В последно време българското духовно пространство е изпълнено с всякакъв род псевдо-индуистки движения, активно пропагандиращи здравословен начин на живот, йога практики и съмнителни медитативни техники, откъснати от древните аскетични източни учения. Със своя агресивен маркетинг те се явяват не само профанация на древните източни религиозни системи, но и явна опасност за безкритично настроеното българско общество, готово да изконсумира всичко, което му гарантира безболезнено „спасение” от проблемите на нашето време.
Показателно е още едно гуру нашествие. Става въпрос за движението на гуру Шри Шри Рави Шанкар, което в последните дни вълнува варненскта общественост и предизвика протеста на Варненска и Великопреславска св. митрополия във връзка с предстояща проява-концерт на 9 октомври в Двореца на културата и спорта във Варна под надслов „Вълна от хармония и прилив на енергия, на първия Yoga Jam в Европа”. Мероприятието се организира със съдействието на столична община, БНР и др. Неговото официално послание към младежите е за здравословен живот – без цигарен дим и алкохол, но в промоционалното видео за концерта има призив „танцувай, медитирай, празнувай”. За съжаление има достатъчно известни български поп изпълнители привлечени към мероприятието. Концертът е безплатен и може да бъде окачествен като вербовъчна акция на движението.
Гуру Шри Шри Рави Шанкар е основател на фондация „Изкуството да живееш” /The art of living/ и Междунарадната асоциация за човешки ценности, легитимиращи се като неправителствени хуманитарни организации със специален консултативен статут към икономическия и социален съвет на ООН. За съмнителната дейност на това религиозно движение нашият център предупреди още преди една година на поредните си конференции – през октомври 2009 в гр. Варна и през ноември 2009 в гр.София. Фондация „Изкуството да живееш“, обединяваща движението, преподава различни курсове за саморазвитие и премахване на стреса. Целта на тези курсове, както се изтъква, е да дават на участниците умения и техники, с които да подобрят качеството на живота си и да се справят с предизвикателствата с лекота. В основата на тези „единствени по рода си” програми е т.нар. Сударшан Крия – мощна дихателна техника създадена от Шри Шри Рави Шанкар, която, твърди се, има доказано въздействие за подобряването на физическото, умственото и емоционалното състояние. В подобна постановка на въпроса дейността на фондацията официално никъде не се представя като религиозна, макар целият и арсенал от средства и методики да е компилация от йогистки и ню ейдж технологии. Една от „мъдростите” на Гуру Шанкар гласи: „Сам определяш своята собствена отговорност и своите собствени ограничения.“ Фондацията „Изкуството да живееш” е най-голямата доброволческа организация в света и както тя самата афишира работи в тясно сътрудничество с големи международни организации като Световната Здравна Организация и УНИЦЕФ. Въобще в отработения пи ар на „Изкуството да живееш” влизат обичайните за сектанските формирования пропаганди, целящи да обвържат дейността на движението с авторитетни световни институции и лидери, но в действителност никакво официално одобрение на дейността им, от страна на тези институции няма, а принципите на взаимоотношения са такива като с още милион подобни неправителствени организации по света.
Проблемът с това движение в България не от днес и екпанзията му достигна впечатляващи мащаби не случайно. В случая с Гуру Шанкар се използват авангардни маркетингови стратегии, а п-ара е толкова агресивен, че в България непосредствено преди идването му в София на 26.04 не остана свободен рекламен стълб без от него да ни гледа смуглото му, ухилено лице, а също така не остана българска медия, която да не бъде съпричастна към великото събитие. В медиите широко се рекламираше антистресовата йога на гуруто, а така също имаше директни предавания с негово участие- например в рейтинговото предаване на БТВ Сеизмограф. Предисторията на това събитие обаче е свързана с участието на столична община, която още през октомври 2006г. стартира съвместен проект с въпросната фондация, наречен „Здрава и щастлива България”, съпътсван с множество срещи на високо равнище в Министерство на образованието, Министерството на правосъдието, министерството на Труда и Социалната политика, Държавната агенция за младежта и спорта, голям брой общини. Кулминацията на проекта е организиране на анти-стрес тренинги за стотици общински служители, служители на затвори, а така също за над 800 лишени от свобода. Но нещата не спират дотук, през 2008 Гуру Шанкар е поканен лично от кмета на София като специален гост и му е предоставена възможността да проведе своя семинар ”Йога и мъдрост за здраве и шастие” в голямата зала на НДК през април 2009.В рамките на визитата на гуруто в България бяха осъществени срещи с тогавашните министри на правосъдието, министърът на труда и социалната политика, зам.министърът на външните работи, министърът на здравеопазването. Всичко това е важно да се каже, за да се има предвид с какъв невероятен капацитет от държавни и медийни ресурси разполага това движение, действащо чрез т. нар. хуманитарна фондация. Основният обект на експанзия в България са два фундаментални сектора – образователните структури и местата за лишаване от свобода. Секторът „затвори” е завладян съвсем безпроблемно, съвсем регламентирано, с различни лицензии, решения и удостоверения , които за престиж са качени в сайта на Фодацията. Парадоксално е също, че подобни реабилитационни йога програми в затвори не са осъществявани или поне не им е давана такава зелена улица на високо ниво никъде другаде, по наши проучвания, освен в родината на Гуру Шанкар – Индия. Последната визита на гуруто, както беше огласено от медиите и от самия него, цели да прокара пътя на антистресовите програми в българските ущилища. „Рождено право на всеки един от нас е да живее в тяло без болести и с ум, освободен от стрес. Въпреки това, нито в училище, нито вкъщи са ни научили как да се справяме с отрицателните емоции и стреса.” С подобни много общи формулировки гуруто и неговите адепти се опитват да аргументират действията си , без обаче да посочват на какво се базира тяхната антистресова система. Сантош Рао, един от прочутите „инструктори” на фондацията „Изкуството да живееш“ пребивавайки три месеца в България работи активно за каузата-преподава техники за справяне със стреса и агресията в българските ущилища в пет области на страната.Неговите медиййни изяви, винаги когато е в страната ни, също са интезивни. Въобще „антистресовата” програма е всъщност медитативна и дихателна програма, чиято методика нито е традиционна, нито е изследвана, нито е контролирана от когото и да било. 
