Приятелският кръг на Бруно Грьонинг
Здравето – ефикасен начин за привличане на нови членове
Здравната сфера (вкл. благосъстоянието на човека и развитието на неговия потенциал) е един привилегирован терен за действие и оръжие, използвано от много нови религиозни движения с цел привличане на членове. Те се обръщат най-вече към физически и/или психически крехки хора и най-често разочаровани от официалната медицина, т. е. тази, която е доказана научно. Когато страданието не се поддава на лечението чрез официалните методи, използвани от медицината, или когато болестта е неизличима, е много трудно както за пациента, така и за неговите близки да останат равнодушни към обещанията за изцеление, които им дават някои от религиозните групи или самозвани терапевти.
Тези последните претендират, че могат да решат здравословните проблеми на страдащите, предлагайки им голямо разнообразие от диагнози и изцеления, кое от кое по-оригинални. Ето няколко примера:
– Много нови религиозни групи и терапевти привличат нови членове и пациенти, претендирайки, че духовният път е единственият, чрез който човек може се изцели, дори и от тежки заболявания. Методите на лечение са многообразни. Някои предлагат учение, според което болният е способен да улови целебен поток, обогатяващ организма с нови необходими енергии, за да победи болестта.
– Други предлагат лечение от разстояние, дори и чрез Интернет, на всякакви видове болести, като се започне от тези при кърмачетата, та чак до тези на възрастния човек. Тук става въпрос за получаване на целебни енергии, при което пациентът се отдалечава от всякаква форма на медицинско наблюдение.
– Някои нови религиозни движения и терапевти претендират, че използват различни видове източни методи на лечение – китайска медицина, аюрведа и др., както и индиански лечебни методи.
– Нови религиозни движения и терапевти спекулират и с бременността, с раждането и с малките деца. Някои от тях се интересуват от бебето още преди неговото раждане и съветват спазването на разни видове специални бебешки режими, а дори забраняват и кърменето.
Във връзка с това някои религиозни движения и терапевти предлагат и експериментиране на човешкото клониране. Техни жертви са най-вече семейства, които не могат да имат деца. Разочарованието обаче от неуспеха на експеримента може да доведе до сериозни психически отклонения у мъжа и у жената.
– Някои родители, разстроени от хиперактивността на детето си, пък са съблазнени често от теорията за детето-индиго. Според тази теория тяхното дете, което е с космическо-божествен произход, страда повече от неприспособимост към тукашния свят отколкото от болест, която трябва да бъде лекувана от лекари специалисти.
– Някои нови религиозни движения и терапевти предлагат програми за превенция и за лечение от интоксикация с дрога. Те са най-често представяни в учебни заведения и по време на конференции.
– В други случаи хората, нарочени за обекти от новите религиозни движения или от терапевта, попълват въпросници, благодарение на които се определят чертите на личността им и се идентифицират слабостите и факторите, които ги водят до стрес. Тези тестове са така направени, че в много малко случаи дават положителни резултати. Оттук на тези, които са попълнили въпросниците и са получили отрицателни резултати, се предлага или по-скоро налага по много сръчен начин да следват серия от курсове, които ще им окажат много добро влияние.
–
Някои групи и терапевти предлагат и сеанси за пречистване, дори в случаите на тежки болести като левкемия и СПИН. Важно е да се отбележи, че всички гореспоменати методи на лечение се проповядват най-вече сред медицинските кръгове. Привличането пък става чрез организиране на конференции и на различни обучения. От друга страна, много нови религиозни движения и самозвани терапевти, попадайки незнайно как в болничните среди, използват всякакви начини, за да накарат пациентите и медицинския персонал да приемат техните теории. Оставят брошури в чакалните или ги дават на лекарите с цел тези последните да ги предлагат на пациенти. Нещо повече, много нови религиозни движения успяват да се вмъкнат в хуманитарната сфера и най-вече там, където става въпрос за жертви от катастрофи.
Именно една подобна група проповядва сред медицинските кръгове в България, като нейният главен метод на привличане са конференциите, на които са „поканени лекари, представители на други медицински професии, както и всички заинтересовани, търсещи помощ и изцеление” . Става въпрос за Приятелския кръг на Бруно Грьонинг.
В края на месец юни 2013 г. беше изпратено писмено запитване до Центъра за проучване на новите религиозни движения от обезпокоена православна християнка, чиято приятелка посещава сбирките на Приятелския кръг на Бруно Грьонинг. Откликваме на подадения сигнал, тъй като цел на Центъра е да предоставя информация и консултации на отделни личности или семейства, които се интересуват за дейността на съвременни религиозни и идейни движения и формации. От една страна, наше задължение е да алармираме за съществуването на терапевта Бруно Грьонинг, тъй като голяма част от българското общество се интересува и се доверява на подобен род нетрадиционни начини на изцеление. От друга страна, сериозните публикации в България, свързани с Приятелския кръг на Бруно Грьонинг, са доста оскъдни и в повечето случаи са в защита на използваните от него методи на лечение.
