно да бъде кои са причините за появата и разрастването на тази деструктивна религиозна общност. Защо контингентът и е предимно от интелигенцията на българския народ? Съвременният човек днес, и в България, и по целия свят изобщо, търси в религията спасение от напрегнатия и стресов живот, който води, търси методи и форми, с които да бъде силен, да бъде властен, да бъде независим. Търси тайнственото, мистичното и съпровождащите го с това духовни състояния и “харизми”. Затова днес е много разпространен спиритизмът, окултизмът и движението “Нова Епоха”. Аз съм убеден, че много от членовете на Тракийската църква в България не познават изобщо нейното учение, но там намират удовлетворение на своите духовни потребности, защото пак казвам :съвременният човек търси мистика и духовни преживявания, които да го направят по – силен в живота, да се чувства по – добре,  по – сигурно, с повече надежда. Вероятно много от членовете на Тракийската църква в България се чувстват комфортно там, намират съидейници, разбиране, може би проява на любов, до в момента, в който не се появят фактори, които да им разкрият истинската същност на това религиозно движение. А именно: макар че се нарича единствената църква, в действителност е секта на християнска основа, в която се нарушава свободата на личността и се потъпкват човешките права. Затворено общество, което се заключва по време на своите събрания и отказва да общува с мислещите по начин, различен от техния. Сляпо подчинение на лидерите и извършване на съд с присъда над тези, които не са съгласни с ръководителите. Подобни присъди и преследвания на бивши членове на сектата ги довеждат до психически разстройства, каквито са случаите с Ралица – съпругата на Стефан Гайдарски в Лос Анджелис, Мария – съпругата на един от епископите – Ивайло Кастелиев и др. Изчезване или смъртни случаи след произнасяне на присъдите, каквито са случаите със скулптора Руси Русев и някои бивши пастори от движението [14[p14] ]. Истината е, че подобни елементи : затворени общества, които отказват да общуват с другомислищите, сляпо подчинение на лидерите, всеки, който дръзне да изкаже свое мнение бива изолиран, както и манипулативни пророчества изказвани уж от Божие име и започващи с :”Така казва Господ…” са характерни за повечето протестантски деноминации, както казва това и самият Димитър Дакашев [15[p15] ].

          На мен ми се струва в известна степен безпредметно да правим само анализ на някое религиозно движение, да посочваме грешките му и какви опасности крие то, без същевременно да потърсим причините защо хората отиват в сектите, какво ги привлича там и какво е възможно да се направи, за да не бъде така и да се ограничи тяхното влияние. На първо място, според мен, това е съвършеното непознаване от българския народ на “неговата” православна вяра. Много от протестантските деноминации имат напълно погрешна представа за православната вяра и живот. Далеч съм от мисълта, че дори и да ги познават добре, всички ще си останат православни, или тези, които са в различни деноминации, ще се върнат в православната вяра. Нужно е разясняване на вярата, беседи,  съвременни и подходящи проповеди, неделни училища и най – вече – здрав енорийски живот. 

ЗАБЕЛЕЖКИ

[1] Вж. 2Кор. 5:17.

[2] Вж. Второ послание Мелхиседеково до братята в Тракия 1:58, в: Тракийските послания, Фондация”Градът”С. 2005, с. 55.

[3] Вж. Скритите първа и втора глави от второ паслание Мелхиседеково 1:22 – 23 , в:Тракийските послания с. 69.

[4] Вж. Евр. 7:3

[5] Вж. Първо послание Мелхиседеково до братята в Тракия 4:1 – 2; 4:16 – 21, в: Тракийските послания, Фондация”Градът”С. 2005, с. 40 – 41.

[6] Вж. 1Кор. 15:14 – 17

[7] Вж. Първо послание Мелхиседеково до братята в Тракия 4:29, в: Тракийските послания, Фондация”Градът”С. 2005, с. 42

[8] Там, 4:29 – 33, с. 42.

[9] Ср. Ин. 1:14.

[10] Вж. Скритите първа и втора глави от второ паслание Мелхиседеково 1:44, в:Тракийските послания с. 71

[11] Срв. Ефес. 1:22.

[12] Вж. www. lozata.info

[13] Вж. www. lozata. com

[14] Искам да подчертая, че тази информация е само от уеб сайта на свидетели пострадали от движението www.lozata. Info.

[15] Вж. www.lozata. Info