Признаваме неотменимото право на свободен избор на всекиго по отношение на начина му на живот. Това право не може да му бъде отнето от никого. Запазваме си обаче правото да изразяваме нашето мнение по един въпрос със съществени и сериозни духовни и обществени измерения.
Резултатът от разглеждането на хомосексуалността като естествено и равностойно поведение и узаконяването на практики като «брака» между хомосексуални и възможността за осиновяване на деца може да има, по наше мнение, сериозни последствия за структурата на обществото и за човешките отношения.
Хомосексуалността, макар че вече в много страни не се включва в списъка на медицинските разстройства, все още от мнозина специалисти в областта на психиатричната наука е смятана, че продължава да бъде едно «психиатрично и медицинско болестно състояние». Въпросът е особено чувствителен и крайностите не помагат за намирането на решения на проблемите. Агресивната позиция на движението на хомосексуалните, което смята изследването на тези проблеми за «потъпкване на човешките права», е неприемлива и противоречи на принципите за борба със заболяването и защита на здравето, които са задължение на науката и на правовата държава.
Обстоятелството, че личното индивидуално право на сексуалност на някои хора се превръща в световно движение за налагане и разпространяване на този начин на живот предизвиква много въпроси и създава в крайна сметка непреодолими обществени и духовни проблеми.
Освен това науката не е в състояние да каже със сигурност какво е това, което прави един човек хомосексуален. Независимо от причините обаче възниква един важен въпрос, по който трябва да се произнесат компетентните специалисти: Може ли и трябва ли обществото да промени свои структурни елементи като семейството заради един малък процент негови членове? Какво би станало, ако направи същото за многобройните медицински и други смущения и отклонения (напр. генетични синдроми, насилие и т. н.)?
Би трябвало учените с научни методи да опишат последствията за човешката психика, междуличностните отношения, семейството и обществото. Научното познание до този момент ни предупреждава, че потъпкването на естествените закони има последствия за всички области на здравето.
Много проблеми и голямо безпокойство предизвиква обстоятелството, че по-рано като единствен аргумент се изтъкваше, че хомосексуалността се дължи изключително на биологично-генетични причини. Днес се наблюдава едно прекомерно акцентиране върху аргумента, че полът не е предопределен, а е въпрос на избор.
Движението на хомосексуалните, макар че се представя като движение за извоюване на човешки и индивидуални права, същевременно постепенно се разви в движение за налагане по безпрекословен начин на самия начин на живот, като успя да постигне криминализирането на обратното мнение. Този факт грубо нарушава човешки и индивидуални права.
Същевременно с правото на свободен избор имаме и лична отговорност за този избор, защото сме разумни същества и решаваме свободно да следваме един определен път в живота си.
Отговорността и нейните последствия в един такъв случай на личен избор, който безспорно трябва да бъде уважаван, са за сметка лично и единствено на този, който прави този избор. Разбира се, доколкото човекът е член на едно по-широко общество от хора и обществото е продължение на нас самите, този избор краткосрочно или дългосрочно има и по-общи обществени последствия.
В този смисъл Православната църква си запазва правото да изразява своето мнение – не с цел да осъжда, а в рамките на пастирското си дело да просвещава своето паство.