В този текст се изследва накратко спецификата и дейността на фондация „Изкуството на Живота” („Изкуството да живееш” – ИЖ) на Шри Шри Рави Шанкар, наричан от почитателите си „Негово Светейшество” и „Негова Божествена милост”, „Духовният господар на хилядолетието”. Други наименования на движението: „Източен дом”, Международен фонд „Изкуството на Живота”, Международно Обществено Обединение „Изкуството на Живота”, „The Art of Living Foundation“, търговска мрежа „Шанкара Глобал” (Shankara Global) и др.
Заявеният периметър на влияние на ИЖ е пределно широк и сам по себе си показателен: развива мащабна ‘хуманитарна’ дейност в повече от 140 страни, разработва най-различни програми за култура, образование, икономическа независимост, устойчиво развитие на земеделието, органично отглеждане на земеделски култури, произвеждане на билкови лекарства, стимулиране на древни науки (като аюрведа), превенция на агресията сред затворници, подпомагане на жертвите на насилие, на пострадали при бедствия, на деца-сираци, на бедните.
Официално Шри Шри е основател на нестопанската организация с идеална цел “Изкуството на Живота” (1982 г.), както и на Международната асоциация за човешки ценности (1997г.), които по думите му имат специален консултативен статут към Икономическия и обществен съвет на ООН и си сътрудничат със Световната здравна организация. В рекламните листовки основателят на двете организации Шри Шри Рави Шанкар се рекламира с ‘докторска степен’ по ведически науки и преподава патентованата от него Сударшан крия и медитация на ученици, които да разнасят по света адаптираните за съвремието древни мъдрости и йогийски практики.
Същевременно гуру-то изнася лекции на теми като „В търсене на Бога”, „Вярата е състояние на ума”; пише книги като „Бог обича шегата” и издава много други материали (касети и дискове) с подобни заглавия; последователите му практикуват култ към учителя, който се изразява в молитви и в принасяне на дарове пред портрета му. Той е типичен представител на новите индийски бизнес-гуру от края на XX век, които се ‘спускат от Хималаите’ и бързо усвояват западните маркетингови стратегии така, че тяхното духовно послание се превръща изкуството да трупат милиони, пълнейки цели стадиони със свои последователи, в пълен разрез с етическите принципи на йога или на което и да е автентично източно учение.
На жадните за просветление посетители се предлага някакъв ню-ейдж миш-маш от танцови спектакли, практически семинари, уърк шопове с целева група хора от средната класа и учащи. Публично е обявено, че фондация „Изкуството на живота“ преподава безплатни курсове за служители в държавната и общинска администрация, за реабилитация на затворници, наркозависими и т.н. Ресорът на дейностите се простира от ‘облекчаване на психически травми’ до повишаване на работоспособността и самочувствието, като стига чак до разрешаване на военни конфликти и глобални еко-проекти.
Под формата на йога-културни фестивали, младежки концерти и пр. развлекателни мероприятия, протича масивна агитационна активност, иззад която прозира бизнес-планът на добре организиран холдинг, консултиран от най-добрите специалисти по масови комуникации. Масовите антистрес програми, в които се съчетават физически упражнения за подобряване на тонуса, дихателни техники за релаксация и концентрация и пр. са следващата част от проявите, в които разпознаваме почерка на НРД от източен тип (по-известни като неоведантистки култове). Шумната и скъпоструваща рекламна кампания не подминава нито един жител на големите градове, в които се провеждат тези своеобразни хепънинги, а в национален мащаб се купува медийно време в най-гледаните, слушани и тиражирани средства за масова информация. 
Слоганът ‘благотворителност’ се оказва ключ, който отваря всички врати – движението прониква в места за лишени от свобода, в домове за деца без родителска грижа, в райони на пострадали при бедствия, в зони на международни конфликти и пр. Дейността по индоктриниране често се представя като хуманитарни мисии, образователни програми и т.н., но целта е да се стигне до възможно най-високото административно ниво – общински социални служби, министерства, държавни агенции. Където е възможно, се организират лекции на Шри Шри Рави Шанкар с ученици и студенти, а при успешно проникване в администрацията на съответните училища се стига и до удостояването на гуруто с почетни титли като „доктор хонорис кауза”.
Навсякъде, където е необходимо, се подчертава, че проявите нямат никакво отношение към религията, ни най-малък оттенък на мистицизъм, „промиване на мозъци” и пр. Дори в средите, занимаващи се професионално с йога, сякаш отсъства яснота относно естеството на визитите на Шри Шри Рави Шанкар и съпровождащите ги събития. Т.нар. безплатни майсторски класове нерядко се рекламират като препоръчани от известни личности, духовни лидери и световни организации, и обещават чудодейно оздравяване, наред с техники за справяне с всевъзможните проблеми на съвременната цивилизация.
