Александър Дворкин
Често може да се чуе изявление на разни псевдо-библейски сектанти: “Ами, ние живеем според Писанието, ние сме библейски християни, а вие, дето наричат себе си православни, винаги се позовавате на някакво си Предание. Та нали още Иисус е изобличавал преданието на старците, имайки предвид фарисеите?! Излиза, че вие, позовавайки се на Преданието, сами се оказвате фарисеи”. Този стереотип да се противопоставят Писанието и Преданието, усещането за тяхно почти онтологично различие много пречи смислено да се организира противосектантска полемика. Затова ще се опитаме да разберем, що е това Предание.
Две принципни грешки на сектантите
Преди всичко необходимо е да се подчертае онтологичното положение на Преданието. Самото твърдение, че “Иисус Христос ни е оставил Преданието и ни живеем според него”, вече е невярно, защото нещо оставя онзи, който вече го няма. Лев Николаевич Толстой е оставил събрани съчинения, той отдавна е умрял, но ние четем неговите съчинения и така следваме неговата мисъл.
Спасителят никога не е казвал, че оставя Своята Църква. Той е казал: “Аз съм с вас винаги, до свършека на света”. Той винаги пребивава в Своята Църква според думата Си. Много е важно да се обърне внимание на събеседника върху тези думи.
За всички християни-евангелисти е характерна идеята, че Църквата е била отначало, после е изчезнала, а в най-новите времена се е възродила. Но нима Спасителят е казвал: “Аз ще бъда с вас недълго отначало, после ще ви оставяище дойда в XVI век с Лутер”? Или в XIX век с Чарлз Ръсел, основателя на сетката “Свидетели на Йехова”?Или с Джоузеф Смит, основателя на сектата на мормоните? Той е казал “винаги” и ако ние Му вярваме, то Неговото слово е ненарушимо – значи никакво временно изчезване на Църквата по принцип не може да има. Христос основава Своята Църква навеки и в нея Той пребивава.
Ранната Църква е съществувала без писмени евангелия
Вторият важен момент: Самият Спасител не е написал нито дума. Той не ни е оставил евангелие като писмен документ.Той е основал Църквата и ранната Църква е съществувала без новозаветната писменост. Но нима тази Църква е била ощетена в нещо в сравнение с днешната Църква? Нима в нея нещо е липсвало? Очевидно, че не. Цялата постпротестантска митология се гради на идеята за това, че в ранната Църква е имало евангелски дух, от който в по-късни времена тя е отстъпила. Ами ето тази ранна Църква, ще се повторя, е съществувала без писмени евангелия.
Кое е било главното в Църквата, в която не е имало евангелие?
И така, ранната Църква не е била ощетена, но е живяла без написано евангелие. Написаното евангелие не е главното. А кое тогава е било главното? Какво е било в Църквата, в която още не е имало написано евангелие? Тя е живяла по Преданието, което на гръцки звучи като paradosis, на латински – traditia.
Преданиетое онова, което се предава от ръка на ръка, онова, което Спасителят е предал на Своите ученици, а те са предали на първите епископи и нататък. Ето го алгоритъма за разрастване на Църквата: апостолите пътешестват по света и проповядват, и там, където хората откликват на тяхната проповед, те създават община, начело на която поставят епископ и му предават Преданието. След това те заминават, основават нови общини, а апостолското приемство се предава в следващото поколение от епископа чрез приемството на епископата и така до ден-днешен.
Много е важно да обърнем внимание на това, че самите епископи не ръкополагат своите приемници. Защото, ако са го правили, то всяко изменение в учението на Църквата не би било поправяно. Няма човек, който да не греши, и ако епископът въвежда нещо ново в онова Предание, което му е било връчено (известно ни е, че в историята това го е имало), то, ръкополагайки сам своя приемник, а онзи на свой ред – своя приемник, той закрепва това нововъведение и така общността все повече се отдалечава от първоначалното Предание. Всъщност едва след смъртта на епископа другите епископи от близо разположените области ръкополагат неговия приемник след проверка на неговата вяра и след съотнасянето й с първоначалното Предание. Така външният фактор за отклонение от Преданието предварително се отсича. А отсечени клони е имало много.
В историята на Църквата Преданието винаги се е разглеждало като синоним на Църквата. Извън Църквата Предание не може да има.
