Ангели и демони

Другият свят

 

Тъй като преблагият Бог не се задоволил със съзерцаване на Себе Си, но поради преголямата Си благост благоволил да произлезе нещо, ползващо се от благодеянията Му и участващо в благостта Му, то Той дава битие и създава всичко – както видимото, така и невидимото, а също и човека, състоящ се от видимо и невидимо. Той твори с мисълта Си и тази мисъл, привеждана в изпълнение от Словото и извършвана от Духа, става дело[1].

Днес много хора, особено невярващи или суеверни, говорят за вероятността да съществуват други светове като нашия с техните обитатели – извънземни същества. Вярват в съществуването на т. нар. извънземни, марсианци, космически същества и проч., на които приписват качества и интелект, по-висш от човешкия.

Ние знаем, че наистина има друг свят освен нашия – това е духовният нематериален свят. И същества има, но те са нематериални, духовни, невидими и неосезаеми за нашите сетива. Това са ангели – обитателите на духовния свят.

 

Ангелите

 

За съществуването на духовно-ангелския свят ни говори сам Бог в Своето откровение – Библията. На много места в нея се разкрива, какво представляват ангелите и какво е тяхното предназначение. От там разбираме, че Сам Той е Създателят и Творецът на ангелите, Който ги доведе до битие от нищото и ги създаде по Свой образ, безтелесни по природа[2], подобни на някакъв вятър и на невеществен огън, както казва божественият Давид: Ти правиш Ангелите Си ветрове и служителите Си огнен пламък (Пс. 103:4 – според превода на 70-те), описвайки тяхната лекота и пламенност, огненост и проницателност, и бързината, с която желаят Бога и Му служат, и стремежа им към горното, и свободата от всякаква веществена представа. Те са чужди на всякаква материалност духове, сътворени от Бога, далеч преди времето, когато е сътворен нашият материален свят. Те дори са били свидетели на неговото сътворяване и познават неговото устройство. Познават  състава на материята и законите на космоса и природата.   Ангелите са надарени с разум и свободна воля, изменяема по желание. Тяхната природа (същност) е надарена с безсмъртие по благодат, т. е. с Божията воля и съдействие, каквото свойство притежава и човешката безсмъртна душа. Макар и ограничени някак в пространството, имайки си духовна форма и обем, те всъщност не са като нас, нито имат тяло. Те са твърде бързоподвижни, присъстват духовно и действат навсякъде, където им е заповядано от Бога. Където са с мисълта си, там са с цялата си същност. Действат винаги с послушание към Божията воля и никога самоволно. Когато се явяват на хората, на достойни люде, се явяват в такъв образ, в който ще можем да ги видим и както Бог им заповяда. Могат да се материализират и да изчезват в миг.

Ангелите са втори светлини, умни, заимстващи светлината си от първата и безначална Светлина, нямащи нужда от език и слух, а предаващи мислите и решенията си един на друг без изречено слово, защото общуват мисловно – ум със ум. Тяхното предназначение е да възхваляват Бога и да служат на премъдрата Му воля, затова и Св. Писание ги нарича ”духове служебни”. Доколкото им е дадено като способност, те съзерцават Бога и Неговото величие, чувстват Неговата любов и участват в Неговата благост. Тяхното назначение е също да бъдат съвършено отражение на Неговото величие и слава. Ако някой запита каква е тяхната численост, ще трябва да отговорим с думите на св. Кирил Йерусалимски – “безбройно множество”. Защото той заедно с други св. отци, припомняйки ни евангелския разказ за изгубената овца, казва, че ако изгубената овца е човешкият грешен род, когото Христос е потърсил да спаси, то другите 99 овци като численост е броят на ангелското войнство. По своето служение, знание и близост до Бога ангелите се разграничават в девет чина, както в училище делим децата от първи до осми клас, по степен на познание. Тези девет чина се делят на три групи, по три във всяка. От най-близкостоящите до Божия престол са херувимите и серафимите, които проникват, доколкото им е възможно, в божествените тайни и ги преподават на по-долните чинове, както учителят преподава на учениците. Най-близко до хората са ангелите и архангелите, призвани да ни служат като по-големи наши братя. Има и такива чинове, казва св. Йоан Богослов в Откровението, които сега не знаем, но ще ни станат известни в бъдещия век на вечността.