Кампанията на движението , насочена към образователните институции, включва провеждане на т. нар. образователни семинари YES!, Young Empowered Strong – Млад Вдъхновен Силен), създаване на спортна програма за училищата, сайт-форум и горещ скайп телефон, чат за онлайн помощ на младежи в рискови ситуации и др. Целта на кампанията се определя като повишаване на общественото внимание към агресивното поведение на младите хора и обучение на учениците как да се справят с негативните си емоции и агресия по положителен начин. Дори се разработва програма за ненасилие/ Non-Aggression Program – NAP за деца от 10-16г/, включваща няколко елемента: развитие на личността чрез различни интерактивн игри, намаляване на стреса и напрежението, разбира се чрез дихателни и физически техники, подплътени за децата и със забавни игри, смях и т.нар човешки ценности, включващи разговори с децата, разказване на поучителни истории и т.н. Тази програма е адаптирана и за домовете за деца лишени от родителски грижи!! Меко казано е смущаващо и отношението към смеха , което проповядва гуруто в своите беседи и внушава на подрастващите: „Нашият корем е толкова изпълнен със смях, че смехът прониква и извира от всяка клетка на нашето тяло. Истинският смях е истинска молитва.. Всичко в природата те чака да се смееш. Когато се смееш, цялата природа се смее с теб. Ехти и отеква и това е ценността на живота. Когато нещата вървят добре, всеки може да се смее, но когато всичко се разпада и ако тогава можеш да се смееш, това е еволюция и израстване”
Трябва да отбележим, че базисните курсове и образователните програми на движението са изцяло платени. Таксите за тях са от порядъка на 65лв-за студенти и ученици, 120 до 250 лв. за възрастни. При специализираните семинари извън София, в различни курортни и спа-комплекси таксите са двойни. Медитиациите в подобни места са по- активни и в помещението неизменно присъства портрета на гуру Шанкар със запалена свещ пред него и букетче цветя. Раздават се и печатни текстове на химни (баджан) на санскрит и се пеят. Често в тях се повтарят имена на индиййски божества. Колкото и да се стремят да се абстрахират от религиозната компонента и чрез най-различни съвременни технологии за личностно развитие и впечатляващ маркетинг да внушават нуждата от себереализация и здравословно съществуване,а дептите на това НРД не успяват. Все пак главната им цел е да подчинят личността на определени авторитети, определени вярвания, определен стил на живот.
„Черешката” на това учение е т.нар. Сударшан Крия-мощна дихателна техника въведена от Шри Шри Рави Шанкар и както стана ясно е „комплексна дихателна практика, извлечена от йогийската наука за дишането и е създадена да възстанови душевната. хармония чрез постигане на баланс между тялото, ума и духа”. Около нея се въртят всички „уникални” за движението трнинги и въобще цялостната структура на йога курсовете..
