„Живот” в медитация – заблудите

През есента на 1994 г. в училището, в което работех тогава, дойдоха учители по трансцендентална медитация (ТМ). Всички бяха млади и симпатични хора. Въпреки че таксата за участие в обучението бе твърде висока, имаше желаещи – и сред учителите, и сред родителите и учениците. Любопитството ни беше голямо. Имахме чувството, че се докосваме до нещо истинско. Казаха ни, че това знание идва от древността и доскоро е било достояние само на най-богатата и образована част от индийското общество. След уводна лекция, обясняваща необходимостта от дълбок вътрешен покой, който трябва да си осигуриш два пъти на ден, за да прогонваш стресовете от напрегнатото ежедневие, всеки от нас трябваше да си избере учител. Този учител щеше да му даде лична мантра. След една седмица, в неделя, в сградата на училището започна т. нар. „посвещение”.

Влизахме в отделни класни стаи, приготвени специално за случая, – вътре имаше портрет на основателя на ТМ, много цветя, аромати. След като учителят пя песни и отправи молитвите си на санскрит да му бъде предоставена мантра, той ми я прошепна неочаквано в ухото. Аз трябваше също да я прошепна тихо, за да се увери той, че съм го чула добре. Каза ми, че тази дума е особена – само моя – и не бива да я изговарям на глас или пред други хора. Обясни ми как точно да медитирам: да седна удобно, да затворя очите си и от време на време да казвам наум вълшебната дума (мантрата), която постепенно ще внася у мен спокойствие. След 1-2 месеца практикуване моментите, в които няма да мисля за проблемите си, щом затворя очи, ще стават все по-дълги и по-дълги. И съвсем естествено ще стигна до нивото, когато ще ме обгръща пълна тишина и спокойствие веднага щом започна да медитирам. Тези 15-20 минути спокойствие ще ме зареждат с нужната положителна енергия, уравновесеност и вътрешна сила. Постепенно ще ставам все по-уравновесена в ежедневието си, спокойна и хармонична. Нещо повече, ще „разграждам” старите стресове, ще изчиствам съзнанието си и паметта си от стари душевни травми. Ще реагирам спокойно, мъдро. Защото ще съм поела от мъдростта на единното енергийно поле и то ще е вляло у мен енергия, сила и уравновесеност. Спомням си, че попитах какво точно означава тази дума – моята лична мантра. Исках да си я преведа от санскрит на български, за да зная какво всъщност ще изговарям наум. Но учителят ми отговори, че това е тайна, тайнство, което не бих могла да осмисля. Достатъчно е да зная, че тази лична мантра ми помага, хармонизира ме и ми е “подарена” само и единствено за моя полза.

След една седмица отново се срещнах с моя учител. Той трябваше да разбере дали медитирам правилно. Разпита ме, помоли ме да му кажа мантрата съвсем тихо, на ухото. Оказа се, че съм я променила. Поправи ме.

Няколко месеца си играех на медитация, залъгвах се, че правя нещо съществено. Нищо особено не се случваше. Сядах удобно, затварях очи. Казвах си наум мантрата, опитвах се да прогонвам с нея мислите си, търсех неистово спокойствието и умиротворението, за които копнеех. Тишината, лечебната тишина, трудно идваше при мен. Очаквах да усетя свежестта и хармонията у себе си, но така и не успявах. Веднъж в седмицата се събирахме в една от залите на медицинския факултет, където имаше групова медитация. Обясниха ни, че здравословният ефект на медитацията се повишава, когато се практикува в група.

След една година пристигнаха учители от Индия. Включих се в сидхи-програмата („сидхи” – знаещ), въпреки че сумата, която трябваше да внеса, беше огромна. Дадоха ни допълнителни думи и словосъчетания (сутри), които трябваше да влеят у нас още по-голяма доза духовна сила, непоклатимост и умиротвореност. Заключителната част от сидхи-програмата се провеждаше в провинцията, далече от София, в хотелски комплекс, и това трябваше да се заплати допълнително. Целият процес се осъществяваше там под ръководството на индийските учители– във физкултурната зала по спортни екипи правехме йога-упражнения, медитирахме, продължавахме с допълнителните сутри от сидхи-програмата. Завършвахме с една специална сутра – летящата сутра, която ни караше да се отделим от пода в поза лотос (седнали с кръстосани крака). Ако това се случеше, означаваше, че имаме добра практика, че сме отишли на гости в първоизточника – единното енергийно поле – и сме се отъждествили с него. Ставаме господари на живота си, всяко наше желание се осъществява на секундата – летящата сутра го доказваше. Щом можеш да се отделиш от пода, когато си с кръстосани крака, макар и с няколко сантиметра, това показва, че имаш власт, цялата власт, отъждествил си се с източника на живота и си част от него. Практиката отнемаше повече от час. Трябваше да се упражняваме два пъти на ден – сутрин и вечер.

