„Секта” и „култ” – кой желае да забрани употребата на тези две думи?

Обзор на положението в Руската федерация

 

altСпоред секуларните и либерално-религиозните общности думата „секта” е изкуствено понятие и обидно прозвище, което традиционните религии лепят на малките различно мислещи общности. Разликата между тези групи и основните религиозни общности според тези кръгове е само във времето на съществуването и броя на последователите им.

Ежегодно в доклада на държавния департамент на САЩ за религиозните свободи и права на човека се говори за това, кой и в коя страна е употребил словосъчетанието „деструктивен култ” или „тоталитарна секта” за религиозни общности на територията на САЩ. Да бъде наричана една секта „секта”, няма нищо незаконно нито в Съединените щати, нито на друго място по света, но държавният департамент твърди, че това е „позорно петно” за малките религиозни общности и може да се превърне в причина за търговски санкции от страна на САЩ. Трябва да бъде споменато още, че 90% от тоталитарните секти имат произхода си от САЩ или ръководствата им са базирани там.

Председателят на Руския обединен съюз на християни с евангелско вероизповедание (петдесетници) Сергей Ряховски в свое интервю изказва мнение, че е „некоректността на употребата на термина „сектанти” от представителите на многоуважаваната Руска православна църква по отношение на други конфесии и религии е повече от очевидна”. За човек, който няма достатъчно правдива информация за деструктивните култове, които се прикриват зад традицианните религиозни учения, такова изказване ще изглежда правдоподобно и заслужващо доверие. По данни на Русийската асоциация на центровете за изучаване на религиите и сектите (РАЦИРС) днес в Русия най-голямата секта е организацията на неопетдесятниците, която увеличава привържениците си ежедневно. След тях по популярност са: Свидетелите на Йехова, сциентолозите, мормоните, мунистите и други. Всички неопетдесятни секти, които оглавява Ряховски, нямат никакво отношение не само към протестантизма, но и изобщо към християнството в най-широките и най-либералните му граници. Това потвърждават множество документи от международни конференции, които неизменно определят неопетдесятниците с харизматична насоченост като принадлежащи към тоталитарното сектантство и противоречащи на духа на християнството като цяло и към протестантизма в частност.

Сред предложенията за определение на тези нови общности има и екзотични като: РОПОБ (религиозни организации предизвикващи обществено безпокойство), а в либерално мислещите кръгове набира популярност абревиатурата НРД (нови религиозни движения). Това словосъчетание също предизвиква множество въпроси към авторите си като: за какъв период от време една нововъзникнала общност трябва да бъде определяна като нова? Или: наистина ли във вероучението и обредите на дадена общност има нещо ново? Можем да отбележим, че в новите религиозни движения няма нищо ново, защото по правило „новото” са забравени ереси от първите векове на християнството. Говори се и за това, че критиката, отправяна от традиционните религии срещу новите религиозни движения, е средство за борба с конкуренцията. Това са странни твърдения, изричани от водачите на НРД, които явно възприемат своята религиозност като стока, която предлагат на пазара, и така става ясна истинската им същност.

Какво пишат специалистите по този проблем? В Русия, както и на Запад е създадено лоби на „сектозащитниците”. Това са хора, които за пари отстояват интересите на сектантите в структурите на държавната власт. Особено голям успех в тези свои дела имат бившите преподаватели по марксизъм-ленинизъм и защитниците на правата на различни малцинства, които си поставят следните цели:

1. Отстояване на равнище законодателна и изпълнителна власт на принципите на неограничена свобода за действие на всички религиозни общности (което не съществува никъде по света), в това число нерегистрирани или регистрирани като обществени организации.

2. Недопускане в законодателството на терминология, която отразава опасностите от съществуването и практикуването на деструктивните религиозни култове, а на равнище изпълнителна власт недопускане на документи, които целят да ограничат дейността им.

3. Неутрализиране на твърденията на психиатрите за влиянието на сектите върху психофизическото здраве на личността.

4. Елиминиране на психологическото въздействие на експертите на държавните органи, обществените и традиционните религиозни общности, които разпространяват сред хората разобличаваща информация.

5. Поръчване и публикуване на информация за някаква религиозна нетърпимост в Русия и други подобни действия.

Всеки човек има право на свобода на словото и на свобода на избор на вероизповедание и никой не може да ограничава правата на другите.

