Стивън Хасан изгубва две години и половина с промит мозък в противоречивата Обединителна църква на Сан Мюнг Муун. Това е неговата история.
Стивън Хасан се присъединява към Обединителната църква през 70-те години на миналия век и е неин член повече от 2 години. Днес той работи като психолог и консултант по прекъсване влиянието на тоталитарни секти, пише книги за култовете и техниките им на действие.
Считах себе си за човек с независимо мислене. Бях отличен ученик с награди и постижения. Прескочих осми клас. Прекосявах САЩ с колело на 16 г. Не мислех, че съм податлив и мога да стана жертва на промиване на мозъка от секта.
Бях на 19 г. и беше началото на летния семестър в колежа, когато три жени, облечени като студентки, попитаха, дали могат да седнат на моята маса в кафетерията. Те флиртуваха с мене. Мислех, че ще се получи да изляза на среща с една от тях.
В един момент те казаха, че са част от студентско движение, което се опитва на направи света едно по-добро място. Попитах ги: „В някоя религиозна група ли членувате?“ Те отговориха отрицателно. Не казаха още, че са дали обет за безбрачие и че преподобният Муун подбира подходящите един за друг хора и им казва кога могат да правят секс. Ако ми бяха казали тези неща, щях да им отговоря: „Вие сте луди, оставете ме на мира“. Казвам това, за да подчертая момента на измама: хората не се присъединяват към секти съзнателно.
Нищо не знаех дотогава – в рамките на няколко седмици ми беше казано, че трябва да напусна училище, да даря банковата си сметка, да приема Муун за моя истински родител и да повярвам, че моите родители са Сатаната. Дори не вярвах в Сатаната, докато не срещнах тази група.
Не бях чувал за мунистите и не знаех нищо за самия Муун до няколко седмици след моята индокринация. Тези нови хора ме взеха от дома в петък вечер и ме заведоха в много скъпо имение, което се оказа един от техните централни офиси. Докато колата преминаваше входната порта, казаха: „Между другото, ще проведем съвместен семинар с Обединителната църква“. Отговорих, че никой не ми е казал нищо за семинар или за църква. Те приложиха класическа техника за контрол на съзнанието – обърнаха нещата и ги направиха мой проблем. „Какъв е проблемът? Нали не си тесногръд?“
Бях настанен в общежитие и не можах да спя. Планирах на следващия ден да си тръгна оттам, но настъпи утрото и ми казаха, че съм изпуснал колата. Казаха ми, че ще съжалявам до края на живота си, ако не остана и ме убедиха да остана 40 дни, през които трябваше да съм отделен от всички и да не общувам с приятелите си или семейството.
Всяка вечер трябваше да напишем впечатленията си, за да дадем обратна връзка. В края на последния ден си спомням, че написах: „Прекалено съм изтощен, за да пиша нещо“. Умът ми беше взривен. На лекциите ни представиха идеята, че настъпва кулминацията на човешката история, че Бог изпраща своя Месия и че в следващите три години ще избухне трета световна война. Какво исках да направя? Исках ли да съм част от тези велики и славни неща или исках да бъда егоист и да се завърна обратно към незначителния си живот?
След три месеца вече бях водач в сектата. Бях много дълбоко въвлечен и стигнах дотам, че ми казаха да мисля, коя държава искам да управлявам, когато превземем света.
Бях сред последователите на Муун две години и половина. Работех по 21 часа на ден, седем дена в седмицата – от 1 до 3 часа прекарвах в молитва. Останалата част от деня прекарвах в PR или лекции за групата, набиране на членове и парични средства. Всеки член от моя екип имаше задача да събере минимум 100 долара на ден, в противен случай не им беше позволено да спят и като добър ръководител, ако те не можеха да спят, аз също не можех. Когато се ударих с колата в задната част на едно ремарке, бях изкарал три дена без сън.
Дадоха ми касети със записи на речи на Муун, за да ги слушам в болницата, докато се възстановявам от катастрофата, но това не можеше да запълни всички часове на деня. Извън контролираната среда започнах да усещам липсата на по-малката ми сестра. Обадих й се и казах, какво се е случило. Тя споделила с останалите членове на семейството ми.
Те наеха един бивш член на сектата, който да се срещне с мене. Това беше много трудно преживяване за мене, защото бях програмиран да се страхувам от Сатаната и от всеки, който критикува Муун. Приех го като тест за моята вяра и бях убеден, че не съм с промит мозък.
В един момент баща ми започна да плаче и каза: „Ти какво би направил, ако твоят син беше напуснал колежа и беше прекъснал всички контакти?“ Усетих, че беше искрено притеснен за мене, но това не означаваше, че имах намерение да напусна групата или че не смятах, че Муун е Месията. Баща ми ме помоли да ги изслушам в следващите 5 дни и ако след това все още искам да се върна в сектата, той ще ме отведе. Исках да докажа, че не съм с промит мозък, но на петия ден в момента, в който допуснах в съзнанието си мисълта, че Муун е лъжец, сякаш кула от карти се срути. Бях ужасен.
Не правих нищо 3 месеца след депрограмирането. Просто се опитвах да разбера кой съм и в какво вярвам. След три месеца разбрах, че искам публично да разкажа всичко това, което и правя от тогава до днес – пиша книги за това, как работят тези групи и работя като терапевт, за да защитя хората.
Сега Муун го няма и съм притеснен, че сектата ще започне да измисля истории за това, как той е ходил по водата и възкресявал мъртвите. Страхувам се, че с оглед франчайзинг, ще се съберат всички заедно и ще представят Муун като нещо велико.
http://www.theguardian.com/world/2012/sep/03/moonie-cult-leader