Сред херувимите има седем, чието служение е особено. Те са най-близо до Бога и имената на двама от тях са ни известни. Това са Михаил, водачът на небесното войнство, и Гавриил, вестителят на Божията воля и тайни към човеците. Всеки от деветте чина си има свое служение. Едни управляват законите и стихиите на вселената, и природата на земята, други са призвани да помагат на човека в пътя на спасението му, особено след грехопадението на човешкия род. Има ангели, които се грижат за цели народи и държави, а също и такива, които се грижат за отделните църкви и християни индивидуално; тях ги наричаме ангели-хранители. Ангел-пазител има всеки християнин и той го води и пази по пътя на спасението, в духовния християнски живот за възход към Бога.

Присъствието на ангела-хранител всеки християнин понякога усеща и разпознава, когато същият се намеси в нашия живот осезаемо, за да ни предпази от беда или грях, житейска трудност или сатанинско изкушение. В житията на светците откриваме безброй разкази за чудодейната намеса на ангелите в живота на дадени хора, което става не по човешка поръчка, а по Божия воля, при необходимост. Веднъж при св. Григорий Двоеслов (+604 г.) се явил ангел, който казал: ”Господ ме изпрати при тебе, за да те съпътствам през целия ти живот и да възнасям твоите молитви към Бога, та  всичко, за което се молиш с вяра, да го получиш!”

Св. ангели охраняват човека от различни опасности, които застрашават духовния му или телесен живот. Те се молят на Бога за нас, внушават ни добри съвети и мисли, когато това е необходимо, за да ни отклонят от злото и да ни предпазят от грях. Дори след смъртта на човека, ангелите съпътстват душата му през митарствата в духовния свят и се стремят да я доведат до Бога, ако тя се окаже праведна.

Ангелът-хранител никога не отстъпва от нас, освен ако ние не го прокудим от себе си чрез злите си мисли, настроение, емоции и постъпки. Защото, както димът прогонва пчелата, казва св. Василий Велики, така и грехът отдалечава от нас ангела-хранител. Не може чистото и свято същество –ангелът да общува и има близост с нечистата и опетнена от грях човешка душа.

Демоните

 

Освен добрите, съществуват и зли ангели, отпаднали от Бога поради гордост, непослушание и самомнение. Тях наричаме демони, бесове, дяволи. Те са прокудени от небесното Божие царство, където пребъдват светлите ангели и светите човешки души, в място на отдалеченост от Бога, мрак и хладина. Осъдени са на вечна мъка и страдание, след като доброволно, от гордост в един миг като светкавица са се променили в посока към злото. Когато Бог им е дал време за избор, те са избрали да станат не богослужители, а богоборци. Образували са свое царство начело с Денница-сатаната, който ги управлява, и се стремят постоянно да се противят на Бога, в което искат да увлекат и човека чрез греха. Изпитват и изживяват постоянна злоба и завист към Божието творение, най-вече към човеците, затова се и стремят да ни увличат в злото и греха, за да ни отдалечат от Бога и да ни направят нещастни.

Сред ангелските сили ангелът, който стоял начело на надземния чин[3] и комуто Бог поверил охраната на земята, не бил създаден зъл по природа, а бил добър и не получил в себе си от Създателя и следа от зло. Но не понесъл светлината и честта, които Творецът му дарил, а самоволно се обърнал към онова, което е противоестествено, и се възгордял против своя Бог, като пожелал да се опълчи против Него, и пръв отпаднал от доброто и паднал в зло. Злото е духовна тъмнина и той по своя воля станал тъмнина. Безкрайно множество намиращи се под негова власт ангели били увлечени от него, последвали го и отпаднали заедно с него.

