Приятели!
Преди близо осем години, в своето отчаяние от месеци наред проблеми със съня, попаднах на фондация "Изкуството да живееш", които провеждат йога и антистрес курсове с дихателни практики. На пръв поглед нищо страшно, дори в началото ми подействаха благотворно – ободриха ме и си върнах съня. Но след време осъзнах, че съм въвлечен в мащабно религиозно движение, което никак не е безобидно…
Две години редовно посещавах курсовете и ежедневно извършвах практиките, на които ни научаваха: под диктовките на един индйски гуру, чиито слова кънтяха от магнетофона, а образът му на огромен портрет в центъра на залата неизменно съпътстваше всяка една среща. Курсовете бяха ръководени от различни магнетични хора – индийци, европейци, дори и млади българи. Поради наивността си и тежкото положение, в което се намирах тогава, им се доверих, виждайки опора и приятелска любов в учителите и в лъчезарните доброволци.
Постепенно обаче попаднах в едно опиянение, в един порочен цикъл, който започна да се превръща в начин на живот, в сериозна зависимост. Както при всяко религиозно движение от мене се изискваше ежедневно изпълнение на определени дихателни практики, ежеседмично посещение на обща сесия с медитация и песни на неразбираем санскрит, строг хранителен режим и най-вече пълно послушание към гуруто с неговите лекции за душевен мир, аюрведа-енергии, индуистки божества и животински прераждания… Гуру, който беше представян като живо божество, което помага на всички свои възпитаници и ги пази от злото. Но без него, без общността и практиките сякаш щях да се върна към самотното си и безсънно състояние, изпълнено с болести, страхове и притеснения. А отговорите на по-сложните ми въпроси за същността на учението бяха умело отклонявани с шаблонни изрази от по-опитните във фондацията, обикновено от типа: "това е велика тайна", "довери се на гуруто", "даваме ви древно знание, което е в основата на всички религии, но то не е религия"…
Поради непознаването ми на православната вяра по това време и замъглението на ума, което носеха медитациите, визуализациите и окултните техники, не осъзнавах, че може да има опасност от общуването с привидно добронамерените учители и доброволци – и повечето наистина бяха такива, но попаднали в същото като моето заблуждение. Защото ежедневните дихателни практики чрез учестено дишане освобождават прекомерни нива на въглерод от кръвта и така водят до загуба на мозъчни клетки и до прекомерно натоварване на сърцето, което в началото като наркотик оказва опияняващо въздействие и укрепва здравето, но след време съзнанието съвсем се замъглява, ставаш апатичен и организмът се претоварва. Действително общуването и курсовете бяха изпълнени с приятни емоции, с почивка, с мъдрост за мир в света, физически упражнения и наглед полезни дела за обществото, но като всеки млад човек не се замислях за последствията в дългосрочен план.
Всичко изглеждаше прекрасно през розовите очила, които ми бяха сложени. Дори започнах да постя и посещавам неделни богослужения в църквата, не виждайки никакъв проблем в съчетаването на дейностите. И ако Бог не беше пожелал да ме отрезви по милостта Си в този момент (чрез близки хора, приятели и православни книги, слава Богу!), вероятно никога нямаше да разбера, че всички тези ползи са за сметка на попадането в оковите на първия и най-голям грях – гордостта… "Ти си добър, ти си полезен, ти си съвършен!" – внушаваше ми се постоянно. Наистина, чувствах се като свръхчовек! Не, проблемите не бяха изчезнали, а аз си затварях очите за тях, защото така правеше и гуруто… В действителност онзи, който изкуши Адам и Ева, като ги излъга, че ще станат богове, ми даваше здраве, спокойствие и изпълняваше всичките ми прищевки… само и само да напредвам в гордостта и да стоя далече от истинската, саможертвената, Христовата любов. От това страдаше душата ми, страдаха близките ми, приятелите ми, а вероятно и мнозина, които съм агитирал да се включат в курсовете на фондацията…
Затова пиша и тези редове. Като покаяние, за опрощение и – дай, Боже! – за отрезвение и на други, тъй като след няколко дни въпросният гуру ще води курс в НДК. Не мога да се сърдя на никого от фондацията, простил съм им и оценявам споделените приятни моменти и желанието им за подкрепа в трудностите. Но ми е болно за тях – те не знаят какво правят…
Разбираемо е всеки да върви по своя път и да разпространява своята култура и възгледи. Но едно трябва да е ясно: фондацията "Изкуството да живееш" е ново религиозно движение, нерегистрирано по Закона на вероизповеданията; основано е на индуизма и практиките на създателя ѝ Шанкар, към когото се формира пълно послушание и религиозно поклонение, приписват му се свръхчовешки качества и бива обожествяван редом с култа към езически божества и природни сили, чиито имена фигурират в песните и в мантрите, използвани за медитация.
Всеки християнин трябва да осъзнава, че такова учение е съвършено несъвместимо, дори противоположно на Христовата вяра!
Нека свободният ни избор да бъде информиран, защото всеки носи отговорността си за него.
Бог да пази България!
+++
"Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните." (Евангелие от Марк 13:22)
Автор: Пламен Михайлов