Явно е, че много от религиоведите в нашата страна са бивши преподаватели по марксизъм-ленинизъм и тяхната антипатия към Църквата и стремежа им да защитят „угнетяваните” сектанти са разбираиеми. Не по-малко важно е, че пламенната любов на някои от религиоведите е предизвикана и поддържана от богатите, основно западни организации, които оценяват по достойнство (преди всичко материално) посветените им панегирици.

На сайта NEWSru.comв статия, посветена на тази тема, е казано, че терминът „секта” няма нито научна, нито правова стойност: „Тези термини… са идеологически негативно натоварени, защото нямат в основата си каквито и да било научни критерии, а и по начало не биха могли да се създадат. По мнение на Института за свобода на съвестта употребата на неправомерни и оскърбителни термини в работата на държавните структури при различни публични изяви, а също и в средствата за масово осведомяване е недопустимо, защото разгаря ксенофобия, нетърпимост и насилие в многоконфесионалното руско общество”.

Ще разгледаме някои документи и закони, за да проверим състоятелността и обективността на тези изказвания, но преди това да уточним думата „секта”.

„Тълковният речник на живия великоруски език“ на Владимир Даль определя: „Секта е братство, което е приело свое различно вероучение; разкол или ерес”.

В „Речник на руския език” на С. И. Ожегов сектата е определена като „религиозна общност, която се е отделила от дадено учение и му противостои”, а в преносен смисъл – като „група лица, обединени от свои лични интереси”. Това е тълкуванието и на „Кирилометодиевската енциклопедия”.

Академичният речник на Ушаков под секта разбира: „религиозно общество, което се състои от хора, които са се отклонили от господстващата църква и са приели ново учение”, а в преносен смисъл – „прекратила общуването с външния свят, затворена група хора”.

По подобен начин е разяснен този термин и в „Речник на чуждите думи” под редакцията на Ф. Н. Петров: „Секта – религиозна община, откъснала се от господстващата църква; затворена група, която е отделена от цялата общност”.

Това показва, че по време на издаване на тези източници думата е била използвана за обозначаване както на специфични религиозни общности, така и на групи, отделили се от обществото, за да реализират свои интереси, не само религиозни. В такова „двойно” значение е била употребявана думата „секта”.

Активно е употребявана тази дума и за определяне на „религиозни общности, които са се отклонили от господстващата Църква”. Достатъчно е да си припомним излязлото през 1912 г. фундаментално изследване на протойерей Сергий Булгаков „Православие. Разколи. Ереси. Секти.” Или статията на знаменития писател Николай Лесков „Няколко думи за духоборските и други секти.” За „сектантите”, „руското сектантство”, „сектантската религиозна литература”, „сектантския патос” и мястото им в родната култура е писал в книгата си „Видове религиозна мисъл в Русия” Николай Бердяев. Владимир Бонч-Бруевич, един от най-известните дореволюционни изследователи на религията, е съставител на многотомника „Материали за историята и изучаването на руското сектантство и старообрядчество”, чиито книги излизат от 1908 до 1916 г.

Освен това в царска Русия този термин е широко използван в нормативно-правни актове, които регулират религиозните дейности. „Паспорти за придвижване във вътрешността на Империята се издават на отцепници, участващи във всякакви секти” – е отбелязано в мнението на Държавния съвет, озаглавено „За даване на някои граждански права на разколниците и за отслужване на треби”, от 1883 г. А издаденият през 1911 г. „Свод от граждански закони” съдържа раздел „За записването на браковете на старообрядците и сектантите”.

След 1917 г. думата „секта” постепенно излиза от „политическата” лексика и нейният смисъл се свива до обозначаването на един вид религиозни обединения. Така с еднакъв успех тя е използвана от автори на научно-популярна литература (напр., К. Б. Привалов. Секти: досие на страха. М., 1978), и от сериозни учени (напр., А. И. Клибанов. Сектантството в религията в миналото и днес. М., 1973; А. Г. Москаленко. Идеология и дейност на християнските секти. Новосибирск, 1978; Т. А. Клюева. Християнското сектантство в условията на урбанизацията. М., 1980).

