Сред движенията, които спекулират с датата 21.12.2012 г., най-познатата и нашумяла през последните месеци е т. нар. френска асоциация „Универсална човешка енергия“. Тя още през 1999 г. предрича края на света, наричайки го „преминаване в четвъртото измерение“. Разбира се, безрезултатно… Днес същата тази асоциация твърди, че единственото място, на което ще може да се оцелее, е малкото селце Бугара в Южна Франция, близо до Андора. Там се намира върхът Бугара, под който, твърди асоциацията, се намират летящи чинии, които са готови да бъдат използвани и с тях да се отлети, за да се избегне предстоящата катастрофа.
Справка: „Универсална човешка енергия“ е асоциация, създадена през 1994 г. от Луонг Мин Данг – бивш сержант от виетнамската армия. Асоциацията привилича успешно членове чрез своя лидер, който изтъква, че може да лекува тежки болести като рак и СПИН само чрез полагане на ръце.
Спекулацията с края на света и със селцето Бугара е свързана с ученика на Луонг Мин Данг – Къртис Као Дуй (американец от виетнамски произход), който пък претендира, че е морален наследник на гуруто от Шри Ланка – Дазира Нарада (1826-1924 г.). Въпросният Дазира Нарада е основател на школата за „универсална човешка енергия“. (МБ)
Освен асоциацията „Универсална човешка енергия“ трябва да се спомене харизматичното движение „Църква на всемогъщия Бог“. Около 400-500 членове на това движение са арестувани в Китай, защото на брошура, разпространявана от членове на движението, пише: „21 декември наближава. На този ден половината от добрите хора на Земята ще умрат, а ще умрат и всички зли. Само и единствено, ако се присъедините към движението „Всемогъщия Бог“, ще избегнете смъртта и ще бъдете спасени“.
Справка: Самото движение е създадено в Китай през 1989 г. и е известно още под името „Източно просветление“. Членовете му вярват, че Бог ще се завърне на Земята като жена, която ще се роди в обикновено семейство в Северен Китай, за да води човечеството към третите и последни времена. Според движението предводителят на човечеството през първите времена е бил Йехова от Стария Завет, а предводителят на човечеството през вторите времена е бил Иисус от Новия Завет.
По отношение на датата 21.12.2012 г. трябва да отбележим, че маите безспорно са високоразвита цивилизация, запозната с тънкостите на астрономията. Интересно, обаче, защо маите, които според мнозина били предсказали края на света и то според Григорианския календар (с който календар този на маите няма нищо общо!), не са съумели да предскажат края на своята собствена цивилизация и то по своя собствен календар?
Краят на света според Иисус Христос и Християнството
Спасителят Господ Иисус Христос също е бил изправен пред този въпрос от страна на учениците Си и с отговора Си се постарал да охлади любопитството им: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец“ (Мат. 24:36).
Но наистина разните вещания за „поредния край на света“ поражда необходимостта да се представи християнското учение по този въпрос.
Учениците на Иисус Христос, а столетия преди тях и пророците Амос и Осия (8 в. пр. Хр.) са знаели, че ще има край на света – последен ден от човешката история. Съвременниците на Христос, в това число естествено и Неговите ученици обвързват идването на дългоочаквания Месия (Помазаника) с последния ден. В представите на тогавашните хора от израилския народ Месия (Помазаникът) щял да бъде наследник на цар Давид (1004-965 г.), т. е. земен цар. Той щял да дойде в последния ден, да сложи край на човешката история, щял да се възцари над Израил, като покори всички езически народи. Така щяло да настъпи Божието вечно царство на земята.
С цялото Си земно служение Господ Иисус Христос свидетелства, че тези представи за Месия не са правилни, както са неправилни очакванията за последния ден и за това, какво ще стане след него. Затова, когато учениците на Христос Го питат „Кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът на Твоето пришествие и за свършека на света?“ (Мат. 24:3), Той подробно отговаря с даването на конкретни признаци за настъпването на последното време, на времето преди края. Думите на Христос относно края на света и белезите на Неговото пришествие (второ идване) са поместени в 24 глава на Евангелието според Матей. Ето накратко белезите, които ще възвестят, че наближава края на света, но че това все още няма да е краят:
1. Неимоверно увеличаване на стълкновенията и военните конфликти (Мат. 24:6-7а).
2. Глад, земетресения, масово измиране на населението (Мат. 24:7б).
3. Увеличаването на лъжепророци и лъжехристи (Мат. 24:11) – т. е. увеличаването на хора, които претендират да са Христос.
4. Изстиването на любовта сред последователите на Христос (Мат. 24:12).
5. Проповядване на Библията на всички народи (Мат. 24:14).