Интересно е, че в самата история на Църквата Преданието винаги се е разглеждало като синоним на Църквата. Има Църква – има Предание. Извън Църквата Предание не може да има. Така говори свети Киприян Картагенски за разколниците, които се появили в Картаген след гонението при Деций: “те произлязоха от самите себе си”. Забележете, че те са имали канонично ръкополагане, точно такова, както у свети Киприян. Но те се отдалечаватот Църквата, у тяхвече няма апостолско приемство,те вече не са носители на Преданието.
И така, Преданието живее в Църквата.
Преданието и Евхаристията
В какво се е проявявало Преданието? Главно – в Евхаристията. Ако погледнем първата историческа книга на Църквата – книгата Деяния апостолски, ще видим, че през цялата тази книга като постоянно повтаряща се тема преминава споменаването на Евхаристията: на гръцки epi to auto. Това е понятие от раннохристиянската писменост със съвършено определен смисъл: евхаристийно събрание. Буквално тези думи означават “на онова същото (място)”, тоест събиране за Тайната вечеря (евхаристийна вечеря, б. р.). В синодалния превод това понятие е преведено като “единодушно пребиваваха заедно”. В този смисъл то се споменава у свещеномъченик Игнатий Антиохийски и други свети отци.
Всеки път, когато Църквата се е събирала за Евхаристия, Спасителят невидимо е възглавявал Евхаристийната трапеза и Църквата Го е познавала по опитен начин.
Евангелист Лука, авторът на Деяния апостолски, е поставил в самия край на своето евангелие откъс, който в православните храмове се чете на възкресна утринна. В него се говори за двама ученици, единият от които се казвал Клеопа, а вторият вероятно е бил самият Лука. Те отивали в Емаус и по пътя срещнали Спасителя, Когото не познали.Това е било след възкръсването на Христос от мъртвите, вестите за това току-що са ги застигнали, те не знаели дали да вярват или да не вярват и били смутени. Дори когато присъединилият се към тях „Непознат” казва, че Месия, Христос трябва да пострада и да възкръсне, те пак не Го разпознават. А после става интересна и много жива сцена, явно написана от натура – в нея се вижда източното гостоприемство. Стигайки до Емаус, Христовите ученици молят своя Спътник: “Вечеряй с нас. Денят преваля към вечер, пренощувай принас, а утре ще продължиш нататък”. Той влиза с тях, преломява хляба и изведнъж апостолите познават Спасителя. Апостолите познават Христосв Евхаристията. Това показва, че да, научаването в Църквата е много важно, интелектуалното знание е много важно, но въпреки това има тайнствено знание, което е по-важно. Апостолите познават Христосне от ученето, а в тайнството.
Това са били светоусещането и действителността на ранната Църква. Написаните евангелия тогава не са й били нужни, Църквата е познавала Христос по опитен начин.Евангелията се появяват по-късно.
Кога и защо се появяват Евангелията
Евангелията се появяват в определен контекст: когато започват да се разпространяват лъжливи сведения за Спасителя, когато се появяват първите секти. Преди всичко това са гностически секти, които съединявали в себе си елементи на всевъзможни религиозни традиции, откъслеци от различни учения.Техните привърженици се интересували от всякакви тайниизагадки.И когато техните основатели чули нещо за новата религия, за новия божествен Учител от Юдея – а това е Изтокът, това е екзотика, това винаги е интересно!– те започнали да въвеждат Христос в своите учения.
Хората, живели през I век и слушали нещо за Христос и Неговата Църква, са били в много затруднено положение.Как да се намери истинската Църква сред многото групи? Всяка от тези групи говори за това, че те са ученици на Христос, следват Го и проповядват Неговото учение.Тези групи били неголеми, но Църквата тогава също е била още малка – разпилени общини тук и там.А групите и ученията били много.
Имало е истинска Църква, която вярвала така, както вярваме ние, православните християни, макар още да ги нямало многото думи, които ние използваме за изразяване на нашата вяра. Тя е вярвала, че има Един Бог в Тримата – Бог-Отец, Бог-Син, и Бог-Свети Дух; че Отецът е изпратил Сина, Който е слязъл на земята като Човек, пострадал е и в третия ден е възкръснал. Ние сме имали нашия Символ на вярата, само че изразен с други думи.
