Пирейска митрополия, Гърция
Въплъщението на Словото Божие е най-значимото събитие в човешката история.
Вечният несътворен Бог, по същност един с въплътилия се Син Божи, прие да се роди за нашето спасение в човешката история и времево измерение. С въплъщението Си Бог осъществи предвечния Си спасителен план и Своя божествен промисъл за спасението на падналото човечество като следствие от греховете.
Въплъщението на Словото Божие бележи незаличимо и разделя на две историята на човешката цивилизация – преди Рождество Христово и след Рождество Христово. Преди Рождество Христово епохата е белязана от първородния грях, вследствие на който човек се отдалечава и отчуждава от Бог. Цялото човечество тогава с изключение на израилския народ, на който Бог показа Божия Си спасителен промисъл за човечеството, живее в греховен мрак и идолопоклонство, както четем в Св. Писание: ”те замениха истината Божия с лъжа и се поклониха, и служиха на творението повече, отколкото на Твореца…” (Рим. 1:25).
В Св. Писание епохата, в която Словото Божие се ражда и въплъщава, се оприличава като “изпълване на времената”: ”Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона” (Гал. 4:4).
Св. ап. Павел нарича раждането на Сина Божи “изпълване на времената”, за да подчертае вселенския характер на спасителния Божи промисъл, който се осъществява в определено и напълно подходящо (“изпълнено”) историческо време на човечеството.
В друго свое послание св. ап. Павел изтъква ясно, че епохата след Рождество Христово е обновената епоха, епохата на Божията благодат: ”И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново” (2 Кор. 5:17).
Още в първите началнохристиянски години Църквата смята и определя като централно и главно събитие за човешката истори благодатното събитие на Раждането на Спасителя, Иисус Христос. Въз основа на това дели на две времето и събитията: преди и след Рождество Христово.
Светите отци в писанията си също ярко подчертават разделението и същественото разграничение на времето. Епохата преди Христа определят като епоха на мрак, езичество и заблуда; а след Раждането на Христос – като епоха, в която цари Божията благодат.
В древната история, както е известно, различни събития служат като основа за определяне на времето, т. е. за хронология.
В Древна Гърция като начало на летоброенето приемат провеждането на първите Олиимпийски игри, за които се смята, че са били проведени през 776 г. пр. Хр.
Жителите на древен Рим пък поставят основаването на град Рим, което се приема за станало в 750 г. пр. Хр., като централно събитие.
По времето на Христос и до 60 г. сл. Р. Хр. Църквата признава и се води по римската хронология. Църквата по същество през първите си години спазва римския календар поради невъзможността да въведе като начално и централно събитие Рождестото на Господ.
През 532 г. сл. Р. Хр. император Юстиниян Велики по споразумение с патриарх Йоан Първи възлага на образования византийски монах Дионисий Малки да състави нова хронология, взимайки за начало Рождество Христово.
Трудно начинание, имайки предвид съвременните средства! Монахът трябвало да подреди хронологично всички исторически събития, като вземе за начална дата рождената година на Иисус Христос. Съвсем разбираемо е в подобен случай да се направи пропуск и да се допусне грешка.
Основната грешка на Дионисий Малки е, че определя като година за основаването на Рим 754 пр. Хр., а не 750 г. пр. Хр. Също така погрешно поставя годината на Рождество Христово като първа година, вместо като нулева. Създадената нова хронология от монаха влиза в сила не само в цяла Византия, но и сред другите народи.
Специалисти по-късно откриват направената грешка от Дионисий Малки, но една поправка би означавала нов хаос в подредбата на историческите дати и събития.
Както е добре известно на изследователите, рождената дата на Иисус Христос е около 4-6 пр. Хр., но е прието да се смята 1 г. като година на Рождество Христово.
Разбира се, за нас, християните, е напълно логично разделението на човешката история да става въз основа на Рождението на Спасителя и да разграничаваме историческите събития на преди и след Рождество Христово.
Християнската вяра и убеждение за Рождението на Спасителя и Изкупителя на човеците в лицето на Иисус Христос служат като доказателство за казаното по-горе. Не са малко тези нехристияни, които не приемат Раждането на Иисус Христос за централно и значимо събитие в човешката вселенска история. Специфичен пример за това е опитът по време на френската революция революционери-атеисти да наложат нова хронология, която да се основава върху датата на избухването на френската революция, т. е. 1789.
