Представяне и критичен разбор на новото религиозно движение от нашия експерт д-р Милка Баръмова
Въведение
Намираш се в кръг и търсиш закрила от богинята… Призоваваш четирите елемента – земя, огън, въздух и вода. Започваш бавен танц в кръга, а след това танцът става по-бърз. Наоколо се чуват песни… Темпото се забързва,… групата „излъчва енергия“… Скоро ще бъде извършен ритуалът, по време на който всеки от участващите ще отправи молба за защита, изцеление, световен мир или за нещо друго специално. По този начин като цяло се развива сценарият на голяма част от ритуалите, практикувани от т. нар. нови религиозни движения от новоезически тип. Интересът към тези движения доста нарасна през последните години в България, а необичайните им практики привличат като магнит хора от различни възрастови граници.
Новите религиозни движения от горепосочения тип претендират, че се стремят към възраждане и разпространение на старата езическа религия, която обаче е един вид модернизирана, осъвременена и едва ли не пригодена към условията, в които живеем. Тази именно осъвременена езическа религия носи наименованието новоезичество, а последователите й – новоезичници. Новоезичеството е един вид термин-шапка, който включва в себе си Уика, друидство, одинизъм , асатру и други езически движения. От научна гледна точка всяко от тях представлява интерес, но в настоящия материал ще обърнем по-специално внимание на Уика-движението, чието широко разпространение е факт най-вече сред младежите в България. Целта ни е да обърнем внимание на опасностите от тези религиозни увлечения.
Както голяма част от новоезическите движения, така и Уика няма монолитна организация с определено верую или догма, но въпреки това притежава свои центрове, книги и специални вярвания. Именно тази липса на структура явно привлича към течения от този тип. Движения като Уика са интересни за хора, които се чувстват „различни“ или „специални“, такива, които са имали „лош“ опит със съществуващите основни религии, такива, които се чувстват „изоставени“ от Бога, „свободни“ души, които не харесват структурата, отхвърлените (от семейството или от обществото), бунтарите и такива, които са привлечени от окултните и мистичните практики. Важно е да се подчертае, че Уика няма нищо общо със сатанизма. Разликата между двете групи се омаловажава най-често при последователите на възраст под 20 години, които бъркат и смесват няколко системи от вярвания.
Уика е фактически името на ново религиозно движение от новоезически тип, което проповядва възраждане на магьосничеството или вещерството от времето на езическата епоха. Самата дума уика е стар английски термин за вещер. Основните стълбове на Уика както на по-голяма част от новоезическите движения са пантеизмът, монизмът и разбира се политеизмът.
Пантеизмът е вяра в това, че всичко е бог (богиня) и че бог (богинята) е във всичко, което съществува. На него/нея се приписват божествени сили и силите в природата.
Монизмът проповядва, че основа на всичко съществуващо е едно начало. Монизмът предполага съществуването на мистическо единство, на сила или по-скоро на животворна сила, която свързва човека с природата, която му позволява да призовава и да използва скритите световни сили около себе си. Тази животворна сила се счита за естествена, а не за свръхестествена. Мистическо единство означава, че няма явна разлика между човешкия „аз“ и другите или между човека и природата.
Политеизмът включва вяра в повече от едно божество/богиня или в множеството отделни проявления на едно божество/богиня.
1. Представяне на Уика
1.1. История
Поддръжниците на Уика-движението твърдят, че техните вярвания се коренят още в древността. Британският антрополог и египтолог Маргарет Алис Мъри (1863-1963) подчертава, че магьосничеството е било основната религия на Европа преди християнството и че то е продължило да съществува тайно и след това. Движението Уика е следователно, според нея, едно възраждане на старата религия на Европа. Тезата й оказва силно влияние и е възприета в Англия от Джералд Бросо Гарднър (1884-1964) и в САЩ от Мириам Симос (1951), която през 1979 г. написва една книга с доста голямо влияние: „Духовният танц: възраждане на старата религия на великата богиня“. В нея Мириам Симос (известна като Стархоук) обяснява, че магьосничеството е „може би най-старата религия на Запад“ и че тя е започнала „преди повече от 3500 години“ по време на ледниковата епоха (сведенията са от М. Симос – б. р.).
