Отново за дейността на т. нар. фондация „Изкуството да живееш”
Днес, няколко години по-късно, се налага отново да излезем с мнение относно експанзията на една помпозна псевдоиндуистка организация, съществуваща у нас под формата на фондацията „Изкуството да живееш” (нататък ФИЖ), за която алармираме още от 2009 г.
София тогава буквално беше залята от рекламни билбордове за посещението на нейния основател и лидер, гуруто Шри Шри Рави Шанкар, и за така наречените „анти-стрес“ програми на организацията, която е типичен представител на явлението „ново религиозно движение”, по народному казано – секта.
Навлизането и утвърждаването на тази организация през годините беше възможно със съдействието на не една и две държавни и общински институции. През всички тези години, след получени сигнали от близки на вербувани, в Центъра за проучване на нови религиозни движения (ЦПНРД) направихме необходимото, за да информираме оторизирани институции, например във връзка с лиценз, издаден от Държавната агенция за закрила на детето на ФИЖ за извършване на „социални услуги (!?) в училища в България. Този въпрос стана особено актуален и днес предвид обсъждания ЗСУ и възможността под формата на „социална услуга“ да се внедряват всевъзможни смущаващи идеологии и практики. Разпратихме и експертно становище на специалисти медицински лица за възможния ефект на хипервентилация при безогледни експерименти с техники за дишане, медитатации и пр. И разбира се, в частност, със „създадената“ от гуру-то на движението дихателна техника, наречена „Сударшан крия“, в която основната техника, медитацията, се заменя с измислен вид йога, патентованата от г-н Шанкар.
По думите на един от дейците на ФИЖ в България, Константин Драгов (който действа заедно с брат си Яни Драгов), Сударашан крия е „сбор от древни техники, пригодени за съвременния начин на живот, които… несъзнателно за човека, който ги практикува, водят до лечение на нервната и на имунната му системи. Научно установено е (?!), че Сударшан Крия намалява кортизола, който е хормонът на стреса, Намалява силно и холестерина и кръвната лактоза. Увеличава мощно имунната защита; издухва токсините от организма, изчезват хроничните депресии и стресът, подобрява мощно мозъчната дейност“. В случая с акцента върху „несъзнателно“ се мистифицира тази техника и нейните ефекти, а доколко е „научно доказано“, този въпрос е, меко казано, спорен.
Повод да сигнализираме обществеността за пореден път ни даде активното рекламиране на ФИЖ и то не къде да е, а именно в националното радио и националната телевизия през последните месеци във връзка с „височайшето“ посещение на гуру Р. Шанкар в края на януари 2020 г. В официалните анонси от ФИЖ този път това става възможно по покана и вероятно с финасовата подкрепа на Ernst & Young (EY), за да може гуруто да проведе т. нар. „мастърклас“ по медитация.
Шумната медийна подкрепа с участия на лидери и инструктори на ФИЖ в рейтингови телевизионни предавания, интернет портали и пр. стана едва ли не норма в пи-ар кампанията на това фамозно НРД. Също така очевидно никого не притеснява възможността на ФИЖ да бъдат наемани едни от най-престижните и скъпи зали в София (НДК) и страната, хотелски комплекси и т. н., за да се впечатляват и привличат нови последователи, сред които и известни лица – журналисти, актьори, певци, хора от бизнеса или за да се провеждат т. нар. колективни сеанси като масова медитация, наричана и споделена медитация.
През годините тази организация се превърна не само в най-популярното сред псевдоиндустките нови религиозни движения (НРД), но и в същинска корпорация. Защото фондацията се занимава освен с платени обучителни програми, курсове, семинари за разпространение на йогистки практики, така също и с търговска дейност с вегeтариански и веган био-продукти чрез учредителите си в България и по-точно чрез фирмите на Яни Драгов (заедно с брата си Константи Драгов те са учредители и инстуктори на ФИЖ). Дори Константин Драгов есента се кандидатира за общински съветник в Стара Загора, заявявайки своите политически амбиции с обещания: за „повишаването на ефективността на служителите на Общината ще предложа повече обучения, свързани с умения като комуникативни умения, работа в екип, лидерски качества, отношение към клиента и справяне със стреса“. Разбира се, той не афишира в публичните си послания към какво НПО принадлежи и какъв е характерът на „обученията“, които възнамерава да внедрява сред съгражданите си.
