Във връзка с казуса на сваленото от ефир предаване „Вяра и общество“ възникнаха много въпроси, които наистина откриха както чисто богословските аспекти на дебата, така също отприщиха сериозни социални напрежения, свързани със свободата на изразяване в общестествените медии. Генералният директор на БНТ Емил Кошлуков, разбира се, има своите правомощия по закон, но начинът, по който той ги упражни в последния случай, е определено притеснителен. Да напомним, че в самото начало, след като спря подготвените вече летни повторения на предаването, Е. Кошлуков отрече да обмисля кардинални промени и че съществува конфликт от друг характер с екипа на Горан Благоев, като се аргументира с финансови и структурни промени в телевизията във връзка с настъпилия летен сезон.
Едва когато скандалът избухна с пълна сила (след споделени във фейсбук опасения на водещия на предаването Г. Благоев и след изявление на митрополит Гавриил за осъществена среща в синода на 11 юни с генералния директор на БНТ), стана ясно, че казусът не е чисто икономически и програмен, а е провокиран от тлеещи не от вчера недоволства на определени кръгове спрямо самата концепция и формата на това авторско предаване, както и по отношение на някои гледни точки, огласени посредством обсъжданата проблематика и гостите, чрез които тя се интерпретира. Повод за ескалиране на недоволството стана последното предаване на живо от 6 юни 2020 г. – „Щедростта на държавата след пандемията“, в което се постави въпросът за държавните субсидии към определени ставропигиални манастири. Последва нещо, което трудно може да се впише в християнските категории за братско и искрено общение (трябва да отбележим, че сам генералният директор е въцърковен православен християнин). Протестни писма от недоволни православни християни са получени на електронната поща на Е. Кошлуков, както и на електронната поща на БНТ, впоследствие и на СЕМ. Но е странно, че те не са адресирани до Горан Благоев и предаването, не е поискано право на отговор, не е направен опит за диалог, не е изразено критично мнение в достъпната за всички фейсбук страница на предаването. Както се разбра, всичко това става достояние на екипа на предаването пост- фактум, едва след като се изяснява, че вместо открито и делово да обсъди създалата се ситуация с дългогодишния служител, генералният директор на светската обществена медия търси съдействието на Св. Сионод, за да получи съвет как да постъпи с проблемния журналист. В крайна сметка решението е взето и летните формати са преустановени. Свалено е едно легитимно, с дълга история предаване, което никога не е претендирало, че е официоз на Църкавта. Да то не е такова, нито е финансирано от нея, а по своя замисъл отразява процеси и събития както в традиционното православно вероизповедание, така също и в други регистрирани и официално представени в България вероизповедания. Независимо от факта, че екипът на предаването винаги е изразявал своята позиция в трактовката на проблематиката, водещ е бил стремежът да се обхаване разнообразието от теми, събития и гледни точки в религиозния и обществения живот.
Нас ни интересува обаче едно друго, съпътстващо обществено явление. Веднага след свалянето от ефир на летните излъчвания, в социалните мрежи последваха въодушевени постове и публикации за „смелостта“ на генералния директор, крайно негативни обаче към водещия Горан Благоев. Впоследствие се инициира обвинителна петиция срещу екипа и предаването, в която се изисква неговото пълно преустановяване. Стилистично тези публикации, както и петицията, много си приличат, изобилстват изрази от типа „неправославна вяра и общество“„вирусът на злословието“и „охулване на Църквата и Конституцията“. Създава се впечатление, че определени кръгове съмишленици говорят от позицията на пълноправни обладатели на „православаната вяра и истина”. Те демонстрират близост както с представители на Св. Синод, така и с институцията БНТ, съответно с нейния генерален директор, за да се задейства той веднага и да предприеме мерки в съответствие с техните сигнали и изисквания.