Но другите групи учили по друг начин. Някой си казвал, че Иисус не бил Бог, а бил само един от еврейските учители, най-задълбоченият учител, който е давал нравствени наставления и е говорил забележителни неща. От завист другите еврейски учители Го разпънали.Той умрял, но Неговите думи продължават да живеят.Трябва да се слушат Неговите думи и да бъдат следвани.
Други казвали, че това е бил Бог. Богове има много, и един от тях слязъл на земята. А Бог не би могъл да бъде човек, та нали тялото е мерзко, то е тъмница за духа и задачата на човека е да отхвърли тези окови и да се устреми към висшите емпирии. Той само се е престорил на човек, вместо него са разпънали Симон Киренеец, а Той е стоял в тълпата, смеейки се силно за това, как Той ловко е измамил всички.
Трети са учили, че Той бил Ангел, Който дошъл на Земята – и имало различни варианти, какъв именно ангел.
Друга една група казвала, че най-добрият ученик бил Юда. Другите били простовати, не можели да познаят цялата висота на идеите на своя Учител и само Юда бил “интелектуално напреднал”, затова на него Спасителят “открил всички Свои тайни”. Помните ли, че преди няколко години писаха, че са “открили” “евангелието от Юда” в ръкописи, сега ще го преведат и тогава уж цялата Църква ще се преобърне с главата надолу? Преведоха го и Църквата не се преобърна. А защо да се “преобръща”, след като Църквата това го е знаела още отпреди 18 века?! Св. Ириней Лионски е писал, че у една група еретици има “евангелие от Юда”.
Тогава как да се разбере коя от тези групи е истинна? Ако намерим свидетел на земния живот на Спасителя, тогава би било възможно да се позовем на него. Така и ставало, когато апостолите още били живи и е имало с кого да се поговори, от кого да се чуе свидетелство. Но Христовите ученици разбират, че те не са вечни и знаейки, че идва краят на времето на тяхното земно странстване, те съставили своето свидетелство. Помните ли началото на Евангелието от Лука? То е твърде полемично: “Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития, както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на Словото, то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле, за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил” (Лк 1:1-4). Това е написано в противовес на онези лъжеучения, които се разпространяват.
Затова е важно да се помни, че Евангелията са създадени като някаква помощ, като някаква патерица предвид отслабването на вярата. За това говори св. Йоан Златоуст, обръщайки се към своето паство: “Доколкото вие сте лоши християни, нужно ви е такова Евангелие, което е написано с тръстикова пръчица върху пергамент или с перо върху папирус. Ако вие бяхте добри християни, всяко евангелско слово би било написано във вашето сърце и нищо друго не би ви трябвало”.
В църковната история имаме примери за това, как е можело да се знаят думите на Писанието, без то да бъде четено. Да си спомним преподобна Мария Египетска. Тя била неграмотна, не умеела да чете и не е чела Писанието. През първата, грешната част на своя живот тя не е ходила на Църква и никъде не е могла да чуе Писанието. И ето, в края на своето пребиваване в пустинята тя се среща със стареца Зосима и разговаря с него чрез цитати от Свещеното Писание. Той пита: “Къде си чела Писанието?” И тя му отговаря: “Никъде не съм могла да чета. Аз съм неграмотна, не умея да чета”.Тя била с Бога и Бог е вложил думите на Писанието в нейното сърце. Тя живяла в същото онова Предание, за което тука става дума, дори като била съвсем сама в пустинята.
Отекващослово
И така, появяват се първите евангелия, но,естествено, гностическите секти също започват да съставят свои евангелия. Нашите евангелия са озаглавени твърде скромно, те са написани от Лука и Марк, които не влизат в числото на 12-теапостоли, от Матей, който бил пръв от 12-теапостоли. Евангелието от Йоан е най-късното евангелие, което се е появило след синоптичните евангелия. А когато се появяват гностическите евангелия, те имат доста по-гръмки имена: “евангелие от Тома”, “евангелие от Мария Магдалина”, “от Никодим”, “от Петър” и т.н.
Как да разберем, кои евангелия са истинни?
