Представлявайки най-древната форма на религия в Корея, шаманите продължават да заемат важно място в обществото, но страдат от това последното, тъй като не са признати официално. Днес муданите, практикуващите шаманизъм, които са почти всички жени, смятат, че като представители на местния фолклор трябва да бъдат по-добре възприемани от своите съвременници.
Подобно на колегите им от северноазиатския регион функцията на корейските шамани е главно да гонят злите духове и да се свързват с добрите, които могат да донесат здраве и напредък на обществото. Като посредници между света на духовете и света на хората, те са единствените, които могат да се движат и в двата свята (чрез т. нар. „шаманско пътуване“). Муданите твърдят, че преговарят с духовете в името на доброто на обществото, а също и че влизат в контакт с душите на починалите.
Под влиянието на будизма, таоизма и конфуцианството корейският шаманизъм се обогатява от тях с течение на векове, докато се стига до оформянето на един типично корейски синкретизъм. От друга страна, той пък оказва влияние на останалите религии, които се развиват в последствие в Корея. За това свидетелстват някои особености на корейското християнство и най-вече при протестантските евангелски общности, където например особена важност се придава на материалното благополучие и на ритуалите за изцеление.
Шаманите, които от хилядолетия са важни фигури в корейското общество, към които са се обръщали тайно и които са били публично клеветени, изискват днес явно практикуване на своите ритуали. „Шаманизмът е религия, която води началото си още от древна Корея и която помага и се грижи за всички класи хора“, твърди Лий Сьонг-дже, един от шаманите, участвали в срещата, цитирана на 27 ноември 2012 г. от Ucanews. „И въпреки това ние бяхме изхвърлени навън от чуждите религии, които ни клеветят и ни ненавиждат“, обвинява той.
Според последните официални статистики около 23% от южнокорейците се самоопределят като будисти, 28% като християни (в голямата си част протестанти), останалата част изтъкват принадлежност към конфуцианството, таоизма, атеизма или шаманизма.
Всъщност според статистики от 2011 г. повече от 40% от южнокорейците, от които една голяма част са будисти или християни, признават, че често посещават „гледачи“ или шамани („кафенетата за ясновидство“ са добре приемани от младите). Макар и дискретно, към муданите се обръщат за изцеление, за извършване на ритуали за защита или късмет, както и почти винаги се обръщат към тях при раждане, сватби или погребения. Те практикуват коса – ритуал, при който се принасят жертви на духовете, за да се изпроси тяхната милост при протичане на важни събития като строеж на сграда, снимане на филм, изпити, преместване и др. Муданите практикуват и кут – ритуална церемония, по време на която те танцуват и изпадат в транс, за да влязат в контакт с духовете.
Въпреки явното заклеймяване шаманските практики се приемат учудващо добре в Южна Корея. Корейският шаманизъм се радва на едно истинско възраждане сред младите, които търсят автентичното. Според статистики днес муданите наброяват между 50 000 и 300 000. Някои мудани са дори обявени от корейската държава за „живо национално наследство“, а голяма част от шаманските ритуали са записани в нематериалното наследство на ЮНЕСКО.
И въпреки това комисията по установяване на Деня на шамана изтъква, че държавата е обявила за празнични дни само важните празници на две единствени религии – будизма и християнството (Рождество Христово и деня на рождението на Буда), докато шаманизмът, един от най-древните култове в Корея, не е дори официално признат. Комисията изтъква също така, че през 2013 г. ще обяви като Национален ден на шамана деня 9 септември. Датата не е избрана случайно: месец септември е период през годината, по време на който корейците празнуват един от най-важните си празници от шамански произход – Чхусок. По местния календар този празник се отбелязва на 15-тия ден от 8-мия лунен месец и събира всички семейства. Посветен е на щедростта на Земята-Майка (времето на реколтата и жътвата) и на култа към духовете на предците. „Включвайки този празник в рамките на Националния ден на шамана, ще можем да се върнем към корените на нашата религиозна идентичност и да станем отново исконната религия на Корея, която ще помага на бедните и на подтиснатите“, изтъква шаманът Лий.
Мненията на неговите „колеги“ обаче са противоречиви. Те изтъкват, че голяма част от практикуващите шаманизма се притесняват повече за своето заплащане, отколкото за проблема, свързан с опазването на една местна религия. Освен това, подчертават други мудани, признаването на шаманското наследство и възстановяването на уважението, което се дължи на тази религия, е цел, която може да бъде постигната и без установяване на Ден на шамана. „Със сигурност Денят на шамана може да ни помогне да се съберем и да се обединим, предлагайки на народа една добра визия на нашата традиция (…) – изтъква един от тях – …, първата стъпка обаче, за да си възвърнем уважението на обществото, е най-вече вътрешното пречистване на самите нас и унищожаването на всички лоши практики“.
Източник:
http://eglasie.mepasie.org/asie-du-nord-est/coree-du-sud/2012-11-27-a-seoul-des-centaines-de-chamanes-demandent-l2019instauration-d2019une-journee-nationale-consacree-a-leur-religion?SearchableText=chamanisme
27/11/2012
Превод от френски: Д-р Милка Баръмова