Днес научната литература дава следното определение на думата секта: „Секта – религиозна (лат. secta – начин на мислене, учение) – вид религиозно обединение”. Религиозната секта възниква като опозиционно течение в една или друга религия. За сектата в религията са характерни претенциите за изключителност на доктрината, идейните основания, базисните ценности и мястото на членовете на общността. С тези претенции са свързани внушенията за избраничество, а не рядко – и стремеж към изолационизъм. Показателен е и стремежът към духовна показност (ривайвализъм/revivalism), признак на което е строгото следване на определени нравствени правила и ритуални предписания. Тази позиция често води до фанатизъм. Сектантите отричат института на свещенството, приемат харизматичното лидерство, получено по волята на Бога, като особена способност на човека да ръководи други хора. Набляга се на равнопоставеността на всички членове, държи се на принципа на доброволност при влизането в дадената общност, особен акцент се поставя върху „обръщане” от членство в предишна общност. Споменатите характеристики, взети отделно, могат да бъдат наблюдавани в почти всички религиозни общности, но съвкупността на всички признаци е неоспоримо доказателство, че религиозната общност е секта. Тези общи признаци се променят по форма и проявление във всяка общност, защото и историческото развитие на всяка секта е различно. Едни от тях имат кратък живот, а други с течение на времето се превръщат в църкви или деноминации.”

Това определние е академично и се съдържа както в „Атеистичен речник” от съветско време, така и на страниците на учебника по „Религиознание”, издаден през 1998 г. под редакцията на професор, доктор на философските науки, завеждащ катедра по философия на религията и религиознание при Московския държавен университет, член на Съвета за държавна експертиза по религиознание при Министерството на правосъдието на Руската федерация И. Н. Яблоков.

Термина „секта” в това му значение продължава широко да се използва от учените. В последно време са издадени: Л. Ю. Браславски. Протестантски секти в Чувашия. Чебоксари, 1988, 96 с.; Ал. Новопашин. Религии и секти в съвременна Русия. Новосибирск, 1998; А. А. Панченко. Христовщина и скопчество: фолклор и традиционна култура на руските мистични секти. Изд. „ОГИ”, 2002, 543 с.; Д. А. Таевски. Християнски ереси и секти IXXI век: Речник. Изд. „Интрада”, 2003, 320 с.

Освен това понятието „секта” и производните му постоянно се използват от автори на много други научни текстове като: В. И. Гараджа. Религиознание. Учебно пособие за студенти във висшите учебни заведения и преподаватели в средното училище. ІІ допълнено издание. М., 1995; А. В. Федосеев. Основи на религиознанието. Учебно пособие. Донецк, 1997; Т. О. Омурова и В. А. Лукашов. Религиознание. Учебно методическо пособие. Бишкек, 1998; И. Н. Яблоков. Религиознание. Учебно пособие и учебен речник-минимум по религиознание. М., 1998; Е. Г. Балагушкин. Нетрадиционни религии в днешна Русия. М., 1999; Н. А. Трофимчук и М. П. Свищев. Експанзия .М., 2000.

Така думата „секта” продължава да бъде широко употребявана в научните кръгове.

В чл. 14 от Конституцията на Руската федерация се казва, че всички религии са равни пред закона. Това създава проблем, който има правов, социологически и – най-важното – религиоведчески аспект: допустимо ли е „новите религиозни движения” да бъдат наричани секти, когато имат тоталитарен характер, и култове, когато са деструктивни по своята същност? Тези термини вече имат своето място в лексиката не само на специалисти-религиоведи, но и на хора, които не принадлежат към никое вероизповидание. Не е ли употребата им некоректна и оскърбяваща религиозните чувства на последователите на един или друг религиозен лидер, защото е безспорно, че в масовото съзнание думите „секта” и „култ” са смислово негативно натоварени?

От правна гледна точка анализът на действащото в Руската федерация и нейните субекти законодателство и практиката на правоприлагане позволява следния извод: думите „секта” и „култ” трайно са се установили и са широко употребявани в практиката на правораздаването. Следва внушителен списък от документи, който осветлява допълнително този проблем.

В доктрината за информационната безопасност, която е утвърдена с Указ на Президента на РФ от 9 септември 2000 г. № Пр-1895 (4), към основните обекти за осигуряване на безопасност на информацията в РФ в областта на духовния живот е отбелязана „възможност за нарушаване на обществената стабилност, за нанасяне вреда на здравето и живота на гражданите като следствие от дейностите на религиозните общности, които проповядват религиозен фундаментализъм, както и на тоталитарните религиозни секти”.