За да си представим тогавашното положение, нужно е да отчитаме няколко неща.Първо, огромното мнозинство от хората са били неграмотни и книгите са се писали за четене на глас. На ум, без глас, никой не е умеел да чете. Блаженият Августин в “Изповеди” разказва за своята среща със св. Амвросий Медиолански и описва дълбоко поразилата го сцена: “Аз влязох при него в килията, очите му бягаха по редовете, а устните при това не се помръдваха. И той проникваше със своя разум в смисъла на написаното!”.
Това действително е много странно свойство: да четеш на ум, защото буквите, които ние пишем, изразяват звуци и за да ги прочетем е нужно да ги произнесем. Писали са също „на глас”: за да запишат текст, диктували са го на себе си, защото, за да се запише звук, е нужно също да го произнесем. Помните ли в края на Посланието на апостол Павел до римляни е написано: “Поздравявам ви в Господа и аз, Тертий, който написах това послание”? Та нали апостол Павел е бил високообразован човек. Но той също така е диктувал своите текстове, произнасяйки ги, а писарят е записвал. И дори там, където апостолът в края е писал: „Аз, Павел, написах с ръката си” (Филим. 1:19), той е трябвало да изговори тази фраза на глас, а след това да си я запише.
И така, книгите са били писани за четене на глас, хората сами не са умеели да четат, възприемали са всичко чрез слушане.
Второ, книгите са били много редки, а са стрували невероятно скъпо. Книга с размера на Евангелието е струвала примерно толкова, колкото добър работен кон (в сегашна равностойност – толкова, колкото струва среден автомобил). Да притежава няколко книги е можело да си позволи само много заможно семейство, а огромните библиотеки са били събирани с усилията на цели империи. Когато за Александрийската библиотека са говорили като за съкровищница, това е било не само в преносен, но и в буквален смисъл, защото тя е струвала баснословна сума.
И накрая, трето, хората тогава почти не са пътешествали, техният свят е бил ограничен до линията на хоризонта около техния дом. Стоките също много малко са се пренасяли, превозвали са се само предмети на лукса. Император Диоклециан, който не само е бил гонител на християните, но и „стабилен стопанин”, е оставил свои трудове, в които е изчислил, че на всеки 90 км път каруца със зърно удвоява своята стойност. У нас сега разстоянието се измерва с часове, а тогава тези разстояния са се измервали със седмици и месеци.
Пътешествали сапоправило пеша. Да се ходи е било тежко и трудно: запасът от храна и вода, а също дрехитеза преобличане и някакво покривало е трябвалочовекда носи върху себе си – товарните животни са били много скъпи. Нужно е било да се търпи глад и жажда, да се подлагат на опастност от нападение на разбойници и диви зверове.А странноприемниците са били дворове в прекия смисъл на думата, където в най-добрия случай има навес, а ако съвсем ти провърви, ще ти дадат снопче сено, за да го постелиш под своето наметало.
Най-бързият и най-надежден начин за пътешествие е бил по море, но това е струвало много скъпо. Гемии и кораби са превозвали главно стоки, пътнически плавателни съдове е имало много малко, затова пътниците са ги разполагали както дойде в товарните кораби. Ако си представиш тогавашното пътешествие, ще стане просто страшно. Така че хората в онова време много малко са пътешествали.
Преданието – това е Самият Спасител
И въпреки това вече две десетилетия след своето написване писмените евангелия са се разпространили по цялата Римска империя.Но са се разпространявали както истинните евангелия, така и гностическите. А тогава как да отличим истинното евангелие от ментето?
И тук се сблъскваме с истинско чудо: когато през IIи IIIвек най-различни хора от Църквата в различни краища на империята преброяват истинните евангелия, всички назовават онези четири евангелия, които ние знаем. Как е възможно това? Та нали тогава не е имало сравнително-извороведски анализ, не е имало лингвистичен анализ, компютърен анализ – и въпреки това винаги безпогрешно са били назовавани тези четири евангелия. Безусловно това е чудо, удивително действие на Светия Дух. Това става,защото Църквата знае истинния Христос, онова Предание, което тя е получила.
Когато възниква текст с образа на Христос, Църквата го съотнася с Преданието и ако той съответства на него,Църквата го приема, а ако не съответства,го отхвърля.Подборът на истинните евангелия е първият от критичните подбори, правени от Църквата. Както е казал отец Георгий Флоровски: „Преданието – това е животът на Светия Дух в Църквата”. Преданието – това е Самият Спасител, защото Той е предал на нас Самия Себе си и Църквата чрез Него живее.