През 1998 г. професорът по религия в Университета на Ил дьо Пренс Едуар – Филип Дейвис публикува книгата „Разбулената богиня: Възраждането на женската и новоезическата духовност“, в която развива тезата, че Джералд Бросо Гарднър (по-горе посочен) е основателят на Уика-движението. Според проф. Дейвис Гарднър е бил повлиян от немските и френските романтици, които живо са се интересували от природните сили и по-специално от тези, свързани с жената. Той е бил дори розенкройцер. През 1950 г. Гарднър поставя началото на Уика (Wica – с едно „c”), която уж бил получил по време на някаква сбирка на група вещици, състояла се преди няколко века. Проф. Дейвис подчертава, че няма и следи в историята за подобно събрание на вещици и че Гарднър е бил изключително и главно вдъхновен от Маргарет Мъри и от Алистър Кроули (1875-1947).
Друг изследовател – Роналд Хютън, историк, занимаващ се с езическите вярвания в Англия, и професор в Университета на Бристол, публикува през 1999 г. книгата „Триумфът на луната“. Хютън от своя страна изследва в най-малки подробности езическите практики от древността, непубликуваните ръкописи на Гарднър, както и интервюира много негови близки съвременници. Както Дейвис, така и Хютън не открива в историята да е съществувала групата от магьосници, от която Гарднър твърди, че е получил знанията си по вещерство. Хютън заключава, че древната религия на Гарднър не е нищо повече от еклектична система от относително съвременни елементи. Два са, според Хютън, източниците, от които Гарндър е бил повлиян: Чарлз Годфри Лиланд (1824-1903) – американец, който твърдял, че е открил в Тоскана, Италия, култ, посветен на богинята Диана и Маргарет Мъри, която пък от своя страна се е инспирирала от идеите на Ч. Лиланд. Гарднър е този, който добавя ритуалите и специалната символика.
В заключение, Джералд Гарндър допринася много за популяризирането на съвременното вещерство и дори може да се счита за негов основател. В резултат на знанията, почерпени от книги за магьосничеството, на пътуванията си, на окултните си практики и историческата теория на М. Мъри, Гарднър създава фактически своя собствена религия Уика, макар самият той да твърди, че тя е продължение на някаква средновековна традиция. В центъра на новата си религия Гарднър поставя богинята-майка и добавя елемента на прераждането.
Движението Уика на Гарднър придобива особена популярност в САЩ през 60-те години на ХХ век. Днес Уика заедно с други движения от новоезически тип е официално призната като религия в САЩ и Канада. Те не само са освободени от данъци, но на жриците и жреците на Уика е разрешен достъп до затворите в двете страни, както и да извършват бракове. Уика се признава 
официално и в Англия.
1.2. Учение
Уика-групите комбинират или основават често вярванията си на културни мистични традиции като келтското езичество или езичеството на северните народи, на гръко-римските божества, на древноегипетската духовност, на източното шаманство или на южноамерикански духовни практики.
Доктрината на Уика почива главно на опита, преживян чрез магията. Този опит е изживян по време на променено състояние на съзнанието (чрез йога, медитация, хипноза и дори чрез използване на упойващи средства). Медитацията, визуализацията, инвокацията (призоваването на сили или божества/богини), пеенето, паленето на свещи и редица специални ритуали подсилват мистичното, което пък от своя страна подсилва основата на техните вярвания. Практикуването по-дълго време именно на тези техники води до екстатични или паранормални преживявания, а върховното състояние при Уика е „да бъдеш ЕДНО с всички неща“.
1.2.1. Религиозна доктрина
Основният принцип във вярванията на Уика е силата или животворната сила, за която се говори в нетрадиционната медицина и главно в хомеопатията. Тази енергия може да се придобие чрез магия, която Уика наричат бяла магия. Бялата магия, твърдят те, се използва единствено за добро, следвайки девиза на Уика: „Прави, каквото ти харесва, стига то да не вреди на никого“.