Въпреки тези признаци Иисус Христос предупреждава и подчертава, че Неговото пришествие ще дойде изненадващо (Мат. 24:23-24, 26-28) и че непосредствено преди самото Христово второ пришествие ще настъпят сериозни природни катаклизми – потъмняване на слънцето и луната и изпадането на звездите (Мат. 24:29). Едва след тези природни промени ще дойде Господ Иисус Христос, така че ще Го видят всички, които доживеят до този ден (Мат. 24:30 и парал.).
В стих 36 на 24 глава Христос казва на Своите апостоли: „За оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, а само Моят Отец“, т. е., въпреки че Иисус Христос дава признаци, по които хората да се ориентират, все пак никой не знае и няма да узнае деня на Неговото идване, докато Той не дойде в слава. Господ Иисус Христос допълнително акцентира на това, че никой човек няма да узнае точния ден на Неговото идване, с думите „но както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески; защото както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня дан, в който Ной влезе в ковчега, и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, – тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески“ (Мат. 24:37-39).
След възкресението и възнесението на Господ Иисус Христос апостолите и вярващите започват трепетно да очакват второто Му идване. Сред някои християни се ражда нетърпеливото очакване Христос да дойде скоро. Стига се дотам, че в общността в Солун някои вярващи се отказват да работят и да правят каквото и да било в ежедневието си в очакване на идването на Господ. Апостолите и техните приемници започват да обясняват на вярващите солунчани, че те трябва да продължават да живеят своя нормален обществен и семеен живот, да не изпадат нито в паника, нито в прекалено очакване на настъпващия последен ден, който е същевременно и ден на Господния съд. Затова във Второто послание до солуняни е написано:„А колкото за пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя, да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, че уж настъпва вече Христовият ден“ (2 Сол. 2:1-2). След тези успокоителни, напомнящи вярванията на християните думи има едно важно и съществено допълнение, важен и съществен белег, след който белег вече може да се очаква Христовото идване, но, разбира се, денят на това идване (според Христос и християнството) отново остава неизвестен за хората. Този белег, който е последен преди пришествието на Христос, е идването на „човека на греха, сина на погибелта, който се противи и се превъзнася над всичко, което се нарича Бог или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог“ (2 Сол. 2:3-4).
В текста на посланието очевидно става дума за един определен човек, изпълнен с надменност и богопротивене, който ще представя себе си за бог. Този човек бива наричан от отците, наследници на светите апостоли, Антихрист. Образът на Антихрист донякъде, като отрицателни черти и качества, звучи познато на християните сред евреите, защото от историята на Израил знаем за царуването на Антиох IV Епифан (215-163 г.), един от наследниците на Селевкидската династия на Александър Македонски (356-323 г.), чието управление е описано в 1 гл. на неканоничната книга Първа Макавейска. Антиох IV Епифан провежда политика на налагане на вярата в Зевс и на нетърпимост към вярата в единия истинен Бог. Антиох влиза в Йерусалим, осквернява храма, като не само принася в него езически жертви, но построява навред многобройни жертвеници, посветени на езически божества (1 Мак. 1 гл.). Поради цялостното безжалостно преследване на юдеите и заставянето им да служат на Зевс и елинските божества Антиох IV става пословичен образ за богопротивен човек, който се големее над всяко началство и власт и представя себе си за бог, влизайки и осквернявайки храма на единия Бог (срв. 2 Сол. 2:4). Така Антиох IV Епифан става предобраз на идването на Антихриста, който според апостолското тълкуване и това на наследниците на апостолите, т. нар. свети отци, с жестокост ще преследва християните. Според Второто послание до солуняни Антихристът, за разлика от Антиох IV, ще има сатанинска сила и ще извършва лъжливи чудеса, за да съблазни невярващите в Христос (2 Сол. 2:9-10). Дори тези неща обаче не трябва да притесняват съвременниците на Антихриста, които трябва да продължат да се надяват на Господ Иисус Христос, Който ще убие Антихриста с дъха на устата Си и с блясъка на Своето пришествие (2 Сол. 2:8).
Накрая трябва да се добави и още нещо, което, макар да изглежда шеговито, всъщност е истина. Всъщност денят 21.12.2012 г. като дата е бил преди 5 години. т. е. в момента реално живеем в 2017 г., а не в 2012. Откъде се получава тази грешка? През 525 г. римският абат Дионисий Малки по поръка на папа Йоан I предлага ново летоброене, което бързо се разпростира на Запад. В приспособяването към това летоброене, което е в основата на Григорианския календар, който днес ползва цял свят, Дионисий Малки пропуска 5 години при изчисленията си. Следователно, понастоящем не сме 2012, а 2017 г. Корекции в датите трудно биха се предприели, защото това би означавало да се препише наново цялата световна история, леточисленето на която е по Григорианския календар.
И така, според Христос и християнското очакване не трябва да се притесняваме за идването на 21.12.2012 г., който е просто един ден като всички други и в него също Бог ни е благословил да вършим добро на нашите ближни.