В противостояние на ересите
Често тези или онези сектанти казват: “Ние живеем като ранните християни в древната Църква. В ранната Църква не е имало такива храмове, такива одежди, такива иконостаси, такава йерархия като днес. А у нас всичко е просто, харизматично, като у ранните християни! Китара, всички пеят, всички се молят, всички са равни и т.н.”.
Първо, това е лъжа, защото в ранната Църква е имало йерархия и е имало ред на служението, защото без йерархия няма жив организъм.Ако отсъства йерархия, ние имаме работа с труп, а Църквата – това е жив организъм. И структурата на богослужението е била същата, както сега. Разбира се, оттогава богослуженето е станало по-разработено, но всички допълнения са били поставяни върху общата структура. Външно, действително, сегашното богослужение се отличава от раннохристиянските – както възрастното дърво, да кажем дъбът, се отличава от жълъда.Всичко, което в жълъда е било в зародиш, след това се е развило и е приело онази форма, която е била нужна на дървото за неговото оцеляване и растеж. Ако от една страна вятърът духа по-силно, значи там кората е по-дебела; ако от друга страна слънцето свети повече, значи там листата са по-гъсти; ако няма вода, коренът е по-дълъг. Формите зависят от външното въздействие, но съдържанието си остава същото.
В нашата църковна история може да се забележи един алгоритъм: всички наши догмати се появяват тогава, когато има опасност от изкривяване на вярата. Забележителният богослов, наш съвременник, митрополит Диоклийски Калист (Уеър) веднъжказал: римо-католическите богослови прекарват целия си живот за това да чертаят карта на небесния Йерусалим: къде каква улица, каква пресечка и т.н.Именно към това са насочени всичките им “Суммина теологията”: всичко да се протоколира и всичко да се опише, да не се оставят бели петна. А православните богослови се занимават с това, че прокарват път към Небесния Йерусалим. Общото мнение: Божествените тайни са неизразими за нашия човешки език, така че по-добре еда ги оставим тайни. Формулировките се изработват едватогава, когато се появява опасност за вярата, опасност да се навлезе в духовна беизходица. Всички наши догмати са насочени именно към предупреждение за опасността, те сякашказват: “Нужно е да се върви насам, натам да се върви е опасно”. Това също е ролята на Преданието.
Църквата е избрала именно онова Писание, което е съответствало на пазеното от нея Предание
Преданието – това са онези живи сокове в нашето “дърво”, които му дават самия живот. Появяват се нови понятия, появяват се нови думи. Срещаш се със “Свидетелите на Йехова” и първото, което те казват, е: “Защо вие вярвате в Троицата? В Библията няма такава дума – Троица.” Но в Библията няма и “служебни възвещатели”, “пионери”, “управляваща корпорация” и прочие понятия на йеховистите. Да, разбира се, в Библията няма дума “Троица”, защото това е дума от философския инструментариум и не е използвана от авторите на евангелията. В Библията се казва: “Като ги къщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух” (Мат. 28:19). И когато в края на IIвек е потрябвала дума, най-ясно изразяваща това, е била използвана думата “Троица”. Било е признато, че тази дума точно изразява Преданието. А канонът на Писанието (тоест от многото претендиращи за званието библейски книги подборътна онези, които Църквата е признала за свои) се е установил в IV век, много по-късно откакто Църквата е започнала да използва думата “Троица”. Ще повторя, че Църквата е избрала именно онези книги, които са съответствали на пазеното от нея Предание.
Затова,когато сектантите отричат Преданието, фактически те са длъжни да отхвърлят и Писанието, защото Писанието без Преданието просто не може да го има.Писанието – това е част от Преданието.
Как сектите се ползват от Преданието на Църквата
Писанието е една от частите на Преданието, която без другите части е невъзможно да бъде разбрана.За онези, които отхвърлят Писанието, единственният изход е да се върнат в Iвек и от многото съхранили се източници да изберат онова, което най-много съответства на тяхното светоусещане. Но тогава нека те да не използват нашето Писание.