Ще се позовем на още един документ .Заместник-министърът на образованието на РФ Е. Е. Чепурних с писмо от 12 юли 2000 г. № 549/28-16 изпраща до подведомствените си образователни учреждения информация от правоохранителните служби за действията на територията на РФ на нетрадиционните религиозни общности. Към „задграничните сектантски общности” той причислява: Свидетелите на Йехова, Обединителна църква (мунисти), Църквата на сциентолозите, Църква на Исус Христос и светиите от последните дни (мормони) и мн. др. Явно този държавен чиновник на федерално равнище е имал достатъчни основания. Показателен е и опитът на други региони на РФ.

С постановление на губернатора на Иркутска област от 29 декември 2001 г. 181/636-п е утвърдена Концепция за регионална политика на държавата за младежта в Иркутска област. Под „деструктивен култ” в нея се разбира „авторитарна йерархична организация, която използва лъжа и заблуда при привличането на последователи, а след това контролира съзнанието с цел да ги направи зависими и покорни на доктрината и водачите, както и за обогатяване на лидерите”. Концепцията констатира стремеж да бъде разрушавана традиционната ценностна система, говори се и за това, че възникналият вакуум в ценностната система предизвиква разпространение сред младите хора на различни форми на девиантно поведение, което включва и стремеж към отделяне от света чрез влизане в тоталитарна секта. За противостояние на тези процеси текстът предлага в младежките среди да бъде създавана атмосфера на патриотизъм и изграждане на национално самосъзнание, както и висши морални ценности, подкрепени от правов ред.

В Приморския край има забрана за въвличане на младите хора в тоталитарни обществени и религиозни обединения – чл. 16 от закона на Приморския край от 5 юли 1999 г., озаглавен „Политика за младежта в Приморския край”. Разбиране за това, че „противодействието срещу негативното влияние на тоталитарните религиозни секти ще помогне за опазване на психичното здраве на много млади хора”, има и във Вологодска област.

Във Воронежка област има законодателна забрана за разпространение и пропаганда на окултно-мистични, псевдонаучни учения и действия на тоталитарни и деструктивни движения в държавни учебни и здравни учреждения. Тази забрана е част от закона на Воронежка област, озаглавен „За защита на семейството, майчинството, бащинството и детството”, чл. 17. Това е много интересно решение на областния законодател от гледна точка на правната техника: да бъде запазено по някакъв начин обществото от негативните последствия от дейността на новите тоталитарни религиозни движения, без да се приема закон, който да регулира правоотношенията в областта на религията.

В концепцията, която има за цел да изгради патриотично гражданско общество в Краснодар, е прието постановление на градската управа от 10 ноември 1998 г., № 2283, което констатира, че разпространението на тоталитарните секти е едно от най-болезнените проявления на кризата в обществото.

 

altНосят ли думите „секта” и „сектант” /член на секта/ негативен смисъл?

От казаното вече е ясно, че думите „секта” и „сектант” (участник в секта) нямат негативен смисъл. В света на науката и при вярващите от традиционните вероизповедания думата „секта” означава само един от типовете религиозни обединения, а под „сектант” се разбира човек, който симпатизира на дадено сектантско учение и приема религиозните възгледи на тази общност. Тук няма нито отрицателно, нито положително значение на тези две думи.

Безусловно всеки човек на базата на своята култура и възпитание, на убежденията и личните си представи за света, на самооценката си може да приема за оскърбително едно или друго неутрално понятие. Субективната оценка на даден човек обаче не може да обяви тези понятия за обидни за честта, достойнството или репутацията на човека.

Трябва да отбележим, че дори известните със своята толерантност западни страни, където уважението към личността и правото й на избор на религия са основна ценност, не виждат в използването на думата „секта” нищо преднамерено и осъдително.

През 1994 г. Съветът на Европа е приел препоръка № 1178, озаглавена „За сектите и новите религиозни движения”. Този термин е използвало посолството на ГФР в свой официален дипломатически документ – вербална нота № 2604 от 22 ноември 1995 г. към руското Министерство на външните работи. Постановление „За сектите в Европа” приема на 12 февруари 1996 г. Европейския парламент. „Религиозната свобода и религиозните малцинства във Франция” – така е наречен законът, приет на 30 май 2001 г. във Франция. Като разглежда неговите изисквания, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа приема на 18 ноември 2002 г. резолюция № 1309 (2002) „Предупреждение и профилактика срещу сектантски течения, нарушаващи основните права и свободи на човека”. Тези документи също употребяват думата „секта”. Постоянно я употребяват и руските държавни институции.

