На вечеря с марабу
2 Април, 2009
Марабута се снимат за спомен пред Айфеловата кула след международната им среща в Париж. Конгресът започна с концерт.
Всичко започна от пощенската ми кутия. От известно време освен фактури и реклами, там се появиха и едни малки листчета. В тях съвършено непознати ми, но световно прочути според листчетата професори по африканска магия – марабута, ме приканваха да ги посетя. Срещу едно или няколко посещения те ми обещаваха да ме избавят от всички проблеми, които човек може да има под слънцето. Цитирам накратко: болести, работа, алкохолизъм, нещастна любов, избягали съпруг (а), домашно животно, липса на пари, изневяра, импотетност… Резултатът – само след ТРИ дни!
За една седмица събрах предложенията на четирима! Франция се тресе от стачки, кризата ни друса от всякъде, безработицата расте, а тук – бързо и ефикасно! Като си помисля само, че даже и самият Бог е употребил цели седем дни, за да създаде този толкова несъвършен свят, явно такива адреси трябва да се пазят.
Изненадата ми прехвърли границите, когато в пощенската си кутия намерих и покана за редовната среща на марабута, медиуми, врачки, орисници, астролози и гадатели в един малък еднозвезден хотел близо до спирката на метрото. Сега вече не издържах. В указания час, (организаторите предвидливо бяха помислили да ни поканят в събота и неделя) прекрачих прага на небитието. Искам да кажа фоайето на хотел „Палма“.
Салонът приличаше повече на физкултурния салон, в който гласувахме миналата година – двадесетина сепаренца със завески. Зад тях масичка с два стола. За гадателя и за клиента. Избрах си един огромен сенегалец с бяла брада и бяло кепе. Според картона над главата му , намирах се лично пред самият проф. Умар, прочут медиум-марабу . Онемях. Аз пред такъв човек?! Реших да заложа всичко на една карта.
– Кажете ми г-н професоре, чете ли се нашият вестник „Политика“?
Професорът разпери широките си длани, закри очи и остана в безмълвен транс няколко минути. После впери взор към неоновите тръби на тавана и с дълбок, видимо неземен глас, промълви:
– Виждам хора, хора. Много-о-о хора. Вървят, вървят… Говорят, говорят…Четат, четат… Много, много хора…
После изведнъж се отърси от транса си и ми каза с прелюбезна усмивка:
– Господине, вашият сеанс завърши. Дължите ми само двадесет евро. Ако обаче искате нещо по-конкретно по темата, то бихте могли да вземете три или шест сеанса на веднъж. При първия правим пет на сто отстъпка, при втория – десет. Месечният абонамент без лимит на въпросите е сто и петдесет евро.
Благодарих и си тръгнах спокоен.
В къщи обаче се размислих и реших да направя друго. Изпратих на четиримата професори покана за вечеря и непринуден разговор. Уви, никой не ме зачете. Вероятно са разбрали, че вече нямам въпроси.
Сега седя на прозореца и гледам тези нещастни хорица, които тичат долу като мравки потънали във всекидневните си грижи. Видимо те просто не знаят, че само за три дни животът им може коренно да се промени. Горките, горките хорица.
Кукла, приготвена за черната магия с пробождане за силна болка или смърт.Трудният, но сигурен ритуал срещу изневяра. Неверният съпруг ще умре от нож..
Правят 3 вида магии
Марабу – светец, аскет, лечител и въобще човек, свързан с Бога. Култът е роден от мюсюлманите в Северна Африка. Предполага се, че е възникнал за първи път между робите от Сенегал. Марабуто практикува бяла, червена и черна магия. Последната е най-опасна, защото произлиза от култа вуду. При нея е достатъчно да се вземе кукла с името на човека и да се прободе с игли. На мястото прободеното се явява силна болка. В сърцето – води до смърт!
Бялата магия общо взето обслужва любовните страдания. Ето и една малка рецепта за лична употреба: запалват се три бели свещи, поставени в триъгълник. Между тях – портретът на любимия и се посипва с дванадесет листа от червена роза. Искащият пие чаша зелен чай на бавни глътки и повтаря три пъти: „Призовавам те, Афродито, богиньо на любовта, нека този човек никога да не ми изневери. Такава е моята воля“. Марабутата във Франция са си разделили територията на епархии, а във всеки град има няколко, които могат да бъдат намерени и по интернет. На редовни конгреси те обменят опита си с колеги от прародината – Африка.
.