Кой всъщност е Шри Шри Рави Шанкар? Защо редица местни власти, държавни агенции и международни асоциации му оказват толкова радушен прием и безпрепятствен достъп до цели уязвими (и не само) прослойки от населението? На какви основания му се предоставят правомощия да провежда такива грандиозни мероприятия, чието съдържание изглежда не е осъзнато докрай от представителите на съответните социални служби, просветни и културни институции?
И ако за нас тези въпроси са риторични, вместо отговори, нека обърнем внимание на един интересен детайл. Макар и да не се афишира твърде много, редица източници указват на това, че Шри Шри е ученик на Махариши Махеш Йоги – основателят на псевдоиндуистката деноминация ТМ („трансцендентална медитация”), която също използва най-новите разработки в областта на маркетинга. Последователите на Махариши откриват по цял свят множество филиали на т.нар. Ведически университет на Махариши (САЩ), където студенти платено обучение изучават дисциплини като „ведическо земеделие” или „аюрведическа медицина”. И тъй като подобни практики са заклеймени в редица страни като деструктивни, а в Русия дори ги определят като тоталитарни секти, брандът ТМ бива обновен: основната техника – медитацията – се заменя с измислен вид йога – патентованата от Шри Шри Рави Шанкар Сударшан крия.
На всеки здравомислещ човек би трябвало да е пределно ясно, че тази формация е твърде далеч от древните йогийски техники и автентичната индийска философия. Истинските ведически учители (образованите пандити) са в университетите и в големите традиционни центрове и академии, в които обучението се води на санскрит – Варанаси, Пуна, Мадрас. Крайната цел на йога, както и на Веданта и на будизма под една или друга форма е освобождение, просветление (мокша, нирвана). Във всички даршани, т.е. философски системи на Индия от древността до днес откриваме сотериологични мотиви за преодоляване на жаждата, страстите, или спящите непроявени нагласи (васани, санскари и т.н.) по пътя на духовната еманципация.
Повечето източни доктрини (както ортодоксални – астика, така и неортодоксални – настика) признават, че липсата на будност, появата на желания, които са и основният източник на страдание, е в резултат на невежеството – авидя. Онова, което противостои на незнанието, е, разбира се, знание, различаване, осъзнаване; затова просветлението неизменно предполага пробуждане и здрав разум. Когато не страдаме от заблуди, тогава има познание и същинско осъзнаване – способността да се виждат нещата такива, каквито са, а не през призмата на нашите желания, които ни превръщат в инструмент за лесна манипулация и мишена за новите ‘продавачи на мечти’.
Шри Шри Рави Шанкар напълно отхвърля всякакви ограничения, аскетизъм и високи стремежи – хипарският призив: яж (пий), моли се и обичай все още не изгубил своята привлекателност за хора, които по една или друга причина остават в плен на своите заблуждения, увлечения и илюзии. На обвиненията в сектантство, наред с други, гуру-то привежда следния аргумент: „Със същия успех и компанията Майкрософт може да бъде наречена секта, защото всички използват нейните приложения.” Подобна неиздържана аргументация явно не притеснява верните адепти на движението.
През 2006 г., по повод четвъртвековната дейност на организацията, „Изкуството на живота” Шри Шри стартира ‘световно турне’, което започва от Индия и продължава в САЩ, Франция, Полша, Русия и други бивши съветски републики, Монголия, Китай и др. Мащабите на проекта не оставят съмнения, че зад него стоят значителни финанси, и следователно – сериозни интереси.
СПРАВКА
Шри Шри Рави Шанкар е роден на 13 май 1956 г. в щата Тамил-Наду, южна Индия. През 1982 година основава фондацията „Изкуството на живота”, която се пропагандира като организация със специален консултативен статут към ООН, СЗО и пр. клишета, зад които реално не стои нищо по-легитимно от обявеното от самата нея – ‘да даде възможност за духовно и физическо здраве, самоусъвършенстване и разширяване на съзнанието на всички хора’. Според списания Форбс (Forbes India), през 2009 година Шри Шри Рави Шанкар влиза в списъка на седемте най-влиятелни индийци, носител на повече от 30 международни награди и почетни звания, поел обет да доведе отново мира в Ирак, а и в целия свят чрез своето учение. Кампанийно се твърди, че през 2007 г. Немският бундестаг и Конгресът на САЩ са едни от институциите, които издигат кандидатурата му за трети път като лауреат на Нобелова награда за мир.
