Сънят на разума ражда чудовища

Сънят на разума ражда чудовища

…Имало едно време един човек, един младеж. Той израснал в бедно семейство. Още като дете виждал странни неща, общувал с отвъдния свят, имал видения.

Веднъж, докато се разхождал в гората, видял на една поляна двама мъже, които му се представили като Бог Отец и Иисус Христос. Попитал ги коя от съществуващите християнски църкви е истинската.

Мъжете се спогледали. „Нито една – отговорили те. – Христовата църква отдавна е изчезнала.

Ти ще я възстановиш”. И му обяснили, че е избран за Божи пратеник и пророк.

Минали години. Младежът чакал търпеливо, но двамата не се появявали. Затова пък една нощ, докато лежал в постелята си, видял ангел. Ангелът, който слизал тържествено от тавана и бил обвит от светъл облак, ту изчезвал, ту се появявал отново.

Те беседвали цяла нощ и ангелът му разказал всякакви интересни и любопитни неща. От него младежът научил, например, че на един хълм, който ангелът му описал, има заровени златни плочи с летописите на древен изчезнал народ, който обитавал някога, преди много векове, американския континент. Младежът лежал и слушал с отворена уста.

Оттогава той вече нямал спокойствие в душата си – знаел, че трябва да намери плочите. Отишъл на този хълм и открил плочите точно там, където му казал тайнственият посетител. Домъкнал ги с голяма мъка вкъщи – плочите от чисто злато тежали много – и ги напъхал в сандък под леглото си. Заел се да ги превежда на английски.

Имало наистина една дребна мъчнотия – те били написани на непознат език с древноегипетски знаци – но това пречка ли е за предприемчивия американец? Той просто заравял лице в шапката си и виждал там готовия превод. Проста работа!… Вестта за плочите се разпространила сред неговите съседи и познати, мнозина искали да ги видят.

Трябвало да ги покаже на хората. И с това нашият герой се справил лесно. Повикал веднъж няколко свои приятели в стаята си, измъкнал сандъка изпод леглото… Младежите, възбудени от любопитство, с ококорени очи, се хвърлили към него и го отворили.

Там нямало нищо.
– Маловерци! Нищожества! – завикал той срещу тях. – Господ е спуснал пелена пред очите ви, той ви наказва заради слепите ви сърца! Веднага на колене! Молете се!

И затворил сандъка с трясък. Уплашени, засрамени, младите хора паднали на колене и се молели един час – да прогледнат, да видят Плочите… Отворили пак сандъка – нищо. Опипали го с ръце – само прах.
– Къде са?… – измънкал един с половин уста.
– Ах, негодници! Безбожници, неверници, злодеи, които гледат с очите си и не виждат, пипат с пръсти и не усещат! Колко още ще търпя нечестивия ви род! За жени, за карти и за ракия имате очи, а за Плочите Господни – не?!… О, какъв срам!… Мълния ще падне и ще ви порази! Бог ще ви накаже за неверието ви! Бързо на колене! На колене!!

Тъй продължило цял ден и цяла нощ. Той проповядал, крещял, заплашвал, а те биели чела, облени в сълзи, по пода и протягали ръце към небето.

На сутрина, изнурени от бдението, замаяни от религиозен екстаз, те отворили пак сандъка с треперещи ръце. На сълзящите зачервени очи се сторило, че на дъното му нещо блещука.

– Видяхме ги, видяхме ги!… – завикали те и започнали да се прегръщат и да танцуват. – Господ ни помилва! Показа ни Плочите!… Алилуя!…

Тъй започнало едно от големите религиозни движения на нашата планета. Днес младежът с плочите има десетки милиони последователи по света. Милиони устни призовават името му. Огромни храмове, цели катедрали, посветени на него, се издигат в Париж, Лондон, Делхи, Ню Йорк.

Светът повярва на историята с плочите.

…Друг един човек се родил в Сибир в годините на късния комунизъм. На младини бил пияница и побойник, после, след като изкарал казармата, станал милиционер. Стоял по улиците на родния си град с палка, водел нарушителите в пандиза.

В свободното си време обичал да си посръбва. Интересувал се от паранормални явления, екстрасенси, извънземни, НЛО, четял каквото можел да намери за тях, събирал изрезки от вестници. Търсел да научи нещо за миналите си прераждания. Така, лека-полека, започнало да му се струва, че и той не е случайно роден на тази планета, че е вид паранормално явление и пратеник на извънземните при нас.

