Суеверието телегония

За съжаление има хора, определящи себе си като православни, които често – съзнателно или несъзнателно – разпространяват неверни и дори потресаващи от научна гледна точка твърдения и смущават съзнанието на околните. Това поражда необходимост от изразяване на ясна позиция срещу всяка манипулация и опит за внедряване на псевдонаучни идеи. Такъв е случаят с т. нар. телегония – една наукоподобна измислица, според която децата на една жена уж наследяват генетичния материал не само на бащата, от когото тяхната майка ги е заченала, но и на предишни мъже, с които майката е имала интимни връзки. Теорията за телегонията при това съществува в няколко варианта, някои дори взаимно изключващи се: според друг вариант на телегонията децата уж наследяват генетичния материал единствено и само на първия сексуален партньор на майката.

Преди години в Русия започва масово разпространение на апокрифни материали сред православните християни, в които се популяризира лъжата, наречена телегония, заедно с някаква измислена конспирация около нея. В интернет (youtube) можете да намерите на руски дори песен за телегонията. На сайта на българския православен свещеник-старостилец от Сливенска епархия Божидар Главев (сайт, който е известен с борбата си за връщане на стария календар в БПЦ и с публикуването на т. нар. антимодернистични материали, целящи защита на православието, но понякога толкова крайни, че излизат дори извън границите на православието) може да се прочете вече преведен на български език пропагандният материал за телегонията. В същото време никъде не намерихме превод на опроверженията на телегонията от сериозни руски православни учени. И тъй като много наши братя и сестри четат и вярват на измислиците за телегонията, счетохме за нужно да обясним, какви са истинските научни факти. Защото, освен че телегонията е една зле скалъпена лъжа, в която никъде не присъства Бог, тя ни се натрапва като (псевдо)православна просвета. И ако възприемем нейната логика и аргументите, с които я защитават, можем съвсем да се отклоним от християнството и да изпаднем в ерес.

Еволюционната теория на Дарвин не е научен факт.

Тя никога не е била доказана, защото никога не е било наблюдавано еволюиране на един животински вид в друг (т. нар. макроеволюция, например еволюирането от риба в земноводно). Дори откривателят на ДНК и Нобелов лауреат Франсис Крик отрича еволюцията, като казва, че вероятността в склад за самолетни отломки да духне вятър и от само себе си да се сглоби напълно изправен самолет е по-голяма, отколкото ДНК да мутира и да се получи нов вид.

Различно е отношението към еволюционната теория на вярващите в Бога като Творец на света. Едни категорично отхвърлят еволюирането от животно в човек, което не е засвидетелствано в Свещеното Писание и никой християнин не може да приеме такава еволюция. Някои християни все пак приемат за възможна еволюцията на животните от един вид в друг, но и тази теория си остава научно недоказана и чиста хипотеза.[1] Често срещаните твърдения за маймуната като еволюционен предшественик на човека са остатъци от недалечното ни атеистично минало. Сравняването на човека с животните е присъщо и на последователите на някои нехристиянски религиозни вярвания, основаващи се на култа към природата, и на привърженици на нови, комерсиално-религиозни учения, залагащи на еко-идеите. Наличието на прилики на физиологията на животните с човешката не е резултат от еволюция и затова не могат животните да се ползват като идеални модели за изучаване на човешката природа, още по-малко в светлината на християнството.

Котките например също биват мъжки и женски, те също раждат малките си, но котката при разгонване отделя по няколко яйцеклетки (10 и повече), които могат да бъдат оплодени от различни мъжки котки, докато при жената е много рядко узряването на повече от една яйцеклетка на месец по естествен път (както при случаите на двуяйчни близнаци, които зачестиха чак при разпространението на хормоналната стимулация и метода ин-витро[2]).

В науката опитите с животни имат само ориентировъчен характер и преди да се разреши употребата на даден вид терапия тя трябва да бъде изпробвана върху хора.

 

Дефиниция

Според Енциклопедия Британика телегонията е „суеверие”, изразяващо се във вярване за въздействие на гените на предишни сексуални партньори на една жена, от които жената е имала бременност, върху поколението й от следващите й партньори. В други варианти на телегонията акцентът се поставя върху вярването, че се унаследяват генетичните характеристики не на кой да е от сексуалните партньори на жената, а тъкмо на първия от тях. Според трети вариант на телегонията децата могат да наследят гените на всички предишни партньори, с които жената е имала интимни контакти.

Идеята за телегонията датира още от времето на Аристотел. Тя е лансирана отново през второто десетилетие на 19 век от граф Мортън, който при своите занимания по отглеждането на породисти коне се запознал с трудовете на Чарлз Дарвин върху еволюцията на видовете. Твърди се, че Мортън бил наблюдавал телегония при конете си, но тъкмо авторитетът на Дарвин, на който Мортън се позовавал, спечелил разпространението на тезата, първоначално крепяща се на сензационни материали в пресата. И така, може да се каже, че телегонията е дарвинизъм, доколкото съществува в теорията за еволюцията на Дарвин като предположение.

Сред някои православни християни обаче телегонията придобива форма на суеверие, което започва масово да се разпространява в Русия, където вече през 2005 г. се появяват няколко опровержения на телегонията от руски православни учени. Въпреки това през 2011 г. статия, проповядваща телегония, преведена на български език, е публикувана на сайта „Бъди Верен“, като изобщо не се споменава, че тя е научно опровергана. Оригиналната статия е написана от руски свещеник и по отношение на използваната в нея „научна терминология” е истински парад на неграмотността.

 

Ние не твърдим, че можем да се впуснем в безразборни полови контакти, защото знаем, че нашите грехове наистина оказват влияние върху нашето поколение, но не само греховете на майката, а и на бащата, и това става не по описания от телегонията начин. Нашият Господ Иисус Христос казва: „Слушали сте, че бе казано на древните: „не прелюбодействувай“. Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си… Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува” (Мат. 5: 27-28, 32). В последната част на втората Божия заповед Бог казва: „Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащите наказвам до трето и четвърто поколение децата, които Ме мразят, и Който показвам милост до хиляди поколения към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди” (Втор. 5:9-10).

Вярването, че първият сексуален контакт оказва влияние върху бъдещото потомство, е само по себе си окултно и се среща при много африкански племена. Какво обаче правят подобни вярвания сред православните християни в 21 век?

„Телегонията – наука за девствеността”

Прилагаме няколко цитата от статията, разпространявана от православни свещеници, целяща да „просвети” православния християнин относно телегонията. Цитатите са от публикация от 12 януари 2011 г. в сайта „Бъди Верен“ под заглавието „Телегония – наука за девствеността“. Като автор е посочен протойерей Николай Головкин, а като преводач – богословът Виталий Чеботар и накрая е уточнено „Из „Почаевска листовка” – благословение от Света Гора Почаевска”: „Почти всички хора, встъпили в брак, искат да имат деца. Обаче не всички знаят, как влияе на здравето на потомство им девствената чистота, че именно от нея зависи, какви ще бъдат децата ни… Нашите предци са знаели това. Те забелязали, че от „лесна” жена не може да излезе добро потомство. Затова нравствено падналата девойка e била смятана за развратна, недостойна за омъжване.” 
Разбираемо е, че на т. нар. „антимодернизъм” му се иска да ни върне някъде назад във времето, но дава ли си сметка, къде точно, или няма значение, стига да е назад? Нас интересува ли ни наистина какво са знаели „нашите предци” и кои точно предци – българите или руснаците-езичници от времето преди да приемат християнството? Или еврейският народ? Мене лично изобщо не ме интересува, какво са си мислели българите езичници, докато са се кланяли на Тангра, а евреите, които са спазвали Моисеевия закон, са избивали с камъни прелюбодейците, защото такъв е бил законът, а не защото са наблюдавали опитно някаква (псевдо)телегония. И това е било така, защото те са били избраният народ, който е трябвало да съхрани вярата в Бога до идването на Спасителя Иисус Христос, затова наказанията са били такива, за да изтребят злото измежду тях; днес ние не убиваме с камъни, за да не изскубем и житото заедно с плевелите, както е в притчата на Спасителя. Но може би антимодернизмът иска да ни върне във времето на инквизицията или във времето на нелегалните аборти, или да ни прати в мюсюлманския свят. В някои мюсюлмански общества и днес честта на семейството стои над човешкия живот и ако девойката съгреши, безнаказано я убиват. В някои мюсюлмански държави това убийство е уредено със закон.

И още един цитат: „Ако непородист гълъб заплоди породиста гълъбица, нея веднага я убиват…” Постоянните сравнения с животни (коне, кучета и птици) в статията принизяват жената до животно, но статията ни подсказва дори убийство: „…И след многобройни дългогодишни и разнообразни експерименти безпристрастната наука твърдо заявила: Да, ефектът на телегонията се разпространява и сред хората, при това в много по-силно изразена форма, отколкото в света на животните”.      
Първо, откога науката стана безпристрастна, най-малкото имайки предвид фалшиво раздуханата теория за еволюцията, която въпреки че не е доказана, се превърна в култ на цяло едно поколение? Второ, науката изобщо не твърди такова нещо – това не само е грешно цитиране, това е най-обикновена лъжа. Но те си твърдят спокойно:

„Ето, тук отново се спуснала завесата на тайнствеността! Откритията на телегонията веднага били скрити от хората, тъй като тя затваряла пътя към всякакъв род сексуални революции и други глобални изменения в общочовешкия строй, сред които например псевдохуманизма, космополитизма, развращението на младежта, развитието на рок- и всякакви други псевдокултури, наркоманията, пиянствата, абортите, атеизма, прикрития и неприкрит сатанизъм. Обявена за секретна, тази наука била дори вписана в енциклопедиите с удобната уговорка, че явлението телегония уж не било намерило сигурно потвърждение.”
Излиза, че ако бяха оповестили телегонията, са щели да секнат всички тези недъзи на обществото и човек може би щеше да стане безгрешен? И нямаше да има никаква нужда от духовно израстване, от борба с изкушенията, единият страх от телегонията щеше да разреши всичко като с магическа пръчка?!

Но има и друга страна на телегонията – след като всичко зависи от първия партньор, то нещата са особено лесни: ако една жена иска да се отдаде на по-разпуснат живот, то тя ще намери партньор, който е здрав и интелигентен, ще осъществи първия си полов контакт с него (дори може да го направи след сватбата) и след това ще бъде спокойна, че колкото и пъти да съгреши, няма да повреди генетиката дори и на бъдещите си деца. В същото време православните светители ни учат, че нашите деца могат да пострадат вследствие на нашите грехове, които вършим и след като вече сме успели да им предадем генетичния си материал.

Много хора не би ги било грижа, дори телегонията да беше факт, особено ако не вярват и на други подобни псевдо-научни твърдения, като например това, че презервативите пропускали в 70% от случаите. А ако презервативите не пропускат, то телегонията се превръща в доста странен мит, базиращ се на някакво свръхестествено „прихващане” на ДНК от друг човек, което следователно би могло да се „прихване” и от зъболекар, хирургична операция или дори от най-обикновен гинекологичен преглед.

Съвременната медицина познава достатъчно сериозни здравни последици от безразборните полови контакти като гениталния херпес, например. Това заболяване често се предава дори с употребата на презервативи, като има последици и върху бъдеща бременност, начина на родоразрешение и увреждания на новороденото. Независимо, че информацията за този и много други подобни проблеми не е покрита от „тайнствена завеса”, а широко известна, тя не се e отразила толкова съществено върху сексуалното поведение на човека.

По-нататък в статията ни „просвещават“: „Думата „телегония” произлиза от теле – далеко и гони – раждане и представлява наука, която утвърждава, че на потомството на женския индивид влияят всичките й предишни полови партньори. Девойките обезателно трябва да знаят всичко това, за да избегнат в бъдеще непоправими грешки.”

Както виждаме, набляга се на това, че само девойките трябва да знаят, а мъжете да не би да не трябва? Наистина ли авторите на подобни твърдения не забелязват, колко антихристиянска е тази теория: според нея „злокачественото” потомство се дължи на предишни партньори само на жената и следователно няма никакъв проблем мъжът да си има колкото си иска бивши партньорки. В същото време Божията заповед гласи „Не прелюбодействай” и не се отнася само за жени, а за всички.

Следващият цитат също е достатъчно странен: „Известно е, че дори няколко години след извънбрачните връзки с пътуващи гастрольори на международни фестивали и спортни олимпиади нашите руски девойки започнали да раждат от белите си, генетично здрави съпрузи, деца, които не приличали нито на майката, нито на бащата, а на предходния си, понякога цветнокож „генетичен баща”. Тук вече авторът ни подтикват в прав текст да се вгледаме в децата на ближния си и ако случайно те не приличат от пръв поглед на баща си, неусетно да изпаднем в страшния грях на осъждането и да започнем да си въобразяваме какви ли не гнусотии за тях. И как ли са разбрали, че съпрузите им са генетично здрави, а децата генетично обременени, за да твърдят това разпространителите на този мит, те трябва да разполагат с нова методика за обстойни генетични изследвания, каквито не биха могли да се направят дори и при съвременното ниво на медицинската наука. Но те продължават да твърдят: „Причините за появата на такъв тип „юнаци” била генетичната мутация на хромозомната верига от извършената преди много години извънбрачна връзка, която впоследствие станала причина за семейните трагедии.”

Освен че изразът „генетична мутация в хромозомната верига” (в оригиналния текст: „генетическая мутация хромосомной цепочки”) е пример за крещящо непознаване на научната терминология, в цитирания материал никъде не се споменава действително доказаният научен факт, че в живота на едно поколение по време на образуването на гонадите (яйцеклетката и сперматозоидите)[3] се получава кросинговър на хромозомите (chromosomal crossing over), което означава смяна на идентични участъци на две хомоложни хромозоми от съответния хромозомен ред, което води до смесване на генетичния материал от майката и от бащата на индивида. Проявата на това смесване става видима в следващото поколение – това на индивида, през чийто живот е станал кросинговърът. С други думи, научен факт е, че децата носят смесица от генетичните белези на бабите си и дядовците си, които белези може да не са видими при майка им и баща им. Да вземем например външните белези като черти на лицето, коса и др. Често може да се види, че детето в лицето повече прилича на баба си или дядо си отколкото на майка си или баща си и това не значи, че то е заченато от баба си или дядо си (дано някой не си помисли такова безумие!), а че по съвсем естествен начин в резултат на кросинговър в него се проявяват гените от баба му или от дядо му, които са били непроявени в родителите му, но въпреки това са носени и предадени на него от тях – и това не само ни се привижда, а е научен факт. За разлика от телегонията, която НЕ е научен факт.

Друг пример са очите: генетично възможно е от родители и поколения с тъмни очи накрая да се роди дете със сини очи. Това е така, защото генът на сините очи е рецесивен и той може да се предава по наследство през много поколения, без да се прояви. Като трябва да се има предвид, че механизмът на унаследяване на цвета на очите е доста по-сложен от други външни белези, защото се влияе и от допълнителен ген-модификатор.

Друга подробност, явно неизвестна за новопрохождащите „генетици“ (сами наричащи себе си антимодернисти) е, че гените върху една хромозома са свързани гени и тяхното проявяване зависи от това, че те не могат да се разделят.

Също така – противно на това, което се твърди в статията – е факт, че няма научни доказателства за генетично предаване на хомосексуализма, който в цитирания материал е представен като поредния резултат от телегонията.

Наследяването на гените и кросинговърът се проявяват в нашето тяло, но не и в душата на човека – душата не се наследява и не се носи в гените. Православната църква ни учи, че Бог създава душата ни в момента на зачеването ни.

Относно всяко едно от изброените в статията неща, които са уж следствие от предбрачни връзки на жената (в това число и душевните заболявания), има много обширни православни тълкувания на светите отци, за да си позволим с лека ръка да ги обединим под общия знаменател „причинени от предбрачни връзки на жената”. Авторът на статията твърди: „Болшинството от тези теоретици са хора, които нямат интерес да се разчуват реалните резултати от телегонията, защото порно-индустрията например би претърпяла сериозни загуби, ако явлението телегония започне да се изучава от децата в училище.”

Има ли изобщо съмнение у православните християни, кое е по-добро за децата ни: да изучават Божия закон или някаква съмнителна, конспиративната теория на телегонията? Божият закон е ясен: „Не прелюбодействай” е казано в него; и той е даден на Моисей от Бог в най-дълбока древност. Един християнин, който иска да го спазва, няма нужда от разни псевдонаучни измислици като телегонията и някакви въображаеми конспирации против нея. А ако някой християнин се изкушава, той трябва да се води не от страх от измислената телегония, а от страх Божий, чрез по-добро познаване на Божиите заповеди, друга една от които гласи: „Не си прави кумир и никакво изображение на това, що е на небето горе, и що е на земята долу, и що е във водите под земята, не им се кланяй и не им служи; защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който, за греха на бащите, наказвам до трето и четвърто поколение децата, които Ме мразят, и Който показвам милост до хиляди поколения към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди” (Втор. 5:8-10). В тези Божии заповеди влизат и Христовите като милост и неосъждане на ближния. Ако искаме да спазваме тези заповеди, ние не трябва да се вглеждаме в чуждите деца или да гадаем на кого приличат те – те може и да са осиновени и тогава естествено, че няма да приличат на родителите си, дори и на бабите си, а никой не е длъжен да ни дава обяснения, кои деца е осиновил.

Интересно е и какво според тези новопоявили се лъжегенетици следва да кажем за второбрачните. Много са причините, които може да доведат до разпадане на един брак. Християнството обаче ни дава покаянието като средство срещу нашите грехове, а светата вселенска и апостолска Църква венчава и второбрачни. Според телегонията и тези хора не биха могли да имат „генетично свои” деца.

Оказва се също, че православната пропаганда на телегонията представлява компилация от няколко противоречиви един на друг варианта на това понятие. Тя стига и по-далече, добавяйки противоречивите вярвания в безконтактна промяна на гените и промяна под влияние на мисълта. Така в една и съща статия четем следните неща: „То (явлението телегония, б. а.) се заключава в това, че решаващото влияние върху потомството на жената оказва първият мъж в живота й.” И на друго място: „Думата „телегония” произлиза от теле – далеко и гони – раждане и представлява наука, която утвърждава, че на потомството на женския индивид влияят всичките й предишни полови партньори.” Или това: „…под влиянието на емоциите и впечатленията, запечатвани в душата, се получава мутация на гените; каквото преживява майката, то задължително ще се отрази на децата й и те обезателно ще заприличат на онзи, когото тя е обикнала за първи път…”

Като аргумент в подкрепа на телегонията в статията фигурира и следното: „Между другото, руските обработени кожи са завоювали една трета от световния пазар на кожи.”

Това вече трябва окончателно да ни убеди!

Накрая накратко са споменати тайнствата свето Кръщение и Покаяние, приложени са и цитати от св. Йоан Златоуст и св. Амвросий Медиолански в подкрепа на основната теза и така пропагандният материал е придобил малко православен вид.

В заключение трябва да отбележим, че в Русия вече има множество опровержения на въпросната телегония от православни учени: „През декември 2005 г. е проведена кръга маса с участието на специалисти генетици (д. б. н. Алексей Александрович Сазанов, вед.н.с., отдел молекулярна генетика и биотехнологии Всерусийския научноизследователски институт по генетика и развъждане на животните към Руската академия на селскостопанските науки и к.б.н. Ирина Сергеевна Бузовкина, научен секретар на катедра генетика на Санктпетербургския държавен университет). Изводът, накратко казано, е следният: изложените в книгата съображения за телегонията са груб пропаганден блъф. Материалите от кръглата маса може да се получат в епархийския мисионерски отдел или в интернет. Трябва да отбележим, че вярата в телегонията отхвърля родословието на Иисус Христос. Родословието на Спасителя съдържа не по-малко от четири жени, имащи първо съвукопление съвсем не с тези мъже, които са причислени като предци на Спасителя. Това са Тамар, майка на Тарес и Зара, Раав, Рут и Вирсавия (Мат 1:3, 5, 6 и паралели). В частност в съответствие с басните за телегонията реален баща на Соломон ще да е бил съвсем не Давид, а по-скоро хетеецът Урий и следователно Иисус е бил не „от корена Исеев“ (Ис. 11:1). Очевидно учението за телегонията се явява напълно реален субстрат за появяване на нови ереси (Александър Мозговой, сътрудник в Катедра по ботаника на Санкт-Петербургския държавен университет).

От времето на комунизма сме свикнали вярващите да бъдем осмивани като невежи и религиозни фанатици. „Религиозността” се приписваше като присъща на простоватите и на възрастните хора. Благочестието и днес се смята за странно или фанатично. Разпространението на православни поучения, които се позовават на неверни научни факти, не спомага за развенчаване на тази погрешна представа за вярата. Какви плодове може да даде една такава злоупотреба с научни факти? Може наистина да успее временно да заблуди и сплаши част от нашите деца, но те рано или късно ще се сблъскат с истината и какво ще стане тогава с тях, като разберат, че учителите и родителите, които е трябвало да ги учат на християнски добродетели, всъщност са им дали пример за обратното, като са ги лъгали било то съзнателно или несъзнателно, и неминуемо ще се запитат: защо не се е намерил поне един православен учен, който да опровергае заблуждението или наистина всички вярващи са невежи, или пък не се интересуват от истината.

Хората, които създават и разпространяват псевдоправославни, псевдонаучни лъжи, които да плашат вярващите, от учители се превръщат в творци на митове, които проповядват омраза, вместо любов, а любовта е всемогъща и дълготърпелива и е най-сигурният инструмент за призоваване на грешници към покаяние. Парадоксално е как именно хора, провъзгласили се за „борци за чистотата на православието” и стремящи се уж да го изчистят от всякакви нововъведения, разпространяват подобни модерни суеверия. Всеки, който е решил да се изживява като псевдоправославен моралист, разпространявайки подобни ефектни хипотези и ужасяващи и „малко известни научни факти”, е редно да се замисли, дали не е на път да създаде нова параправославна секта или дори ерес и, следователно, на кого всъщност служи?