Тежест и актуалност на движението придават колкото се може по-универсални формулировки – Шри Шри цели ‘възраждането на човешките ценности, възстановяването на мира в света, ръководи множество социални проекти по цял свят и отправя послания към хора, институции и правителства в над 40 страни’. Наред с това, като адресати на гуруто във вербовъчните брошури се посочват събранията на ООН, Върховният съвет за световен мир в Ню Йорк, Световният икономически форум в Давос и Европейският парламент в Страсбург. По данни на ИЖ годишно Шри Шри посещава средно 170 града по света, а най-масовата Крия, водена от него, е през февруари 2006 г. на честването на 25-годишнината на организацията му в Бангалор, Индия, под мотото „Един свят, едно семейство” с участието на над 2,5 млн. души от 150 страни.
Факт е, че даже инструкторите, работещи дълги години за „Изкуството на живота”, не знаят истинската биография на своя учител. Така наречената официална биография на Шанкар съдържа типичните за едно ‘неогуру-житие’ щампи и се свежда до следния набор чудодейни събития: От самото си раждане Шри Шри бил необикновено дете: още като съвсем малък пребивавал в дълбоки медитации, на четири години знаел наизуст Бхагавадгита, на 17 години получил класическо европейско образование, изучил цялата духовната мъдрост на индийската религия и философия, за да разгърне широка благотворителна дейност. През 1982 г., след 10-дневно мълчание, той предлага на човечеството ‘чудесен подарък’ – сударшан крия (дихателна практика), която бързо си извоюва широко признание.
Източници:
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=330396
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=362976
http://srisriravishankar.org/social-initiatives
http://new.monitor.bg/article?id=269305
http://www.youtube.com/watch?v=bAMEoDp6OCw&feature=channel
http://yogajam.yeswecanbg.com/information/mediaroom/PR%20Art%20of%20Living%20Bulgaria%2017.06.2010.pdf
http://www.globalorthodoxy.com/2008-12-21-23-42-32/260-2010-01-26-20-58-02/61042-beseda-bratia-kiril-i-metodij-sreshtu-sektite.html
Предложение:
Поради сложността и деликатността на проблема за НРД, трябва да се обърне сериозно внимание на медийното интерпретиране на образа, с който се представят различните ‘благотворителни и образователни мероприятия’ на псевдо-индуистките течения в общественото пространство на страната ни. Нашият закон за вероизповеданията урежда правото на изповедание, както и правното положение на религиозните общности, институции и отношенията им с държавата (чл.1) по начин, съобразен с международните изисквания. В тази връзка са посочени и моментите, при които упражняването на това право може да бъде ограничено (чл. 8). http://lex.bg/laws/ldoc/2135462355
Държавната регулация в областта на религиозната политика, образованието и социалните дейности в Р. България се осъществява въз основа на нормативната уредба на страната и основните принципи, заложени в нея. За да подминат тези стриктни регламенти и ограничаващи процедури, редица НРД се регистрират като фондации със социален, културен и обучителен статут. NB! Изглежда тази тяхна мимикрия и ‘хуманитарен имидж’, подплатен със значителни неотчетени средства, вложени в PR, реклама, агресивна пропаганда лице-в-лице, от адрес на адрес и т.н. им осигурява необходимия медиен и легален комфорт. ‘Моралният облик’ на ИЖ гарантира безпроблемното вписване на организацията в Централния регистър на Министерството на правосъдието у нас (даже курсовете биват промотирани от представители на общини, социални служби, МЛС и т.н.: вж. клипа – http://www.youtube.com/watch?v=KQWYhQ7QRl0&feature=channel_page)
Последователите на Шри Шри Рави Шанкар открито се хвалят, че вече над 10 хиляди души в училища, социални домове, затвори и представители на държавната администрация от страната са преминали през специално обучение и са усвоили практиките на гуру-то. Чрез внушението, че работи с ООН, СЗО, Европарламента и др., като съдейства за премахване на несправедливостите, болестите и стреса от живота на съвременния човек, радвайки се на ‘специален статут’, фондацията се опитва да обезсили негативното обществено мнение и да отклони вниманието от въпросите на критично настроените хора, които повече или по-малко са запознати с действителния предмет на дейност на „Изкуството на Живота”.
Изводи:
1. В официалните уебсайтове на организацията (български – http://www.artofliving.bg/ и http://www.artofliving.org/bg-en – международен), в брошурите, списанията, книгите и медийните изяви на Шри Шри Рави Шанкар, на неговите адепти, инструктори и служители, се публикуват снимки на гуру-то с известни личности, акцентира се върху различни маркери за престиж – почетни титли, награди, международни мисии и т.н. Целта е да се приспи вниманието на скептиците и да бъде внушено на обществото, че става въпрос не просто за индивидуалната духовна мисия на видна персона, отдала живота си на хуманни каузи, а и за значима глобална инициатива, посветена на благоденствието на цялото човечество.