Тази антистресова програма, вместо да внесе хармония и здраве у мен, започна да ми действа зле. След няколко месеца получих постоянно силно главоболие, което не се повлияваше от лекарства. Не можех да си гледам работата. Ставах все по-раздразнителна. После започнах да страдам от безсъние. Както лягах, така и се събуждах – с отворени очи. Това продължи доста дълго. Отслабнах съвсем. Имах вид на човек, който боледува отдавна. Усещах някаква постоянна заплаха. Внезапно започвах да плача, страхувах се – без конкретна причина. Когато вървях по улицата, виждах всичко като на стара филмова лента – в черно и бяло, хората бяха заприличали на сенки. Светът беше загубил цветовете си, смисъла си, живостта си. Знаех, че полудявам. Говорих с един от учителите по ТМ. Той ме успокои. Каза, че всичко ще се оправи, просто съм „разграждала” стари стресове. Но нищо не се оправи. Положението стана още по-тежко. Безсънието продължаваше. Когато човек не си доспива 1-2 нощи само, пак усеща умора. А какво остава да не затвориш очи месец?! И постоянно да усещаш тревога, напрежение, отчаяние, страх, а в очите ти да напират сълзи. Като същевременно осъзнаваш, че нямаш конкретна причина за скръбта, която те притиска. Бях си сложила диагноза – луда. Не смеех да погледна човек в очите, защото знаех, че ще разбере какво ми е.

Една нощ, както си лежах с разтупкано сърце до детето, изведнъж чух шум – стъклото на вратата започна да вибрира. Нямаше причина за това – нямаше никакво течение. Бяхме разтворили широко врати и прозорци – беше лятно време и жегата бе непоносима. Шумът се усилваше все повече и повече. Детето ми започна да се върти и да се разбужда. Усетих, че родителите ми в другата стая също се размърдват. Сякаш някой блъскаше по стъклото, толкова силно се чуваше. Уплаших се, затворих вратата, но шумът се засили. Тогава несъзнателно изрекох: “В името на Иисус Христос, махни се!” В страха си казах тези думи. Шумът спря внезапно. Обръщението към Христос ме спаси от злокобния свръхестествен шум и отблъсна злото, което се опитваше да ме подлуди.

След ден-два споделих с моя приятелка, че не се чувствам добре. Тя ме посъветва да отида на екстрасенс – в службата на мъжа й имало един човек, който отскоро притежавал лечителска дарба, но вече бил помогнал на много хора. Бях толкова уплашена, все още страдах от безсъние и затова въобще не се поколебах. Човекът ме попита с какво се занимавам. Отговорих му – с ТМ. Той поиска да научи личната ми мантра. Аз отказах да я произнеса, защото не бях забравила инструкцията на учителя по ТМ – никога да не казвам гласно тази дума, особено пред други хора. Човекът настоя. Обърна ми внимание, че със сигурност моето лошо състояние се дължи на факта, че се занимавам с тази чужда, небългарска практика. В края на краищата произнесох мантрата. Той ми обясни, че трябва незабавно да спра всякакви занимания по ТМ. Да забравя тази лоша дума. Тя не само че не ми е помагала, но напротив – именно тя е предизвикала всичките ми проблеми. Това е изключително зловредна дума – тя кани душите на мъртвите да влязат у мен в буквалния смисъл на думата. Била съм обладана, обсебена от дух на мъртъв човек. Каза ми да си купя икона на св. Богородица и да моля за контакт и помощ. Да се моля дълго и упорито. Тя ще изгони лошия дух. Ако не го послушам, ще стане още по-лошо. Детето ми също ще започне да страда като мен. Няколко пъти ми повтори какво трябва да направя.

Бях уплашена не на шега. Намерих вкъщи една стара икона на св. Богородица с красива дървена рамка. Вечерта си легнах и взех иконата. Сложих я върху себе си. Молех св. Богородица за контакт – според инструкцията. Умолявах я да ми помогне, да прогони злия дух от мен, от дома ми, да не допуска детето ми да се разболее и да страда, както страдах аз. Молех се и чаках знак. Екстрасенсът ми беше обяснил, че св. Богородица ще ми даде знак, когато ме чува, и дори бих могла да разговарям с нея. Бях изумена – как така?! Той ми беше казал, че тя ще намери начин да ми се открие. Това било напълно нормално. И той чувал глас, който го водел и напътствал. За да съм сигурна, че е тя, да я попитам. Сигурно бяха минали часове, всички вкъщи спяха, а аз шепнех молбите си уплашена. Призовавах св. Богородица, държах иконата в ръце, даже я сложих върху главата си. Изведнъж почувствах някаква сила, някакво влияние. Бях със затворени очи, но имах чувството, че ме обля светлина. Попитах наум: “Ти ли си, св. Богородице?” и изведнъж главата ми се отмести надолу. Задавах й въпроси. Стана чудо – тя ми даваше отговор: ако главата ми се поклатеше надолу, това означаваше “да”. Ако започнеше да се движи встрани – вдясно или вляво, – означаваше “не”. Това не беше волево движение от моя страна, главата ми сама се движеше. Успокоих се. Бях радостна, знаех, че вече не съм сама и че един светъл дух е влязъл в контакт с мен и ми помага.