Нещо повече: сектите не се ограничават до заимстване единствено само на Писанието, те правят заимствания и от нашето Предание – в една или друга степен. Йеховистите отхвърлят думата “Троица”, но баптистите,които твърдят, че без Писанието не правят и крачка, използват думата “Троица”. Риторичен въпрос: откъде са го взели?
Откъде сектите знаят, че четвъртото евангелие е било написано от Йоан?Казано ли е някъде в неговия текст, че авторът е Йоан? Там е казано, че това е бил “ученикът, когото Иисус обичаше”, но не е написано, че това е бил Йоан. Това, че четвъртото евангелие е било написано от Йоан, научаваме от свещеномъченик Поликарп Смирненски, който е познавал апостол Йоан. Той е съобщил, че това евангелие е било написано от Йоан на стари години, че то е адресирано към християните, избягали от Йерусалим след разрушението на храма.
Откъде ние знаем, че второто евангелие е написано от Марк? За това също се казва в Преданието: свещеномъченик Папий Йераполски ни е съобщил, че Марк е написал това евангелие от думите на апостол Петър, скоро след кончината на своя учител по време на Нероновото гонение в Рим.
„Адвентистите от седмия ден” отхвърлят неделята, като казват: никъде в Писанието не е написано, че християните са длъжни да се събират в неделя. Те са обещали 100 милиона долара на онзи, който им посочи цитат от Новия Завет, където да е написано, че християните трябва да извършват главното богослужение в неделя. Никой засега не бърза да им преодостави такъв цитат, защото действително никъде в Новия Завет няма такъв текст. Това, че неделята е главният християнски ден, вече в Iвек е било толкова очевидно, че никому не е дошло на ум да записва това: “Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги” (Йоан 21:25). Първото дошло до нас споменаване за това, че християните се събират в неделя, се появява около 150 г. от Р. Хр., когато св. ЮстинФилософпише: “Ние, християните, се събираме на трапеза Господня в първия ден на седмицата, в онзи същия, който привас се нарича Ден на слънцето. Ние правим това от памтивека, от самото начало.”
Сектите, без сами да знаят това, постоянно заимстват елементи от нашето Предание. Ние не сме против, но, когато водим полемика с тях, нужно е да им посочваме това и да казваме: “След като вие сте взели тези елементи, помислете за това, как да вземете молитвите към Божията майка, молитвите към светиите, нашите икони. Колкото повече взимате, толкова по-скоро ще влезете в Църквата и ще станете единни с нас.”
Предание истинно и предания лъжливи
Когато някакви секти казват “Ние живеем само според Писанието и никакво ваше Предание не приемае”, възниква и такъв въпрос: защо тогава всички те не са съгласни помежду си? Всички казват, че те са християни, и въпреки това всички се различават един от друг, и то понякога доста принципно. Ако не трябва Предание, тогова сякаше къде по-просто: чети Библията и живей,както там е написано. Но така не става и всеки тълкува Писанието по своему. Това тълкувание в същността сиепредание. Но ако е Предание на Църквата,това е Преданието с главна буква, което възхожда към Христос и Неговите апостоли, докато сектантското предание възхожда не по-далеч от дядото на техния пастор, а дори и към самия пастор.
Няма противоречие между Преданието и Писанието, но има противопоставяненаПреданието на Църквата от мъничките предания на всяка от сектите
Всяко сектантско предание не възприема Писанието цялостно, защото винаги този или онзи основател на секта има свои идеи и с тях се обръща към Писанието, за да „изрови”от него цитати, които “потвърждават” неговата идея.Доколкото Библията е книга голяма, естествено може да се намерят каквито е угодно цитати. Ето, например, цитат из апостолските Деяния: “Велика е Артемида Ефеска” (Деян. 19:28). Изтръгвайки го от контекста, може да се твърди, че Писанието прославя езическо божество. Мнозина знаят старата семинарска шега, че с помощта на Писанието може да се докаже необходимостта от самоубийство, понеже там има думи: “(Юда) излезе и отиде, та се обеси” (Мат. 27:5), а няколко страници по-рано е написано: “Иди и ти прави също така” (Лука 10:37).
Така че има противоречия не между Преданието и Писанието, а между Преданието с главна буква и мъничките предания, които има у всяка от сектите.
Александър Дворкин
Записа Александър Филипов
7 декември 2015 г.
http://www.pravoslavie.ru/88470.html
Превод от руски: А. Аврамов