2. Фондация „Изкуството на живота” развива нерегламентирана религиозна активност под прикритието на хуманитарна дейност, социална ангажираност, просветни курсове, йога / медитационни семинари и културни прояви. http://sectainfo.narod.ru/ish.htm и съотв. превод на сайта на ЦПНРД: http://infocultbg.org/index.php?option=com_content&view=article&id=188:––q–q–&catid=36:2008-12-05-23-00-02&Itemid=38
Като твърди, че не е религиозна, а доброволческа благотворителна организация, в която могат да се включват хора с най-различна религиозна и нерелигиозна принадлежност, фондацията подвежда обществеността, за да привлича неосведомени или въодушевени от перспективата за ‘кариерно израстване’ млади, често добре образовани и финансово обезпечени членове. http://knigomrezha.blog.bg/izkustvo/2009/04/20/shri-shri-ravi-shankar-v-bylgariia.324833
3. ИЖ развива Мултилевъл маркетинг стратегии от мрежово-пирамидален тип – йерархична структура от само на пръв поглед безкористни разпространители, консултанти, инструктори, т.е. хората, работещи напълно ‘безвъзмездно’ за своя духовен водач. За избрани ‘посветени’ се организират специални бизнес-тренинги на бъдещи лидери, които се ангажират да разпространяват идеите и практиките на фондацията по цял свят.
http://www.fortisimo.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=281:ottuk-zapochva-izkustvoto-da-zhiveesh-v-balgariya&catid=46:tova-e-lichno&Itemid=90
Механизми на индоктриниране:
– най-напред ИЖ организира безплатни концерти и курсове за начинаещи, за социални работници и за държавни служители, които на пръв поглед нямат религиозен характер. На тях обаче се ‘релаксира’ посредством дихателни и пр. упражнения, раздават се агитационни материали, духовни наръчници и инструкции за задълбочаване на заниманията; на заинтересованите се препоръчват по-нататъшни скъпоплатени курсове.
– На следващия етап от базовите семинари на участниците се раздават ритуални текстове, транскрибирани санскритски песнопения („баджан”-и, в които се възпяват Шива, Нараян и др. божества от индуисткия пантеон) и химни с неясно за неофитите съдържание, но затова пък със силен мистичен заряд. Ако някой попита за смисъла им, се отговаря, че в тях се пее за светлината, любовта и радостта от живота.
– Курсовете за напреднали включват поклонение към гуру-то Шри Шри Рави Шанкар (обикновено пред портрета му), гледане на негови видео-лекции, раздаване на индивидуални мантри (молитвени формули) за произнасяне, т.е. имаме напредвал стадий на индоктриниране. Хората се призовават да пренесат тези практики у дома и да организират седмични „сатсанг”-и – събрания на единомишленици за групова медитация, ‘йогийски практики’ и религиозни церемонии в чест на гуру-то и неоиндуистките божества.
Предупреждение:
– Т.нар. хипервентилация, която се получава вследствие на дълбокото дишане, зададено по определен, различен от ежедневния ритъм, както и останалите медитативни практики, извършвани от неподготвени участници в масовите сбирки на базовите семинари и ‘безплатните концерти’ на ИЖ, могат да предизвикат фалшиво усещане за щастие, удовлетворение, себереализация и еуфория, понеже провокират отделянето на определени хормони, или обратно – да доведат до прилошаване, замайване, сънливост и отпадналост до пълно изтощение при по-чувствителни организми.
– Различните психосоматични внушения и сугестивни послания, разчитащи на т.нар. плацебо ефект, макар и да минават под знака на борбата с тютюневата, наркотичната и алкохолната зависимости, представляват опасност за физическото и психическото здраве и за хармоничното развитие на младежи и подрастващи, тъй като могат да доведат до разрив с усещането за действителността, или изкривени възприятия на случващото се, до отслабване на чувството за отговорност и игнориране на необходимостта от полагане на усилия за постигане на житейски успехи.
Литература:
Шри Шри Йога DVD, С., 2009
Шри Шри Рави Шанкар. Дар от вечността /медитации – панчакоша,
аура / CD, С., 2009
Шри Шри Рави Шанкар. Бог обича шегата, С., 2009
Шри Шри Рави Шанкар. Семена от мъдрост, С., 2009
Шри Шри Рави Шанкар. Мъдрост за новото хилядолетие, С., 2009
Шри Шри Рави Шанкар. Да празнуваш любовта, С., 2009
Шри Шри Рави Шанкар. Да празнуваш тишината, С., 2007