Демоните нямат власт, нито имат сила против някого, ако не получат позволение от Бога за целите си (вж. Йов. 1:12; Марк. 5:13). Ако Бог им разреши, те имат сила и се изменят и преобразяват в какъвто образ искат. Така че нито Ангелите, нито демоните знаят бъдещето, но въпреки това предсказват: ангелите – когато Бог им открие и разреши, поради което се сбъдва; демоните – предсказват понякога, защото виждат на далечно разстояние или се досещат. На демоните не бива да се вярва, защото те са хитри и лукави, зли и завистливи, познават Писанието и лъжат. Всички пороци и нечисти страсти са измислени от тях. И макар да им е позволено да изкушават човека, те не могат да принудят никого, тъй като от нас зависи дали ще устоим на тяхното нападение.

С учението за дявола като действително съществуващ личностен дух, ние се срещаме на първите страници на Библията. Според свидетелството на кн. Битие дяволът, влизайки в змията, убедил  нашите прародители да нарушат Божията заповед (Бит. 3:1-19). За това, че дяволът е бил виновник за греха, погубил целият човешки род, свидетелства кн. Премъдрост Соломонова: Бог създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие, ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта (Прем. 2:23, 24). По тази причина дяволът се нарича открай човекоубиец (Йоан. 8:44).

Иисус Христос ясно учел за битието на злите духове, когато изцелявал бесноватите. Той никога не наричал беснуването естествена болест, а винаги признавал бесовете за виновници за нея и ги изгонвал (Мат. 4:24; Марк. 1:34). Подобно на Христос и апостолите учели за зловредността на злите духове, за пагубното им влияние върху човешки род. Според тяхното учение Христос възприел нашата плът, за да лиши от власт със Своята смърт имащия власт над смъртта, т.е. дявола (Евр. 2:14).

Особено убедително се доказва битието на злите духове от историята на православното подвижничество. Светиите през целия си живот са водели жестока борба с духовете на злобата и са получавали власт над тях. Вярата на Светата Църква в битието на демоните и тяхното зловредно действие по най-убедителен начин се е изразила в молитвите и молебните чинове.

Мястото на пребиваване на дявола е бездната, коята отделя нашият свят от света на светите Ангели и обитатели на рая. Тази междинна поднебесна област в Писанието понякога се нарича „въздух”. Носейки се из въздуха, бесовете слизат на земята, което ясно се вижда от Евангелието, което разказва за различните действия на демоните на земята. Демоните могат да влизат в човека и в животните (Лук. 8:29). Те могат да живеят и във водата. И бидейки ангели по природа, те притежават необятно могъщество.

 

Съприкосновение с човека

 

С падението на човека се изменили и тялото, и душата му. В собствен смисъл падението било смърт. Недъзите на нашето тяло, неговата зависимост от враждебното влияние на различни вещества от материалния свят, грубостта му – всичко това е следствие на падението му. Тялото съществува чрез живота на падналото си естество. Тялото се е сгромолясало от духовната висота до плътското състояние и тази умъртвеност е фактът от нашето отдалечаване от Бога. В това бетствено положение, понеже са крайно груби и веществени, телесните сетива са неспособни да общуват с духовете, не ги виждат, не ги чуват и усещат.

Светите духове се отдръпнали от общуването с човеците, като с недостойни за тях. Падналите духове, които увлекли и нас в падението си, се смесили с нас и за да ни държат по-лесно в плен, стараят се да направят и себе си, и веригите си незабележими за нас. Ако и да ни се откриват, то те го правят, за да укрепят властта си над нас. Всички ние, които сме в робство на греха, трябва да знаем, че общуването със св. Ангели не е присъщо за нас поради падението ни, и че по същата причина ни е присъщо общуването с отхвърлените духове. Тези, които за сетивата ни изглеждат човеци, но пребивават в греховност и падение, са демони, но не и св. Ангели. Ангелите се явяват на светите хора, възстановили общуването си с Бога и с тях чрез свят живот. В много редки случаи, за някои особени цели на Бога, Ангелите се явяват и на грешници.

