През последните десетилетия една огромна неконтролируема вълна от новопоявили се ереси, секти, религии от източен тип, гурута, лечители, философии и т. н. е наводнила и буквално е удавила Западния свят. Тези организации твърдят, че притежават тайната на спасението на човека и по един безпрекословен начин и с императивна претенция към обществото се стремят да бъдат приети и да станат равностойни на признатите досега религии. Често се позовават на човешките и индивидуалните права и на религиозната свобода, за да обезсилят всяка критика или различно мнение, изразено по отношение на методите и техниките, които използват и често изкусно прикриват зад разнообразни маски.
Независимо дали са добре организирани общности (като «Свидетели на Йехова», «Сциентология», «Обединителната църква» на Муун, «Трансцендентална медитация», «Харе Кришна» и т. н.), или са отделни лица, които развиват дейност под прикритието на индивидуалното спасение и развитие, себепознанието, йога, философия и т. н., всички те твърдят, че притежават единствената «рецепта» за спасение на човечеството, чрез която човек може да открие смисъла и целта на живота; и това обикновено е отдаването на светските материални блага и удоволствия и личностното развитие чрез религиозното учение и неговите „техники“ и подчинението на „учителя“ или на групата. Светът, както те твърдят, е заплашен от надвиснала катастрофа и хората трябва да направят избор между лъжемесиите и лъжеспасителите, от една страна, и „пълното унищожение на човечеството“, от друга. Науката и християнството, казват, не са успели да решат проблемите на човека и сега човекът трябва да се обърне към собственото си аз, което само по себе си крие божествени сили; трябва да активира тези сили неизменно чрез учителя и групата (не безплатно); трябва да се обърне и към природата, от нея да почерпи божествена енергия, която, под ръководството на групата, ще превърне всяко зло и негативно нещо в добро, позитивно. Чрез мистификации, зависимости, измами, контрол на ума («контрол на ума» по метода Силва), уж природни лечебни техники, «алтернативни медицински методи», обещания за незабавни решения за лични, семейни, финансови, професионални, емоционални проблеми (като представят множество изфабрикувани примери), те създават безволеви същества, които манипулират с крайна цел, от една страна, създаване на култ към водача или към групата (съответно – метода) като единствен авторитет, а от друга – икономическата експлоатация на привържениците, които в много случаи се превръщат в безплатни роби.
Този, който отправя критика и препятства разпространението на рецептата на организацията, на метода, на учителя, «препятства делото на спасението на света» и е смятан за «престъпник спрямо човечеството».
Тези групи обикновено имат тоталитарна структура и не търпят възражения. Погазват безцеремонно човешките права на своите последователи. Всеки път обаче, когато бъдат разкрити манипулациите и действителните им цели или дори измамата и относителността в техниките им, те си спомнят за човешките права и характеризират дори и най-добросъвестната критика като „средновековие“, нетърпимост, преследване на малцинствата и т. н. Те атакуват със съдебен терор дори и бивши свои привърженици и кадри, които са отправили критика и са изразили мнение, различно от това на учителя или на организацията. Дори правителства и политически лица, поискали да изразят мнение за някои методи, или родители, изгубили децата си в тези организации или оплакали се от промяна в тяхната личност, или забелязали психологически увреждания в тях след влизането им в тези групи, са подложени на безмилостна война и изфабрикувани обвинения с цел да бъде накърнен авторитетът и доброто им име.
Очевидно според схващането на тези групи никой освен тях самите няма право да изразява мнение по въпросите на човешките права и ценности. Нито правителствата, обявили се в тяхна защита, нито родителите, които са изгубили децата си в сектите и новопоявилите се ереси, нито дори някой добросъвестен изследовател, който иска да предложи като мислещ човек своето мнение и позиция за рецептите, които идват от някаква друга култура и са представени по един безпрекословен начин. Да кажа, че предлаганият чужд метод е несъвместим с моята вяра, с моята Църква, с моите възгледи, се смята за престъпление, което трябва да бъде преследвано, а престъпникът – неутрализиран.
Абсолютизирането на тяхната рецепта, налагането и възприемането й по всеки възможен начин, манипулациите, прикриването на истинското лице и всяческата война срещу тези, които не са съгласни, разкриват фундаменталисткия светоглед на сектите, които, макар да се представят като прогресивни движения, дошли да разкрият нещо ново, в действителност остават барикадирани зад крайни и тоталитарни методи от нездравото минало с катастрофални последствия за обществото, политиката, икономиката и преди всичко за личността на човека.
Във фундаменталистките движения на «евангелистите» владее простовато проповедническо слово, наивно, често детинско, буквално примитивно. То се представя обаче с помощта на премислена режисура: шумни емоционални изблици, психологически трикове за внушение, театрални демонстрации на увереност, уж примери за изцеление и духовни изживявания. Зрителите участват в представлението: в много случаи избухват в истерични крясъци, в странен животински рев, плачат, прегръщат се, издигат ръце с изпънати тела, изпадат в екстаз, вият нечленоразделно, влачат се по земята, припадат.
Трябва да отбележим, че американските протестантски фундаменталисти, като вярват в абсолютната приложимост на своите позиции, са изпратили из целия свят вълна от мисионери, които основават дружества, «църкви», организации, телевизионни канали, периодични издания, организират публични събирания, за да утвърдят световното си господство. Най-голямата опасност се крие в обстоятелството, че много от методите, ученията, позициите и подходите им се възприемат от православни християнски групи и индивиди, които навсякъде виждат Антихриста (числото 666) и унищожението на света, като демонизират почти всичко и излизат на улиците, за да защитят света от демоничните заговори срещу Православието.
Изводи
1. Би било пагубна грешка за пастирския ни подход към тези проблеми, ако смятаме за опасно фундаменталистки само онези от групите на «Ню Ейдж», пара-религията и крайното протестантство, които са били наказателно преследвани за своите крайности.
2. Пастирският подход спрямо фундаментализма на «Ню Ейдж» до голяма степен трябва да се изрази в грижа за развитието на действително православно съзнание и в излекуване на зависимостта от секуларизацията, която застрашава не само паството, но често и пастирите, притъпява духовните сетива и парализира духовните съпротивителни сили.
3. Ценна е ролята на инициативите на родители и граждански сътрудници за предотвратяване на действия за налагане на духа на «Ню Ейдж» в публичния живот на обществото, особено в области като образованието.
4. След като обсъдихме и нуждата от всеправославен пастирски подход към проблемите, които се създават в Църквите и страните ни от дейността на разнообразни съвременни ереси, пара-религиозни, пара-християнски организации и гибелни култове, предлагаме на поместните ни православни църкви да бъде създадена една постоянна междуправославна комисия, в която да участват постоянни представители на църквите, за да проучват и координират цялостното пастирско и апологетично дело, което е посветено на тази тема.
Новини
IX международна среща на православните центрове за проучване на НРД и гибелни култове – заключителни документи: II работна група: „Фундаментализмът в сектите и новите ереси“