За съжаление, на повдигнатите през годините въпроси относно дейносттта на това движение не се получи внятен отговор от нито една държавна, общинска, медийна или образователна институция.
Поради сложността и деликатността на проблема за новите религиозни движения трябва да се обърне сериозно внимание на медийното интерпретиране на образа, с който се представят различните „благотворителни и образователни мероприятия” на псевдо-индуистките течения в общественото пространство на страната ни. Нашият закон за вероизповеданията урежда правото на изповедание, както и правното положение на религиозните общности, институции и отношенията им с държавата (чл. 1) по начин, съобразен с международните изисквания. В тази връзка са посочени и моментите, при които упражняването на това право може да бъде ограничено (чл. 8). Но самите НРД предварително проучват законодателството в съответните страни и тогава действат „внимателно”, за да не попаднат под ударите на закона, достатъчно либерален в нашата страна.
У нас, а и у всеки разумно мислещ човек възникват следните въпроси:
Дали тази фондация е просто една хуманитарна организация с идеална цел, а нейният предмет на дейност е личностното развитие на базата на древните йогистки принципи, или е нерегистрирано вероизповедание, мимикриращо зад „социални каузи“, които превръща в доходоносен бизнес?
Дали наистина тя е надконфесионална, както прокламира, и се фокусира върху актуални социални проблеми като стреса, агресията, хармонията във взаимоотношенията, или при вербуване на адепти проповядва чисто религиозни и по-скоро псевдо-религиозни и пседво-индустки практики в една традиционно православна държава? Курсовете за напреднали, например, включват поклонение към гуруто Шри Шри Рави Шанкар (обикновено пред портрета му), гледане на негови видео-лекции, раздаване на индивидуални мантри (молитвени формули) за произнасяне, т. е. имаме напреднал стадий на индоктриниране. Хората се призовават да пренесат тези практики у дома и да организират седмични „сатсанги” – събрания на единомишленици за групова медитация, „йогийски практики” и религиозни церемонии в чест на гуруто и неоиндуистките божества.
Този тип мимикрия и замъгляване е характерен за много съвременни НРД, които провеждат определено инвазивни политики.
Същевременно, в рекламната и пи-ар кампания, както и в цялостната концепция за презентиране, експанзия и привличане на нови адепти (разбирай: клиенти) се разчита все по-често на авангардни маркетингови стратегии и подходи. Освен чисто религиозни, окултистки и пр. елементи (в прдстоящия форум например гуру Р. Шанкар “ще декодира и разкрие тайните на един 5000-годишен текст Вигян Байрав“), ФИЖ адаптира някои техники от модерните обучителни програми на курсовете за личностно развитие. Тъй като в тези програми често се борави с псевдо- научна терминология, а понякога в колаборация с псевдо-религиозна такава, ФИЖ лесно се припознава в такъв тип еклектика. Дали тези съвременни технологии от сферата на личностното развитие, както и маркетинговите такива кореспондират с класическите индуистки учения и системи? На този въпрос вероятно трябва да отговорят специалисти по източни философии и религии. В Индия обаче тези мисионерстващи прозападни гурута често биват класифицирани като “бизнес-гуру“.
Но незвисмо в какви формати се представя ФИЖ, тя си остава в същността си чисто религиозно движение с някои смущаващи признаци на един обсебващ и тоталитарен култ, който, незвисимо от декорациите, при един разумен и критичен прочит може да бъде изобличен като такъв.