Разбира се, християнските и не само народи в мнозинството си не само не приели промяната, но се придържат към създадената вече християнска хронология. В днешно време представителите на атеистите и на противниците на християнството, най-вече неопаганистите (новоезичници), са променили напълно хронологията си, при това писмено и устно.
Слабостта им да създадат и подредят по нов начин историческите събития се изразява ясно в следните примерни обозначения: П. О. К. (преди общопризнатия календар), С. О. К. (след общопризнатия календар), П. О. Е. (преди общоопризната ера), С. О. Е. (след общопризнатата ера), П. А. П. (преди Аполон Пеан/Пеон), С. А. П. (след Аполон Пеан/Пеон), и др.
“Свидетелите на Йехова” заедно с атеисти, неопаганисти и всички останали противници на християнството отбягват категорично споменаването дори и името на Иисус Христос. С тази цел използват в писанията си обозначението П. О. К. и С. О. К. съответно. Настояват въпреки този факт обаче да се наричат и да се представят за християни!
Ползвайки вече споменатите обозначения, ”Свидетелите на Йехова” всъщност ясно отричат по този начин факта, че именно Раждането на Иисус Христос е централното и главното, неповторимо събитие за разделението на човешката история. Забравят умишлено, че историческата достоверност за Раждането на Иисус Христос е световно призната.
“Свидетелите на Йехова” отричат не само божествената същност на Иисус Христос и Неговото Възкресение, но също и достоверността за неповторимото Му въплъщение с цел да понижат важността на историческата значимост на Рождество Христово.
Тази малка по значимост, на пръв поглед само, ”подробност” е характерна за “Свидетелите на Йехова”, които по всякакъв начин отричат богочовешката личност на Христос. След проведена дискусия на 2.12.2012 г. в Пирейската св. митрополия единодушно беше направен изводът, че убежденията на ”Свидетелите на Йехова” относно християнската хронология и отказът им да го признаят показва категорично, че те нямат нищо общо с християнската ни Църква и вероучение.
Като ясно доказтелство на всичко изложено дотук ще изложим част от статия, принадлежаща на “Свидетелите на Йехова”, в списанието, което те издават – ”Стражева кула“. В списанието “Стр. кула” (бр. от 15.5.1989 г., 22 стр.), се излагат някои от аргументите на “Свидетелите на Йехова” относно християнската хронология.
На първо място изтъкват пропуска, който прави, както вече споменахме, византийският монах Дионисий Малки. Разбира се, това не може да се приеме за сериозен аргумент. Единствено отрицателите и противниците на християнството ползват подобни аргументи. А също така, както вече споменахме, Християнската църква и почти цял свят се придържат към споменатата хронология.
В продължението на същата статия става ясно, какви са убежденията на “Свидетелите на Йехова” относно личността на Иисус Христос: ”Иисус не е нито Месия, нито Христос, т. е. богопомазан, преди Кръщението Му на р. Йордан, когато и бива надарен с Дух Божи”.
Създателите и поддръжниците на споменатото многонационално “християнско” списание ”Стражева кула” проповядват в редовете на текстовете си също така, че Раждането на Христос е било едно съвсем обичайно събитие, а Иисус Христос – един обикновен човек преди Кръщението Му с Дух Божи! Отричат следователно богочовешката Му същност от самото Му Рождество и божественото Му въплъщение.
От изложеното става ясно, че в никакъв случай не могат да се смятат за християни отрицателите на основни християнски православни истини.
Като полезен завършек на краткото ни представяне на “Свидетелите на Йехова” и всички техни поддръжници ще посъветваме миряните следното:
1) Да не влизаме в богословски събеседвания с поддръжниците на “Свидетелите на Йехова”, ако не сме добре запознати със Св. Писание.
2) Да не приемаме по никакъв повод различните им списания и брошурки.
3) Да отклоняваме вежливо, но твърдо опитите им да беседват с нас на богословски теми.
4) Да се обърнем за помощ и съвет към Св. Синод, отдел „Секти и ереси“ и св. митрополия, при положение че някой член на семейството ни е попаднал в мрежите на “Свидетелите на Йехова”.
5) Да се молим силно за спасението им.
Свещ. Павлос Димитракопоулос, завежващ отдел ”Секти и ереси” и Ламброс Скондзос, богослов, секретар в отдел ”Секти и ереси”
Превод от гръцки на Мариана Русева