Кой е Бруно Грьонинг?
Бруно Грьонинг е роден на 31 май 1906 г. в гр. Гданск. Ходил е на училище само до пети клас. След Втората световна война емигрира в Западна Германия. Там работи като дърводелец, фабричен и пристанищен работник, разносвач на телеграми и слаботоков техник.
През 1949 г. обаче става известен с изцелението на безнадеждно болно момче в Херфорд, Германия – случай, след който Грьонинг застава в центъра на обществения интерес като притежаващ качеството да изцелява „чудодейно“. Печели бързо интереса на пресата, радиото и списанията по онова време. Започват да го наричат “Чудодейният доктор”.
Качествата на Бруно Грьонинг за „чудодейни изцеления“, които според неговите привърженици са „милостиви дарове на една Висша сила”, са поставени обаче много бързо под съмнение. Социалният министър на провинция Северен Рейн – Вестфалия разпорежда Бруно Грьонинг да отговаря за нарушение на Закона за лечителската практика. От друга страна обаче, той среща привърженик в лицето на министър-председателя на Бавария, който заявява, че „изключително явление” като Грьонинг не бива да бъде провалено заради параграфите. Оттук Баварското вътрешно министерство окачествява неговата дейност като „свободна практика, извършвана от любов”.
Въпреки това „чудодейните изцеления“ на Грьонинг са подложени на все повече и повече съмнения от страна на влиятелни лекари, църковни служители, юристи, както и на някогашни негови сътрудници. Считайки дейността му за нелегитимна, те полагат усилия да я забранят. Повдигнати са също така обвинения срещу него и са организирани няколко съдебни процеса. През 1954 г. всякаква публична изява в рамките на Западна Германия му е забранена. През 1957 г. Бруно Грьонинг обещава на 18-годишното момиче Рут Куфус да го излекува от туберкулоза, но обещанията му остават напразни и момичето почива без да потърси официална медицинска помощ. Поради тази причина през 1958 г. срещу Грьонинг е организиран нов съдебен процес. Наложена е му глоба от 5000 марки и 8-месечна условна присъда.
За привържениците на Грьонинг тези усилия да се изобличи дейността на техния учител води единствено до „пропадане на всички стремежи делото му да бъде поставено в нормални рамки”. Според тях дейността на Грьонинг не се радва на изключителен успех, от една страна, „поради съпротивата на влиятелни обществени сили”, а, от друга, „поради неспособността или алчността за печалби на неговите сътрудници”.
Бруно Грьонинг умира от рак на стомаха на 26 януари 1959 г. в Париж, докато последният процес срещу него е в пълен ход. Делото е прекратено и никога не е произнесена присъда.
Приятелският кръг на Бруно Грьонинг
Приятелският кръг на Бруно Грьонинг е основан от Грете Хойслер (1922-2007), която среща Грьонинг още през 1950 г. и според свидетелства получава изцеление. Скоро след това събитие г-жа Хойслер създава общностите в Австрия, а през 1979 г. основава и Приятелския кръг. Този последният има за задача да пази наследеното от Грьонинг и да го предава на бъдещите поколения.
Приятелите на Бруно Грьонинг по света са обединени в т.нар. местни общности. Такива общности има както за възрастни така и за младежи и деца. За лекари, лечители и хора с други лечебни професии пък съществуват т. нар. Научно-медицинска група (MWF-Medizinisch-Wissenschaftliche Fachgruppe) и лекарски общности.
Всички работят на доброволни начала, а дейността на общностите се финансира главно чрез дарения. Членовете от своя страна не са обвързани финансово или юридически с общността.
В България пропагандата е масова. Редовно се организират публични информационни доклади, в които се представят идеите на Б. Грьонинг за изцеление по духовен път, прожектира се документалният филм „Феноменът Бруно Грьонинг – по следите на „чудодейния лечител““. Приятелският кръг на Бруно Грьонинг се обединява около Сдружение „Кръг за духовна помощ в живота“, което е регистрирано като „сдружение с нестопанска цел за разпространение на учението на Бруно Грьонинг за помощ и изцеление по духовен път с помощта на Медицинско-научна експертна (MWF) – международен форум на хора с лечителски професии“. Освен това материалите на официалния сайт на Приятелския кръг на Бруно Грьонинг са преведени на най-разнообразни езици, включително и на български.
Учението на Бруно Грьонинг
Хайлщром
Учението на Бруно Грьонинг е свързано най-вече с влиянието на духовните сили върху човека. Той сравнява човека с един акумулатор. Според него както акумулаторът, когато е изтощен, не функционира, така и едно изнемощяло човешко тяло не може да изпълнява своите задачи. Ето защо много хора се чувстват отпаднали, нервни, депресирани и тези пък техни състояния водят до болести. За да набере обаче човекът отново сили и да оздравее, той трябва да се сдобие с енергии, които притежават целебни свойства. Тези лекуващи енергии Грьонинг нарича целебен или благотворящ ток (хайлщром). За него този ток е духовна сила, която идва директно от Бога и следователно е Божията сила. Ролята на Грьонинг в получаването на целебния ток е да посредничи между човека и Бога. С цел да обясни същността на този ток, той сравнява Бога с електроцентрала, човека с електрическа крушка, а той се самоопределя като трансформатор. С други думи, Грьонинг е този, който преобразува силните Божии енергии по такъв начин, че човек да получи само толкова, колкото може да приеме.
Приемането на целебния ток, според Грьонинг, става в седнало положение, при което ръцете с обърнати нагоре длани и краката са освободени и отпуснати. Ако крайниците са кръстосани, хайлщромът няма да може да протече.
Хайлщромът, според Грьонинг, протича по болните органи в тялото и ги пречиства и, тъй като болестта по своето същество не е желана от Бога, тя бива постепенно отстранявана. При това е необходимо човек да мисли позитивно по време на приемането на тока, а не да се затормозява с размисли за болестта, страданието и проблемите. Според Грьонинг той трябва да вярва, че за Бог всичко е лечимо, оттук и идеята, че няма неизлечима болест.
За да продължи човек да се радва на добро здраве, след като вече веднъж се е пречистил, той трябва да се настройва да приема хайлщрома всеки ден. Здравето е предпоставка за съзвучен и изпълнен с разбирателство живот със самия себе си, с околните и с природата. Целта на Бруно Грьонинг е да направи от болния един радващ се на живота човек, който е освободен от телесни и душевни обременености.
Други интересни аспекти от учението на Грьонинг
Освен идеята за хайлщрома тук предлагаме и още няколко интересни аспекта от учението на Грьонинг:
– Според свидетелства на ученици Бруно Грьонинг не е преглеждал хората и не е питал за заболяването. Не е желаел да му се съобщава дори името на болестта. Въздействал е единствено чрез словото на вярата в беседите си, в които е апелирал към големия обрат вътре в самия себе си.
Така се действа и до днес в Приятелския кръг. Диагнози не се поставят, не се извършват терапии, прегледи или манипулации. Не се препоръчват, предписват или дават медикаменти. Дори не се разубеждават хората да отидат на лекар, нито им се препоръчва да се откажат от предписаните им лекарства, терапии или оперативни интервенции.
– Грьонинг не е давал и обещания за изцеление, но учениците му твърдят, че чрез съзнателното слушане на неговите думи, т.е. на неговото учение са оздравявали и оздравяват хора, животни и растения. Според Грьонинг всяко изцеление е дар от Бога.
– Учениците на Грьонинг подчертават още, че той никога не е искал пари, т.е. работил е безкористно. Не е приемал и благодарности към самия себе си. Казвал е: „Не благодарете на мене, благодарете на Бога, Той го стори”.
– Бруно Грьонинг е претендирал следното: „Всички хора умират, аз също ще умра, но няма да съм мъртъв. И ако някой ме повика, аз ще дойда и ще помогна според Божията воля”. Нещо повече, той е подчертавал: „Aз ви давам правилата на играта живот, за да станете майстори в живота”.
– Бруно Грьонинг не е претендирал да създава нова религия: „В кръга приятели всеки поема силата на вярата. Аз не основавам нова религия. Всеки да си остане в своята църква или верска общност, но онова, което чува там, да го вярва и прилага на дело. Дошъл съм за всички хора независимо от религията или нацията им. Ето защо Кръгът Приятели на Бруно Грьонинг не е секта”. С други думи, участието в Приятелския кръг на Бруно Грьонинг не пречи и не отделя човека от личното му вероизповедание. Нещо повече, там няма догми, не се предава, а и не се очаква единство в начина на поведение.
– От значение за Бруно Грьонинг е била, а и за неговите ученици днес е от значение неприкосновеността на свободната воля на всеки човек. Грьонинг е почертавал: „Бива да помагам на човек, за да открие пътя към доброто, но не бива да му отнемам нито решението за това, нито да го принуждавам за добро. Всеки трябва сам да открие пътя си”.