На следващия ден споделих с екстрасенса за случилото се. Той ме помоли да взема химикалка в ръка и да пробвам дали св. Богородица ще ми се яви по друг начин – като направлява ръката ми, а аз пиша думите й. Съжалих, че това не се получи. Би било много интересно. И така, си останах само с този контакт – задавах въпрос, главата ми се поклащаше, получавах отговор – “да” или “не”. Задавах много въпроси – за всичко: за важни и незначителни неща. Често отговорът беше подвеждащ. Екстрасенсът ми обясняваше, че това са уроци, св. Богородица иска да ме научи да разсъждавам логично, а не да разчитам само на нея – ами ако се появи някой лош дух и ме заблуди?!

Един ден моят избавител сподели, че вече би могъл да ми каже кой ме тормози – у мен се била вселила душата на жена, внезапно починала при раждане. В предишния си живот в Англия през ХІХ в. тя е била умна и богата, занимавала се е с търговия, не е искала да има деца. Прибегнала е до аборт. Затова сега, в този живот, кармата я застига и наказва. Той лично влязъл в контакт с душата й и я увещавал да се махне от мен. Обяснил й, че тя си има свой път, който трябва да следва.

Два дни по-късно се случи нещо необикновено. Както си стоях вкъщи, усетих облекчение – сякаш нещо се махна от мен, нещо потискащо, мрачно, което ме бе мъчило толкова време. Почувствах прилив на сили. Като че ли станах такава, каквато си бях преди. Веднага започнах да разтребвам и да чистя у дома. Родителите ми и детето си дойдоха от разходка и бяха приятно изненадани от промяната, която виждаха у мен. На другия ден изтичах при моя познат и му разказах за станалото. Можех да назова дори точния ден и час, в който се случи. Той ми каза, че това се е очаквало, защото точно тогава успял най-сетне да убеди душата на починалата жена да ме напусне. Обикнах този човек като брат. Бях му безкрайно благодарна. Исках да му се отплатя по някакъв начин. Но той каза, че не приема пари. Просто ще се виждаме от време на време на чай и ще си говорим. Ако искам да знам повече за духовния аспект в живота ни, би могъл да ми дава книги – за кармата, за прераждането, за пътя на душите. Заведох много приятелки при него. Питахме го за всичко – как да постъпим в една или друга ситуация. За кратко се умълчаваше и след като чуеше гласа, даваше съвета си. Така продължи доста години. Събирахме се в четвъртък в една сладкарница, задавахме своите въпроси, той ни казваше какво да правим, след като се допитваше до висшите сили. Вече не можехме да вземем никакво решение самостоятелно, без “благословията” на отвъдното. А нашият приятел подробно ни обясняваше какви сме били в предишните си прераждания, как е протекъл животът ни тогава и как ще протече оттук насетне. Изглежда не си давахме сметка, че сме абсолютно зависими от него и от силите, с които общуваше. Когато времето беше хубаво, се събирахме в градинката на Петър Дънов в квартал “Изгрев”. Екстрасенсът твърдеше, че мястото е целебно. Разменяхме си книгите на Дънов и както всички, които си тръгваха от добре поддържаната градина, за малко заставахме с благоговение пред гроба му.

Всички без изключение се разболяхме от рак – ние или нашите близки. Оказа се, че и аз имам злокачествено образувание, което трябваше да се отстрани оперативно. Започна дълъг процес на борба с болестта. Тъй като наивно вярвах, че общувам с Дева Мария, постоянно й задавах въпроса трябва ли да постъпя в болница, болна ли съм. По описания начин ми отговаряше, че съм здрава и не е нужно да постъпвам на лечение. Естествено, послушах лекарите. Наложи се да ме оперират три пъти. Дълго време, почти две години, бях в отпуска по болест. Отрезвяването идваше бавно.

Нашият учител, екстрасенсът, който разговаряше с духовете, също пострада. В момента не е добре психически. Съпругата му – също.

Разбрах, че има болка, по-силна от физическата. Съветвам младите хора, които ще срещнат реклами на ТМ и аюр-веда центрове, тибетски упражнения, йога и екстрасенси, силва-метод и рейки, да не пристъпват с любопитство, защото ще рискуват здравето си, живота си, разсъдъка си.

Едва сега осъзнавам своята свобода от окултния свят. Знам – има Бог, Който е добър и благороден. Има и низш дух – Сатана (дяволът), който е лукав и зъл. Това съвсем не са измислени същества, а напълно реални личности. Избирам да следвам Добрия, Върховния Бог Творец.

Източник: списание "Прозорец"

Този пост е публикуван в Новини. Отбележете постоянната връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *