Бях провокирана от репортаж на БНТ – програмата „Вяра и общество” по повод внедряването на учението на Петър Дънов в няколко столични училища и детски градини. Инициаторката на скандалното събитие е г-жа Румяна Ковачева и нейната школа „Орфеана”. Напористата дама успява да се промъкне в системата на образованието под формата на свободно избираеми предмети и занятия като театрални трупи, музикални и танцувални кръжоци и програми за разнообразяване на учебните занятия.
До тук нищо тревожно на пръв поглед. Проблем възниква когато се оказва, че става дума не просто за музикални и танцувални занимания, а за съвсем открито проповядване на религиозно учение. Самата организаторка на тези занимания не крие този факт. Както се оказа и от репортажа, това става със знанието на учителите и директорите на въпросните учебни заведения. От гледна точка на българското законодателство, такова едно събитие е недопустимо, още повече когато за това няма категорично съгласие от страна на родителите, нито съответната документация за съгласуваност с програмите на просветното министерство.
Като се разгледат фактите, опираме за пореден път до непознаването и неподготвеността на учителите и родителите по отношение на подобни учения и техните методи. Също и до факта, че компетентните органи за контрол в образованието очевидно не сработват достатъчно ефективно.
Още по-сложно става когато масово се смята, че дъновизмът проповядва просто природо- съобразен начин на живот и едва ли не е част от културното достояние на България. Това е следствие от непознаването на учението на това движение. Някои дори го приравняват с християнството и даже, че доразвива християнството и това още повече обърква неподготвените хора. В случая става дума за религиозна система създадена в началото на 20-ти век от Петър Дънов. В тази система той съчетава части от християнството силно примесени с източни религии и окултни практики и не е нещо оригинално, а силно повлияно от модерната за времето си теософия и езотерика. Говори се постоянно за аури, космически енергии, укрепване на енергиийното яйце,орфическо светоусещане и нагласа и т.н.,както стана ясно от репортажа Идеите, проповядвани от учението, атакуват цялостно устройството на обществото. Според Дънов и неговите последователи патриотизмът, отговорностите към семейството и обществото са само пречка за свободното развитие на човешката личност – препятстват сливането му с космическата енергия и божественото.Тоест целта е децата постепенно да се отдалечават от обичайната си среда –семейство и връстници и да търсят свои духовно близки приятели в другата общност на „Братството” или може би да привлекат и родителите си. Що се отнася до „безобидната” и „зареждаща” духа, душата и тялото танцово – певческа практика Паневритмия, тя далеч не е просто една танцувална гимнастика. Както самите последователи на учението споделят, тя е неразделна част от учението на „Бялото Братство”. Този танц е вид молитва, вид богослужение, всеки елемент от него изразява определена духовна философия, която формира един окултно- мистичен светоглед.
Ужасяващо е да разбереш, че някой учи децата на подобни практики и ги възпитава в псевдо-религиозни ценности в държавните училища. Ако някой възрастен е впечатлен от определено учение, това е негов избор, но защо е нужно пропагандирането му в училище по толкова завоалиран начин? Да не говорим за децата в съвсем невръстна възраст, каквито са тези в детските градини. Децата по принцип нямат изграден имунитет към подобни въздействия, те не са все още способни да рзграничават истинските от фалшивите знания в сферата на духовното. И не случайно точно те стават обект на всички тези „духовно-културни” експерименти като магическия театър 144, сформиран в 144 Соу от Р.Ковачева. Обаче декларациите за съгласие на родителите, които са задължитено условие за участие на децата в такива мероприятия, не само се оказаха неналични, но и май въобще не са подписвани. И не знам колко родители биха подписали декларация с подобно съдържание /г-жа Ковачева съставя нейните „три редчета” /: ”Съгласен съм детето ми да участва в спектакъл, вдъхновен от белия рилски танц паневритмия” .
За съжаление случаят с г-жа Румяна Ковачева далеч не е единичен. Чудя се кога най-сетне нашето общество ще е достатъчно дорасло, за да осъзнае необходимостта от въвеждане в училище на нормално религиозно образование, което да ориентира децата ни поне малко в материята и да им даде ясни критерии за духовните стойности. Масовото невежество на хората в България, включително и на учители и възпитатели по отношение на вярата и религията, довежда до какви ли не абсурди. Не е ли време най-сетне да разберем колко е важно да подготвим децата си за такива едни домогвания до техните души? Или по стара наша традиция забелязваме опасността едва когато стане твърде късно?