Същевременно обаче повече от половин година Центърът за проучване на нови религиозни движения не е получил отговор от ръководството на БНТ и в частност от г-н Кошлуков по повод пореден сигнал до обществената медия за лансиране и пропаганда чрез репортажи и участия в рейтингови предавания на псевдоиндусткото религиозно движение с гуру Шри Шри Рави Шанкар и на основаната от него фондация “Изкуството да живееш“. Тази „хуманитарна организация“ е стъпила отдавана на „пазара на религиозни услуги“ у нас и върши религиозна дейност по смисъла на Закона за вероизповеданията, но не е регистрирана официално като вероизповедание. Разработила е успешен бизнес-модел, рекламира посредством скъпи билбордове и различни канали за реклама своите „услуги“. Затова не би трябвало обществена медия да става съпричастна в презентирането и легитимирането й. За експанзията на това движение отдвана са наясно в БПЦ и конкретно в Св. Синод, отнасят се към проблема с „Изкуството да живееш” с разбиране и загриженост. Защо обаче няма възмутени от този факт, след като някои толкова ратуват за православната вяра на българския народ? Защо и в този случай няма единодействие между обществената медия и БПЦ?
Твърденията и аргументите на апологетите на „истинното и чисто православие“ се свеждат до следното:
· В последното предаване на живо Г. Благоев минал границата на приличие в обсъждане на предполагаеми финансови „зависимости“ между Църква и държава. В тази дискусия някои от поканените гости бяха скептични относно момента и начина, по който това финансиране на определени манастири се случва. Това беше израз на натрупано социално напрежение сред различни прослойки (видно и в социалните мрежи) точно в този нелек и кризисен за страната момент и в никакъв случай не беше възприето еднозначно „дори от атеисти“, както се твърди.
· Изтъква се частно изразеното преди повече от четири години мнение на Г. Благоев по повод канонизацията на св. Серафим Софийски Чудотворец, както и по повод името на най-големия катедрален храм в страната – „Св. Александър Невски”, откъдето формално тръгнаха противоречията и разривът на отношенията на екипа на предаването със Св. Синод. Всъщност един старостилен и „антимодернистки сайт“ и неговите автори, които са сред основните опоненти на Г. Благоев в текущия конфликт, отдавна са изразили своята категорична позиция и несъгласие с канонизацията на други светци: св.Силуан Атонски, св. Мария Скобцова, св. Софроний Врачански и св. Паисий Хилендарски. Странно защо тези смущаващи техни твърдения не се възприемат от техните близки съратници като „нечистоплътни лъжи“, „злословие и охулване на светци“, като хула към Светия Дух? Борабата с „модернизма“(събирателно понятие, в което са включени едни от най-ярките представители на съвременнито православно богословие) не им попречи да тиражират неправославни теории като тази за „телегонията“ и да я представят като православна.
· Горан Благоев критикувал Църкавата (включително в колаборация с представители на други вероизповедания). Предаването „деградирало“ и се превърнало в „сборно място на ренегати от Православието, непокаяни разколници, светосъдници, самозванци“. Пропуска се обаче фактът, че именно във „Вяра и общество“ се е изнасяла информация за нездрави взимодействия между тамплиери, масони и други „ордени“ с някои представители на клира в БПЦ. Освен отколешния дебат за ДС, комунистическия режим и Църквата, прави впечатление, че всяко отразяване на обществено напрежение и проблеми по църковни въпроси се представя като опит за дискредитиране на Църквата. След като от доста време не е свикван Църковен събор, не може да се очаква, че въпросите постепенно ще затихват. Напротив, всичко случващо се днес индикира процеси на задълбочаващо се разделение. Показателен е и фактът, че Горан Благоев в онова време не застана на страната на разколниците, а неговият филм за патриарх Максим е комай и досега единственото документално произведение за живота на блаженопочившия достоен български патриарх.
· Г. Благоев и екипът му не милеели за българщината, в частност за българските манастири и тяхното държавно обезпечаване. В този смисъл Благоев постъпвал като „антиправославен“, следователно като „антибългарин“. Но през годините екипът на предаването с болка алармираше за затворерени и рушащи се храмове в обезлюдените селца. Най-драстичният пример беше случаят с 160-годишния храм в с. Черноземен (Пловдивска епархия), който беше спечелил европейско финансиране и въпреки това по ред причини до ден-днешен продължава да е в окаяно състояние, на път да бъде заличен, ако не се намеси спешно Министерство на културата.