.От една страна по своята масовост и експанзивност И.Ж. ни напомня за Трансцеденталната медитация, различните „културни” мероприятия на движението на Шри Чинмой-концерти, изложби,спортни и благотворителни акции. От друга страна неволно си спомняш за „добрата стара” и за съжаление неостаряваща сциентология Колкото и парадоксална да е аналогията тя обаче се налага по един или друг начин. Всички тези стремежи към изграждане на лидерски умения, зареждане с енергия, формиране на свръх мотивация, непрестанната, почти маниакална съпротива към всеки симптом на стрес, безпокойство, депресеия, вечна изкуствена усмивка на лицето и апотеоз на щастието и благополучието са доста сходни.Освен това форматът – скъпо платени семинари ,уорк шопове с целева група хора от средната класа и младежи и т.н. От друга стрна проникването във високите етажи на властта се осъществява чрез съвместни проекти с общините, различни министерства и т.н. Въобще движението използва опита на всички авангардни изобретения на новите религиозни движения и рекламата за ментална манипулация. Много абстрактно и размито се оправдават средствата получавани от всички курсове, семинари, тренинги и т.н. Обявява се, че те отиват за благотворителни цели, за внедряване на гореспоменатите програми в училищата и детските домове, за различни еко-проекти и въобще глобалните социални проекти на новото религиозно движение, включващи няколко ресора , като се започне от реабилитация на затворници, наркозависими, облекчаване на психически травми и се стигне до разрешаване на военни конфликти в горещи точки.Не става ясно обаче как се финансират тези проекти. Официално се казва, че фондация „Изкуството да живееш“ преподава безплатни анти-стрес курсове за служители в държавната и общинска администрация. До този момент такива курсове са проведени за служители на Столична Община, Община Пловдив – район Тракия и Община Шумен.
Експанзията на новата вълна на движението на Шри Шри Рави Шанкар, разбира се нерегистрирано като религиозна организация, а подвизаващо се под името „Изкуството да живееш” /възможно плагиатство от книгата на Далай Лама или нарочна асициация с него-стар и добре познат похват на новите религиозни движения за прикритие на реалните им цели/, е наистина застрашаваща. От месец април 2009 до настоящия момент в София и страната са проведени многобройни курсове, семинари- един от най-мощните в началото на октомври 2009г в НДК – пред 500 участници, много от тях журналисти. Организират се курсове, семинари в Студентския Дом на Културата-София,зала Фествална, както и въвеждащи лекции в по-големите градове като Варна , Бургас, Пловдив, след което зарибяващият ефект е налице и се пристъпва към плащане на „услугата”. Въообще и до днес едни от най-скъпите рекламни табла по столичните булеварди са заети от „Изкуството да живееш” с призиви за посещение на анти-стрес тренингите.
Има и и един много съществен и обезпокоителен момент в дейността на това движение.За съжаление съответните органи заобикалят този въпрос. Трябва ли да уточняваме, че никакво разрешение за провеждане на в същността си религиозна пропаганада сред децата и младежите това движение няма и не може да има.Но Държавната Агенция за закрила на детето издава на Изкуството да живееш” /The art of living/ лиценз за социални услуги за деца, валиден от 17.09. 2008г. до 17.09.2011г. Дава ли си сметка Агенцията за закрила на детето, че в България т.нар. „дихателни упражнения” /интересно е как те могат да бъдат окачествени като социална услуга/ би трябвало да бъдат разрешени само в специализирани учреждения и под наблюдение на специалисти, още повече когато се експерементира с деца. Възможно ли е да се стигне до психически разтройства вследствие на дихателните упражнения. Известно е, че в резултат на подобни практики се натрупва излишно количество кислород в главния мозък – този процес се нарича хипервентилация. И още нещо – не са ли смущаващи масовите сеанси на хипноза, психотерапия, сеанси, на които хората изпадат в транс. Подобни сеанси са факт на семинарите и занятията на „Изкуството да живееш” /The art of living/. За да не звучат тези въпроси неоснователно, а и поради невъзможността във формата на това съообщение да се анализират подобни проблеми, цитираме споделеното от една млада участничка в тренингите на движението, публикувано в интернет форум:
„Бях на курса Yes+ на ArtOfLiving (няколкодневен, 65 лева, горещо препоръчан от познати). Отидох с много ентусиазъм. Учеха ни да правим Сударшан крия – дихателна техника, сътворена Шри Шри Рави Шанкар – дишахме в ритъм, задаван от касетка и аз едва не се разпаднах. На финала всички вкупом заспахме, макар че на мен повече ми заприлича на загуба на съзнание, а разбуждането беше ужасно. Мислех, че съм лежала 2-3 минути, учителите казаха, че сме „спали“ по-дълго. После три-четири дни бях зверски отпаднала, замаяна и неспособна на нищо, останах си вкъщи и се възстановявах няколко дни с почивка. Казват, че на други хора това действало добре, но моят опит е силно негативен.”
От казаното следва, че наистина е обезпокоително разрастването на това псевдо индуистко движение в Бългрия. Още повече, че то се случва с помощта и съдействието на важни държавни структури. Забележително е и невежеството сред журналисти и медийни експерти по въпросите на новите религиозни движения. Като следствие-безпрепятсвеното им проникване на най-високо ниво в различни институции, на липсата на всякаква съпротива от страна на българската общественост, на задушаването и без това малкото гласове, които се чуват в противовес на масовото безумие.