– С Бруно Грьонинг са свързани и т.нар топчета от станиол, познати и като чудните топчета на Грьонинг, както и други „заредени“ предмети, в които Грьонинг е претендирал, че вкарва, чрез силата на волята си, лечебната сила. Самият Грьонинг изтъква: „Когато се докосвам до едно топче от станиол, всички лъчения, които се намират около земята, се зареждат в него и водят до сливане на човека с божественото лъчение. От момента, в който човек вземе това топче в ръката си, се случва пълна промяна. Стимулира се нервната система и кръвообращението. Оттук, всички вътрешни и външни болести могат да бъдат преборени благодарение на целебните лъчения, дори и да става въпрос за тежки заболявания като туберкулоза, рак в начален стадий, гръбначни и костни изменения. Няма нищо, което да не може да бъде излекувано с това топче от станиол“.
Заключение
В заключение можем да кажем, че макар на пръв поглед идеите на Бруно Грьонинг да изглеждат невинни, изпълнени с любов, респект и благодарност към Бога, те са заредени с много противоречиви елементи. Видяхме примерно, че Приятелският кръг на Бруно Грьонинг не се конкурира с религиите, но това означава чисто и просто, че той има претенции и се определя като нещо повече от тях и стоящо над тях. Приятелският кръг предлага влизане в контакт с духовните изцелителни сили. Това означава, че тези последните позволяват да „докоснем” това, в което другите религии ни приканват да „вярваме”.
Методите на изцеление на Бруно Грьонинг не са научно доказани. Нещо повече, видяхме, че според учението на Грьонинг няма болест, която да е неизлечима. Всичко се лекува благодарение на зареденото топче от станиол. Грьонинг изтъква също, че след неговата смърт човечеството ще достигне до етап да си помага и да се лекува само. Подобни твърдения не само са налудничави, но са и изключително опасни както за психическото, така и за физическото здраве на хората, и най-вече за здравето на тези, които наистина страдат от сериозни заболявания. Тук става въпрос за движение, което проповядва и практикува енергийна терапия на окултно ниво. Тя от своя страна е примесена с натуралистични елементи, т. е. наблюдава се едно обожествяване на естествените енергии, които погрешно са наречени от Грьонинг духовни енергии, идващи от Бога.
Не бива да се игнорира и фактът, че групи като Приятелския кръг на Бруно Грьонинг, в които уж „не се разубеждават хората да отидат на лекар, нито им се препоръчва да се откажат от предписаните им лекарства, терапии или оперативни интервенции“, са един вид развъдник за уязвими хора, които могат после лесно да бъдат привлечени от по-опасни за личността движения.
Не е за подценяване да се изтъкне, че в Приятелския кръг на Бруно Грьонинг се наблюдава и феномена култ към личността (на Бруно Грьонинг), характерен за много нови религиозни движения. Според свидетелства в домовете си членовете на кръга (специално тези в България) разполагат със снимки на Бруно Грьонинг, закачват ги на всички възможни места в жилищата си, за да могат да ги гледат и да се зареждат от изображението.
Ето защо трябва да бъдем изключително предпазливи към подобни видове терапевти или движения, предлагащи алтернативни лечения. Алтернативната медицина сама по себе си не подлежи толкова на критики, колкото лошото ѝ приложение. Сами по себе си техниките и методите на лечение, използвани от алтернативната медицина, не представляват толкова реална опасност, колкото спекулативното и изключителното им използване от много нови религиозни движения и самозвани терапевти с цел да привлекат нови членове и пациенти и да контролират в най-дребни детайли живота им.
В случай че почувстваме здравето си застрашено в резултат на посещението при един или друг терапевт, тогава следва да обърнем внимание и да си отговорим на следните въпроси, преди да продължим да се подлагаме на използваните от него методи на лечение:
1. Какви са официалните квалификации на практикуващия лечението?
2. Диагностичните и използваните при лечението от него методи научно признати са?
3. Предложената от него терапия изключва или не всякакъв друг вид лечение, използвано от официалната медицина?
4. Какво е здравословно ни състояние след определен период на лечение? Наблюдава ли се наистина подобрение и дали то се дължи на проведеното лечение?
5. Ако на практиките или обещанията за изцеление не може да се има доверие или пък са крайни и роля играе по-скоро високото заплащане, отколкото изцелението на пациента, то трябва да се провери статутът и качеството на практикуващия лечението.
6. Ако практикуващият е лекар, трябва да се посъветваме и с друг лекар-специалист.
7. Ако практикуващият не е лекар, трябва задължително да потърсим помощта на специалист.
Не на последно място да се обърнем и към Светото Писание, Книга „Премъдрост на Иисуса, Син Сирахов“, в която е казано: „Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал, и лекуването е от Вишния, и от царя получава дар. Господ е създал от земята лекарства, и благоразумен човек не ще ги пренебрегва. С тях Той лекува човека и премахва болестта му. Който приготвя лекарства, прави от тях смес, и занятията му не се свършват, и чрез него бива добро по лицето на земята. Синко, в болестта си не бивай небрежен, а се моли Господу, и Той ще те изцели“ (Сир. 38:1-2, 4; 6-9).