· Г. Благоев едва ли не бил рупорът на „ковидизацията“, „поддръжник“ на затваряне на храмовете по време на карантина. Въпреки че този сложен проблем беше коментиран неведнъж в предаването и отразяваше реалните дискусии в църковните среди и обществото. Но болезненият въпрос за затварянето на храмовете се обсъждаше в открит дебат сред миряните и клира на РПЦ, в който с пастирска загриженост и богословска вещина духовници аргументираха временната мярка. Може ли да обвиним тогава и архиереите на Руската или на Сръбската, или на Гръцката църква в антицърковност, малодушие, вероотстъпничество и служба на чужди интереси?
В същността си обаче актуалният дебат „за“ и „против“ е богословски. Странно е, че родното академично богословие не го припозна и не взе отношение. Искрено се надяваме зад този сериозен конфликт вътре в църковната общност да не прозират противостояния от „ляво“ и от „дясно“, от „изток“ или от „запад“, декорирани с богословска риторика. Това би било много тъжно.
Изложеното дотук не е апология на Г. Благоев, а стремеж да се погледне обективно на проблема, като се избягват пропагандните клишета. Разбира се, от предаването има какво да се желае от гледна точка на по-задълбочено отразяване на различни позиции, но да се атакува то като „зловредно“, „злословно”, „безнравстено“, превърнало се в „антицърковен трол“е наистина прекалено. Стигна се дотам, че един виден историк и богослов да призовава патетично, чрез публикация в медиите, водещият на предаването да се покае публично. Този апел звучи като от последна инстанция и е в разрез с църковното съзнание за смирение. Православният християнин е добре да подканва към покаяние на първо място сам себе си, при това ежедненвно, като се моли за брата си, който е в беда, а публичните призиви към покаяние да остави на боговдъхновените пророци. А пък агитацията да не се подписва петицията в подкрепа на Горан Благоев, за да не застанели тези православни откъм „тъмната страна” на някакво метафизично зло, разкрива именно менторската претенция и усещането за „запазени права“ по отношение на критериите за истинност.
Такъв подход към съзнателновярващите християни сам по себе си е симптоматичен. Утре практикуващите този подход могат да се обърнат с подобни агитации срещу други православни платформи и сайтове, които смятат за „зловредни”, накърняващи „религиозните им чувства и права“, и да поискат запрещението им.
Никога в историята на Църквата критики и дебати около недъзи на църковния живот и спорни практики, различни мнения и гледни точки не са се възприемали като 'клеветнически', 'вероотсъпнически', 'антисинодални', антийерархични ', да неговорим за 'светотатствени' при положение, че предмет на този спор не е отстъпление от догматите и вероопределенията на Църкавата! Църквата е жив богочовешки организъм и свидетелства за славното Христово Възкресение! Как, например, бихме се отнесли днес към ето тези слова от творенията на великите учители и светци на Църквата:
"А Църквата е почти в такова положение, в каквото е и моето тяло: не се вижда никаква добра надежда; нещата непрекъснато клонят към по-лошо" (св. Василий Велики).
"Питаш как вървят делата ни? Много зле. Църквите са без пастири; доброто загива, злото процъфтява; трябва да се плава нощем, а никъде не светят пътеводни звезди. Христос спи" (Лука 8:23) (св. Григорий Богослов).
"Християните преследват принадлежащите на Христос повече от враговете и душманите" (св. Йоан Златоуст).
"Епископите, с които съм в общение, дали поради леност, дали поради подозрителност или от неискреност към мене, не искат да съдействат. Не ми помагат за нищо от най-важното" (св. Василий Велики).
"Погледнете, светът е пълен със свещеници, но рядко ще срещнеш работник на Божията нива, защото ние искаме да се кичим с епископския сан, но без да изпълняваме задълженията, свързани с него. В живота на епископите има, любими братя, голямо зло, което ме съкрушава. За да не помисли някой, че аз искам да обидя някого, ще изоблича първо самия себе си: въпреки своята воля, аз се поддавам на законите на варварската епоха. Злото се изразява в това, че ние сме се отдали на делата на този век и нашите действия не съответстват на достойнството на сана ни. Ние изоставяме делото на проповедта. Ако сме призвани за епископи, това е вероятно за наказание, защото ние носим само името на епископа, но не и достойнствата. Тези, които са ни поверени, оставят Бога, а ние мълчим; те загиват в злини, а ние не им протягаме ръка, за да ги изтеглим. Заети с мирски дела, ние сме безразлични към съдбата на душите" (св. Григорий Двоеслов, папа Римски).
"Оскъдността на духовни познания, която видях във вашата обител, ме порази. Но в кой ли манастир не ме е поразявала тя? Светските хора, които се подхранват духовно в Сергиевата пустиня, имат несравнимо повече и по-определени знания, отколкото тези жители на манастирите. Живеем в трудно време. "Не остана праведен, защото няма верни между синовете човешки" (св. Игнатий Бранчянинов).
И не за смущение припомняметези слова на свети йерарси от древност и до ново време, а за да подчертаем, че иднешните бури ще се укротят, както толкова други преди. Не забравяме Христовите думи, че и портите адови няма да надделеят над Църквата (Мат. 16:18).И още, че там, където е благодатта, са и набезите на поднебесните сили на злото (Еф. 6:12).
Църквата никога не е била подобна на сектантските общности, които не допускат вътрешен дебат и критика. Тези организации са строго йерархични и верткално ориентирани към лидерски структури, които априори се приемат за непогрешими. За съжаление този въпрос не е толкова доктринален, колкото методологичен. Защото, както многократно е подчертавано, сектантски модели могат да проникват и проникват също и в средите на Православието. В миналогодишната международна конференция на тема „Защита на вярата –
предизвикателста и проблеми днес“ се обсъждаха точно тези вътрешноцърковни проблеми, които възникват в групи с псевдоправославни уклони, които следват сектантски подходи и прояват следните характеристики:
– Невротична чувствителност към всяка форма на критика, утвърждаване на 'черно-бели' подходи.
– Налагане на 'поведенчески стереотип', в който трябва да се впише и стриктно да ги следва всеки 'истинно вярващ православен християнин'. Иначе ще бъде обявен за 'неправославен'.
– Дискусии и дебати вътре в общността (Църквата) по отношение на спорни или будещи въпроси явления и практики се възприемат като посегателство (при това светотатствено) срещу светата Църква.
– Пълно йерархично подчинение, стремеж да не се забелязват (да се прикриват) човешките и личните недостатъци на представители на клира, дори когато те са причина за вземане на погрешни или противоречиви решения. Като следствие: всяко несъгласие или дори повдигане на въпроси се третира като 'посегателство' срещу Църквата.
– Осигуряване на всяка цена на медиен и всякакъв друг вид комфорт от приближени до висшия клир църковни функционери (активисти) и функционерки, дори без изрична необходимост. Нарцистична демонстрация на приближеност, достолепност и благочестие.
– И не на последно място: в общността (Църквата) вече има представители, които са 'спасени' автоматично, почти преподобни, и чрез тях струи Христовата истина… Така че те и само те могат авторитетно да се произнасят по всички верови въпроси и само техният (и ничий друг) глас трябва да се смята за меродавен и истинен.
Ако се обърнем обаче не към човешките разногласия, а към словата на Спасителя и на светите апостоли, ще следваме евангелските повели и ще постъпваме по евангелски и по апостолски (прочетете си текстовете в Матей 5:20-24; Яков 3:17; Яков 4:11-12).
Бихме предложили на генералния директор на БНТ в най-скоро време да организира кръгла маса или друг формат, в който двете дебатиращи страни с участие и на представители на БПЦ-БП да се срещнат в дух на братолюбие и разбирателство, лице в лице, честно и открито, а не виртуално, за да изложат вижданията си, за да се вземат правилните решения и да се възстанови единението, независимо от различията.
Текст: ЦПНРД
