Ето само няколко зверчета от зоопарка на човешкото лековерие – неизбродим като глупостта, безграничен като абсурда.
Животът няма да ни стигне да го обходим целия и да разгледаме всички безумни измислици, всички извратени творения на човешкия мозък.
Да, това е лековерие. Защо хората се прехласват пред всеки шарлатанин, който умее да щрака красиво с пръсти пред тях? Достатъчно ли е просто да заявиш, че имаш директна връзка с Бог, за да си спечелиш любовта и обожанието на себеподобните?
Това ли е пътят към човешките сърца? Толкова безмозъчно ли е човечеството? Ако аз сега ви заявя, че съм спасител, месия, Господ, ще се хвърлите ли в краката ми?
Ако вашият съсед ви каже, че е Бог; ако колегата в службата сподели, че е изпратен от марсианците с мисия да спаси света, ще повярвате ли? Може би не? Навярно вие не? Но хиляди и милиони вярват!
Книгата „Сектознание“ на проф. Александър Леонидович Дворкин ни потапя в бездната. Добре, че е Александър Дворкин, който като някакъв Вергилий ни води за ръка из ада на глупостта и осветява като с факла тъмните му ъгли, в които се свират всякакви чудовища. Мрачен е този ад, неизбродни са неговите провали и бездни.
В тази безрадостна страна не растат цветя, нищо добро не се намира по черните, сякаш овъглени от преизподен огън скали. Ръка за ръка с глупостта вървят злобата, жестокостта, робството и безумието, които изпепеляват всичко тук.
Това е страната на култовете и сектите. Тук човекът е роб на тирани, които си избира сам той, обсебен от масови мании, погълнат от колективната лудост на множеството, която му отнема разума и достойнството, смазва неговото „Аз”, заличава всяка индивидуалност и лични черти, слива го с тълпата, с мизерията на човешката гмеж, с колективното нищо.
Загубил заедно с независимата преценка на разума и свободата си, той крета прегърбен, помръкнал, окован заедно с множеството свои събратя по съдба, влачейки колесницата на някой огромен идол, който крещи заповеди и шиба с камшик своите последователи. Има секти, които експлоатират членовете си като роби, като животни. Има секти, които ги карат да проституират и ги държат в бордеи и сексуално робство, за да печелят с това пари за „месията”. Има секти, които държат последователите си в принудителни общежития и комуни, приличащи на концентрационни лагери.
И такива, които ги принуждават да приемат наркотици, да убиват и да се самоубиват. И всякакви други. Ето едно типично описание: „Ашрамът… е обикновен апартамент в жилищен блок. Учениците се свират в едната стая, наставниците – в другата.
Стаята на учениците е 3 на 5 метра за 16-20 души, където те работят, ядат и спят. В стаята на наставниците живеят младшите наставници (двама-трима човека), а старшият наставник има отделна стая. (…) Животът там е много суров, просто борба за оцеляване. Става се в 6 ч. сутринта, ляга се 3-4 ч. през нощта.
От постоянното недоспиване хората губят сили. Хранят ги само два пъти на ден, а останалото е труд, труд и пак труд. От глад, студ и изтощение някои полудяват. Загряването се състои от монотонни лицеви опори, прикляквания и коремни преси, редуващи се понякога с изтощителни танци („динамична медитация”).
Принуждават ученика да прави постоянни свръхусилия, да върши всичко с бързо и енергично темпо, дори ако очите му се затварят от умора.
Опитайте се да правите едно и също упражнение на всеки час и ще усетите колко бързо настъпва затъпяването: вие просто механично ще правите онова, което искат от вас, само за да ви оставят на мира и да не ви накажат. А там наказват и за най-малкото провинение…
Наказанията са най-различни: гладуване от един до няколко дни „без откъсване от производството”, 200-500 лицеви опори или прикляквания освен стандартните, чистене на клозета”.
Типичен за много секти метод за безпощадна експлоатация на сектантите.
Или друга една секта: „Започвайки от 1976 г., лидерът нареди на жените да се занимават с „флиртов лов”.
Всички трябваше да излизат на улицата и да „ловят човеци”. За тази цел в поредица от писма той снабди своите момичета с подробни инструкции: как да се държат, колко копчета да разкопчаят на блузката си, как да привличат вниманието на мъжете, какво бельо да носят и т. н.
Ако в началото казваше, че те трябва да водят чист живот – да не пият, да не пушат и да не взимат наркотици, то сега вече всичко това се позволяваше, ако целта е да се привлече даден човек към Иисус. Със същата цел той изпращаше навън и младежи, но системата действаше по-ефикасно чрез момичетата.
Имаше още една инструкция: той казваше направо, че ако момичето е направило всичко, а клиентът не се „покръства”, то трябва поне да вземе пари от него в полза на движението…
Пак тогава твърдеше, че момичето трябва да бъде готово за това, че могат да го изнасилят, и да се подчини без съпротива…” – и други такива отвратителни подробности, които не ни се иска дори да четем, а камо ли да се спираме върху тях.
Това са само два взети наслуки цитата от Сектознанието на Дворкин – как работят сектите и какво правят те с човека. Отнемат ти свободата, достойнството, отнемат ти имуществото и парите.
Докато ти и твоите другари-сектанти живеете в мизерия и се трудите по 18 часа на ден, „гуруто” на движението се позлатява и посребрява, става милионер и милиардер…
И на всичко това хората се съгласяват доброволно, с плам в сърцето, с упоение, с радост!
Каква е тази загадка на човешката природа? Откъде е тази инфантилност, тази готовност да се приемат и най-налудничавите претенции, тази удивителна внушаемост и податливост на всякакви манипулации?
Нима човешката душа е риба, готова веднага да налапа въдицата и да се пльосне в тигана? Защо никой не слуша в захлас брътвежите на „обикновените” луди от лудницата, но затова пък религиозните и политическите луди се радват почти винаги на обожание и истеричен възторг?
Който отговори на тези въпроси, ще се сдобие с ключ към сърцето на масите и ще може да поведе горкото човечество… Накъде?
Из Послеслов към книгата „Сектознание“ на проф. Александър Дворкин, „Омофор“, 2017, превод Андрей Романов.