Накрая, думата „секта” и производните й използват правораздаващите органи в Русия. Тези думи използва Хорошевският междуобщински народен съд на Северозападния административен окръг на град Москва в решение от 21 май 1997 г. по дело 2-1208 по иск на Обществения комитет за защита на свободата на съвестта – Лъв Симеонович Левинсон, Михаил Симеонович Осадчев и Наталия Александрова Балукова срещу Александър Леонидович Дворкин и Отдела за религиозно образование и катехизация на Московска патриаршия.

Тази дума използва и Конституционният съд на РФ в постановлението си от 23 ноември 1999 г. № 16-П по делото за проверка на текста на Федералния закон „За свободата на съвестта и за религиозните общности”, чл. 27 във връзка с жалби на религиозната общност „Свидетели на Йехова” в Ярославъл и „Християнска църква на прославата”, като отсъжда, че „Държавата е в правото си да предвиди определени правила, които да не допускат предоставяне на статут на религиозна организация автоматично, да не допускат легализиране на секти, които нарушават правата на човека и извършват незаконни и престъпни деяния”. За това свое решение Конституционният съд се позовава на постановление на Съвета на Европа № 1778 (1992) „За сектите и новите религиозни движения”, както и на постановление на Европейския съд по правата на човека от 25 май 1993 г. и от 26 септември 1996 г.  

Постановление на Европейския парламент от 12 февруари 1996 г. „За сектите в Европа” призовава активно да бъдат използвани съществуващите национални закони, за да се противостои на нарушенията на основните права на личността, отговорност за които носят сектите, да бъде активизиран обменът на информация, за да бъде създадена една обща картина на явлението сектантство с цел да бъде предотвратена всякаква възможност секти да получават държавни помощи.

От казаното дотук може да бъде направен следният извод: много официални инстанции и държавни чиновници не виждат в употребата на думата „секта” и производните й нищо преднамерено и осъдително. Така употребата на думите „култ” и „секта” в РФ са напълно правомерни и в хармония с общоевропейската им употреба. От анализа на информацията се вижда, че правови ограничения за ползването на тези думи няма никъде. Множеството спекулации, че в руското законодателство не се използват думите „секта” и „култ”, е само подмяна на фактите и свидетелство за ниско равнище на правна грамотност, която разпространява невярна информация.

В края на темата няколко думи за словосъчетанието „нетрадиционно религиозно движение”, което се ползва основно за политически цели в декларации за т. н. религиозна толерантност към сектите. Използването му в рамките на православния подход към темата е нежелателно, защото не отразява същността на тези движения и дава илюзия за тъждественост между традиционните църкви и сектите, като намира разликата помежду им само във времето на съществуването им. Такъв подход е неприемлив за православния човек, не защото тези движения са се появили след Православната църква, а защото проповядват „друг Христос” (Мат. 24:23-28), „друго благовестие” (Гал. 1:6-8) и на практика водят хората към „други божества” (Йер. 25:6). Църквата се бори не със сектантите: „нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12). Действията на сектите са пагубни за душите на хората. Бог „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината” (1 Тим. 2:4). Затова можем да говорим за лична търпимост към сектанта, но не и към религиозното движение, което носи лъжливо учение, чието изповядване води до погибел.

  • Затова не осъждането е главната ни цел, а предупреждението. Нужно е да кажем, че много от тези религиозни течения нямат нищо общо с християнството, за което е длъжен да свидетелства всеки, който изповядва разпънатия и възкръснал Христос.
  • Нужно е да предупредим, че само в Църквата може да бъдат намерени: мир, спасение и непоклатимите, проверени във времето основи на духовния живот за изгубената и потънала в отчаяние душа.
  • Трябва да предупредим, че само следването на Писанията и Преданието пази душата от възгордяване и я лекува от него.
  • Да предупредим е нужно, че този, който е загубил духовната си бодрост и бдителност, е изложен на опасност от заразяване, а ако я пренебрегне, тя е опасност за всяка организация.
  • Накрая да кажем и това, че повечето от сектантите не са врагове за Църквата (дори те самите да мислят така), а изгубили се деца, чиято Майка винаги ще се радва на връщането им у дома.                                                                               



  • Източник: http://komiperm.ru/

  • Превод: Цветанка Абаджиева                                                  
Този пост е публикуван в Новини. Отбележете постоянната връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *