Въпрос: „Откъде идва йога? Отговор: Следите й са изчезнали в мъглите на времето. Не мога да кажа откъде идва, но е вселенска, универсална. В Сан Аугустин в Южна Америка открихме статуи, които са на повече от 3000 години, които са заели пози от йога. Тя със сигурност е съществувала там като култура“. Това не са само извадки от интервюто на Румен Киров с австралийката Свами Шивамурти (която е създала ашрам край с. Пеания в Атика, Гърция; Сан Аугустин вероятно е Санто Агостиньо в Аржентина – б. р.) в сп. „Мениджър,“ бр. 8, 2006 г., а и част от текста за зрелостния изпит по български език и литература, който се проведе на 20 май 2015 г.
Изумени от подобен избор на текст, ние не можем да останем безмълвни и дължим на нашите читатели адекватна реакция и компетентно мнение относно йога и „нейното място“ в българската образователна система.
Йога не е спорт, танц или само безобидна система от физически и дихателни упражнения. Тя е съвкупност от различни духовни, физически и психически практики, характерни за битуващия на Изток индуизъм. В по-тесен смисъл йога е една от шестте индуистки философски школи (даршан). Терминът „йога“ идва от санскрит и основното й значение е единение, сливане. Познати са основно 4 йога-направления: джнана-йога, раджа-йога, бхакти-йога и карма-йога. Целта на йога е преходното „аз“ да се слее с безкрайността (брахман), която е чисто религиозно понятие.
С годините йога е оказала влияние не само на будистката медитация, но и върху култовите практики на много нови религиозни движения. В България например различни видове йога се практикуват от сектантските формации „Изкуството да живееш“, „Сахаджа Йога“, „Общество за Кришна съзнание“, „Трансцендентална медитация“, „Шри Чинмой“, „Движението на Ошо“ и др.
Освен това йога усилено се пропагандира през последните години в страната ни, като практикуването й се препоръчва за „освобождаване от стреса и напрежението“, „прочистване на организма“, „намиране на вътрешен мир“ и т. под. С тази идея биват създавани непрекъснато студиа и центрове за йога, някои от които дори са с лиценз към Министерство на физическото възпитание и спорта (!). Практикуването на йога в България има и силна международна подкрепа, откакто през 2014 г. Общото събрание на ООН под определен натиск прие резолюция, внесена от Индия, по силата на която 21 юни става Международен ден на йога.
Оттук вероятно идва и куражът за вмъкване на темата за йога в теста за зрелостния изпит у нас по български език и литература.
• Кому е хрумнало да включва тази източна практика в зрелостния изпит, след като в българското общество йогата недвусмислено се възприема като сектантска практика?
• Осъзнава ли се, че тези, които са правили теста, най-вероятно са пристрастни към практикуването на йога или поне най-малкото симпатизират на йога?
• От друга страна, дали самите учители по български език и литература са запознати с практиката на йога и знаят ли за какво точно става въпрос?
Те като българисти и литератори ще могат да направят граматически и/или литературен анализ на текстовете, но надали биха могли да отговорят на въпроса: „Що е това йога?“. Надали биха се замислили и върху влиянието, което йога би оказала върху подрастващите, ако решат да я практикуват. Дали би била полезна тя за тях и дали упражняването на една чужда практика не би ги отдалечила от традиционните им вероизповедания, които са съставна част на тяхната личностна идентичност?
Четейки текстовете и въпросите към тях, имаме чувството, че сме на въведителен курс по йога, а не на зрелостен изпит по български език и литература.
Възникват и други въпроси:
• Защо в теста не се включат например текстове, свързани с практики от християнството, исляма или юдаизма, от все традиционни за България вероизповедния, а се включват текстове, свързани с източни учения, чужди и неприсъщи за българската битност?
• Кой има интерес да включва подобни текстове в теста за зрелостния изпит?
• Чии интереси се обслужват чрез подобно действие?
• Дали йога-поддръжниците нямат лоби в Министерство на образованието и науката?
• Нещо повече: нали образованието в България е светско, какво правят тогава текстовете и въпросите за йога в теста по български език и литература?
Поставените въпроси ще останат най-вероятно без отговори и темата ще бъде потулена и забравена, защото явно темите за йога и медитация са удобни за образователните кръгове. От няколко години например в България се лансират идеите за ролята на йога в образованието (напр. RYE България) и се обучават кадри, които да я преподават. Не може да не се отбележи също така и „инициативата за вътрешен мир“ (http://www.innerpeaceday.org/bg), която е подета и е вече въведена в няколко училища в страната ни.
В заключение можем да отбележим, че:
1. Присъствието на темата за йога в теста по български език и литература, както и опитите да се въведат йога и медитация в училищата е явна пропаганда на несъвместими с традиционните вероизповедания практики;
2. Йога не е спорт и не е възможно практикуването на йога без да се приема цялата религиозна философия, която стои зад нея. Самите защитници на йога твърдят, че философия и практика вървят ръка за ръка, т.е. с други думи, практикуването на „невинна“ йога не е възможно;
3. 100%-ното благотворно влияние на йога върху физиката и психиката не е доказано.
Новини
Йога в българското училище – за или против