Общото правило за всички хора  се състои в това – никога да не се доверяват на духовете, когато се явяват в сетивен вид, да не влизат в разговор с тях, да не им обръщат никакво внимание, да смятат появата им за много голямо и опасно изкушение. По време на това изкушение, мислите и сърцето трябва да бъдат устремени към Бога с молитва за помилване и избавление. Желанието да се видят духове, любопитството да се научи нещо за тях и от тях е признак на огромно безразсъдство и пълно непознаване на нравствените предания, правилата на поведение на Православната Църква.

Знанията за демоните се получава съвсем не така, както предполага неопитният и непредпазлив изследовател. Откритото общуване с духовете е голямо нещастие или извор на големи нещастия[4].

Бог, след като произнесъл присъдата им, още преди да ги изгони от рая, направи на Адама и на жена му кожени дрехи, с които да ги облече (Бит. 3:21). „Кожените дрехи”, според св. отци[5] означава нашата груба плът, която при падението изгубила ефирността и духовността си и получила сегашната си вещественост. Поради голямата си премъдрост, благост и снизходителност Бог е сложил преграда между хората и злодеите, за да не могат те да вредят произволно на това общество и да не го развращават. Падналите духове действат на хората, като пораждат в тях греховни мисли и усещания. До сетивно виждане на духове стигат твърде малко човеци.

Хората понякога стават способни да виждат духовете при известно изменение на сетивата, което е незабележимо и необяснимо за нас. Тази промяна на сетивата, при която човек влиза в сетивно общуване със същества от невидимия свят, в Св. Писание се нарича отваряне на сетивата (Числ. 22:31). Телесните сетива са нещо като врати и входове към вътрешната стаичка, където пребивава душата. Тези врати се отварят и затварят по Божие повеление. Не е позволено на човека да отхвърля Божието покровителство и да отваря сетивата си  и да влиза в открито общуване с духовете, но и това се случва. Лекомислените и непознаващите християнството на дело могат да се увлекат от любопитство, незнание, неверие, без да разбират, че встъпването в такова общуване може да им донесе огромна вреда. Виждането на духове с плътските очи винаги носи гибел на тези, които нямат духовно зрение.

 

***

 

Днес, за съжаление има много хора, които предизвикват явяването на духове. Оживяването на окултизма е агресивния паразит, който разяжда своя приемник. Окултната дейност е като вирус, който в начален стадий действа безсимптомно, но застояването му в тялото бавно инфектира душата, която залинява и я погубва. За щастие има лечение – покаянието и вярата в Иисус Христос.

Милиони хора са били поразени от окултизма и въпреки това митът, че той е само едно развлечение и чисто духовно търсене е реален. Митът е смъртоносен и това го потвърждават самите участници и участвали в окултни действия.

В съвременния свят на неверие и езичество, демоните имат голяма свобода на действие. Господ нарича сатаната “княз на тоя свят” (Йоан 14:30), именно заради широките му и разнообразни прояви. Полтъргайст, НЛО, извънземни същества, магиите, екстрасенските способности и прояви са все действия и проявления на демоните в нашия свят днес. Проводници на демоните в света са врачките, баячките и магьосници от всякакъв вид. От тях обаче ни пази Бог заради вярата ни Него, чрез св. ангели. Затова и на 8 ноември празнуваме и почитаме нашите по-големи братя и помощници – св.ангели.
На съвременния човек, особено на християнина, са му нужни познания за духовно-ангелския свят, за същността на ангелите и злите духове, за техните прояви и намерения, за да е на ясно, кой му помага и кой вреди в личен план. Да знае, кое явление и събитие в живота на отделните хора и на обществото като цяло, от какво е породено и накъде е насочено като проява. Такова познание, но само в православно християнско осветление, в рамките на Христовото учение, обяснено ни и разкрито от св. отци, а не в книжките на разни тайнствени окултни автори, е необходимо и наложително. Господ Иисус Христос Сам изисква от нас да придобием този дар на разпознаване на духовете чрез молитва към Него, в смирен и личен живот и в послушание към Църквата.