Уика почитат природата, подкрепят мира и вярват, че обществото не може да живее в мир, ако не е в хармония с природата или ако малтретира Майката-Земя. За Уика Земята не е мъртъв камък, а е живо същество със собствен дух, което живее и диша. Те твърдят, че нарушаването на енергийната връзка на човека със Земята е сигурна болест.
Уика отдават почит на богинята-майка, която всъщност е и Майката-Земя хранителка, тя се свързва и с луната и е позната в древността под много имена: Афродита, Артемида, Астарта, Диана, Кибела, Гея, Изида, Кали, Венера и др. Понякога богинята се представя като тройна, т. е. в трите фази на живота – девица, майка и старица. Трите аспекта на богинята и на женската природа кореспондират често с трите фази на луната. Като девица тя е млада, изпълнена със сила и удоволствие. Майчинският аспект подчертава факта, че тя е хранителка и защитница. Този архитип е често свързан с обожествяването на Земята като наша майка, хранителка и лечителка. Последният етап, на старица, се счита като кулминация на мъдростта и представлява независимостта и властта. Вещиците принципно се представят като стари жени със заострена брадичка и брадавици, което се счита за извратен вариант на старицата. Според последователите на Уика Св. Троица в християнството е копирана от тройната богиня.
Уика почитат и рогатото божество, което е едновременно син и съпруг на богинята. Той е мъжкият принцип на съзидателната сила. С глава и тяло на мъж, но с крака и рога на коза или елен, той е горското божество, създанието на земните страсти, което символизира чувствеността, девствените гори и дивата природа. Рогатото божество се свързва със слънцето и е познато в древността под имената на Пан, Адонис, Амон-Ра, Аполон, Ерос, Хадес, Луцифер, Один, Озирис, Тор и др. Когато е в лошо настроение, рогатото божество е известно като носещо хаос и безредие. Според мита то обича да плаши преминаващите през гората, откъдето идва и думата паника (от името на божеството Пан).
Някои Уика вярват, че тези божества са истински, но голямата част от тях смятат, че те са дуалистична персонификация на животворната енергия, че са доброто и злото, светлината и тъмнината, Ин и Ян и т. н. Някои Уика вярват също така и в духове-медиатори, които са под формата на водачи или ангели-пазители.
Крайната толерантност е един от принципите на Уика. Според тях всяко едно вярване е добро, няма абсолютна истина. Това именно е свързано с пантеизма. Уика не приемат абсолютното добро или зло. Вместо това те има Ню Ейдж-виждане и вярват в положителните и отрицателните сили, които трябва да бъдат балансирани, или вярват, че отрицателните могат да се превърнат в положителни (основно вярване на средновековната алхимия). Толерантността на Уика обаче е „по-особена“ към монотеизма и по-специално към християнството. Съветът на американските вещици например изразява явното си неодобрение към християнството по следния начин: „Нашата неприязън към християнството, към всяка друга религия или философия се проявява единствено в случаите, когато тези институции се представят като „единствения път“ и лишават другите да практикуват вярата си по различен от техния начин“. Уика явно изразяват недоволството си главно към Католическата църква, която в Средновековието е преследвала вещиците и ги е осъждала на смърт.
Повечето Уика вярват и в закона на трите пъти, т. е. каквото извършиш през живота си – добро или зло, то ще ти бъде върнато три пъти. Те спазват този етичен кодекс и го одобряват.
Уика вярват и в прераждането. Те не възприемат християнското учение за ада и рая и за живота след смъртта. Уика учат, че с физическата смърт не настъпва край на човешкото съществуване и че след смъртта същността на човека преминава през 8 етапа.
Според учението на Уика богинята не съпътства починалия по време на пътуването му в отвъдното; тя само го убива. Уика твърдят, че богинята е тази, която дава живота и тя е тази, която решава деня на смъртта. Рогатото божество е това, което съпътства починалия в отвъдното.
Според Уика всеки човек е съставен от три части: тяло, дух и душа. След като тялото умре, душата на починалия се озовава в Пещерата на рогатото божество, в Царството на сенките. Уика учат, че Пещерата на рогатото божество съответства на света на живите, на материята. В тези подземни места, за да премине през следващия етап, душата трябва да се отърве от всичко, което я свързва със света на живите. Веднъж случило се, рогатото божество (като черен човек) очаква душата на брега на Реката на живота, за да я преминат заедно. Това е вторият етап, през който душата трябва да загърби всички връзки с предишния си живот. Според Уика всичко се случва принципно в рамките на три дни. Периодът може да бъде обаче по-кратък или много по-дълъг. Важно е да се отбележи, че за Уика душите, които се задържат в света на живите чрез тежки окови (насилствена смърт, силна привързаност към определен човек, място, липса на погребална церемония и др.), са т. нар. фантоми. Тези души не са намерили покой.
След царството на сенките душата се спуска заедно с рогатото божество по Реката на живота. Докато Пещерата е материалният свят, то водите представляват емоциите, с които душата трябва да се сблъска и да оцени. Този втори етап отговаря на света на емоциите. Душата получава на свой ред емоциите, които е изпитвала към другите (обичала е, гневила се е и т. н.) или е провокирала у тях (била е обичана, предизвиквала е гняв и омраза, и т. н.). Уика учат, че тези, които са провокирали и/или са предизвиквали тъга и омраза, остават под водите на реката на живота може би завинаги.
След като премине през Реката на живота, душата се озовава на Земята на младите (Авалон, Страна на вечното лято – Summerland), която съответства на щастливия остров от келтската традиция. Този етап е светът на идеите, в който душата намира покой. Уика твърдят, че на тази земя душата е истински щастлива и се отдава на удоволствия преди следващото си прераждане – чудодеен лов, по време на който падналите животни се раждат отново на следващата сутрин, прекрасни музики и песни, празници без главоболия на сутринта и др. На това място, учат Уика, душата среща и свои близки, които все още не са се 
преродили.
Идва обаче моментът, в който душата изпитва нужда да напредне в цикъла на преражданията. Трябва да се срещне с богинята високо в планината или на дъното на влажна пещера. За да напредне, душата трябва първо да пие от Водата на забравата. Така тя забравя, коя е била при последното си раждане (духът се изчиства), остава единствено чувството за духовен прогрес. След като е пила от водата на забравата, душата слиза на земята и се преражда в ново човешко същество. Според учението на Уика новото въплъщение зависи от действията, извършени по време на земния живот. Ако човек е живял в хармония с природните закони, то неговото въплъщение ще бъде щастливо, като, разбира се, за Уика подчертават, че тук не става въпрос за някакъв вид божия справедливост. Под „щастливо“ те разбират въплъщение, при което съдбата ни ще бъде по-лека и сбъдването на желанията ще бъде по-лесно; изпитанията няма да са по-леки, но ще бъдат „по-явни“ и често по-малко болезнени. Уика твърдят, че тези, които са били верни на божествата, са привилегировани да се въплъщават винаги в лоното на собственото си семейство. Още нещо – възможно е едно прераждането на един прародител да бъде забавено, когато е създаден култ към него. По този начин душата се задържа от този култ и може да стане дух-покровител на семейството, на клана или на племето.
Последният етап е етапът на Просвещението. Когато душата се реализира по пълноценен начин, тя се измъква от спиралата на преражданията и се издига до самия извор на божественото. На това място, в двореца на божествата, душата се докосва до божествената същност, самата тя става божествена и достига до пълна свобода. На душата й е предоставен избор: 1. да остане между божествата; 2. да остане на Земята на младите толкова дълго, колкото й се иска или 3. да се въплъти отново на земята с чиста проба опит или за да напътства другите магове и магьосници по пътя на древната религия.
Уика отричат и съществуване на християнския Бог и на Сатана. Те отхвърлят християнския Бог и го окачествяват като строг и нелюбещ. От друга страна, Уика свързват Сатана с християнството, за което смятат, че е предшествано от техните вярвания и също така учат, че Сатана е въображаемо създание на християнската Църква.
(Продължава)