Веднъж, докато бил в стаичката си насаме с шишето водка, нашият милиционер имал видение. Видял някакво същество от космоса да оглежда нашата планета. „За тези нещастни двуноги няма спасение”, промърморило презрително то.

Милиционерът кипнал и ударил с юмрук по масата. „Има, има спасение!” – изревал той. И тогава стаичката се изпълнила с камбанен звън и мирис на теменужки. Той се изправил, прекатурил масата с водката и изведнъж разбрал, че е Месия…
След този случай нашият герой повярвал, че е прероден Иисус Христос. Зарязал милиционерството и тръгнал да проповядва.

Пуснал си дълга коса и брада, захвърлил обикновените дрехи и взел да носи хитон и плащ като в древна Палестина. Първите си неколцина последователи обявил за „апостоли” и „евангелисти”. Обикалял страната, говорел, изнасял лекции, проповядвал.

Хората се стичали на тълпи, за да го чуят. Скоро край бившия милиционер се създало цяло религиозно движение, нова църква. Той записал откровенията си в книга, която нарекъл „Трети Завет” или „Последен Завет”.

Учел, че настъпва краят на света, че само шепа избрани ще се спасят. За тази цел те трябвало да избягат от света, да се скрият в горските дебри.

И „прероденият Христос” повел своите последователи дълбоко в сибирската тайга, в най-дивите места, където зимата продължава шест месеца и студът стига до минус петдесет.

Там те си построили селище, което нарекли „Град на Слънцето”. В центъра на града бил храмът на новата вяра и дворецът на самия Месия. Вярващите трябвало да изоставят всичко – родители, жени, деца, – да продадат всичко, което имат, и да сложат парите в нозете на Месията…

Мнозина умирали от тежките условия на живот и труд, но оцелелите се изпълвали с още по-силен религиозен плам и с вяра, че тъкмо те са маята на новия свят, семето на новото човечество…

Днес хората по света, които вярват в откровенията на бившия милиционер, се множат с всеки изминал ден. Има ги и в Русия, и в Европа, особено в източноевропейските страни. Има ги и в България…

Това е едно от най-бързорастящите масови млади религиозни движения в наше време. Специалистите му предричат голямо бъдеще.

…Третият човек живял в Индия и бил чисто и просто Бог. Поне така твърдял той и неговите последователи – нещо, което не е рядкост в тази страна, където богове се срещат под път и над път. Той се родил през първата половина на ХХ век в село в южната част на страната.

Още през детските му години с него се вършели различни чудесни истории: той например създавал от нищото за приятелите си плодове, сладкиши и дори редки хималайски лековити билки. На 14-годишна възраст изпаднал в състояние, близко до кома.

Два месеца го измъчвали силни болки и той периодично губел съзнание. След тази странна болест неговите необикновени способности нараснали и той обявил, че е Създателят на света и Бог в човешко тяло.

Напуснал семейството си и основал ашрам, наречен „Обител на вечния покой”, а също и международна фондация, където започнали да се стичат пари от вярващи и поклонници от целия свят.

Богът бързо си спечелил световна слава, за него пишели вестниците, излизали книги, снимали се филми; неговите изказвания и беседи се разпространявали на видеокасети и чрез интернет.
В своя ашрам, сред бедните, измазани с кал селски колиби на южна Индия, той построил храмов комплекс, разкошни сгради, модерна болница, няколко многоетажни хотели, музей на световните религии, планетариум и дори летище.

Стените и таванът на храма били облицовани със златни плочи. Богът, както подобава на едно божество, имал цяла колекция от разкошни скъпи лимузини; особено пристрастие хранел към алените мерцедеси.

Притежавал и личен самолет. Негов специалитет били тъй наречените „материализации”, когато сътворявал различни предмети от нищото: от цигари и пасти до масивни златни фалоси, които раждал от устата си, накити, бижута и златни часовници, върху които имало фабричен номер и била посочена страната производителка…[1] Тълпите, пред които вършел тези чудеса, виели от ужас и възторг, хората припадали, жени пищели, а гуруто-Бог се къпел в обожание и слава.

Днес с култа към този човек са свързани стотици различни институции – болници, училища, хотели – в различни градове и райони на Индия, а също и в много други страни. Името на селското момче, станало Бог, може да се чуе навсякъде по света.

Светът повярва в неговата история – а ще повярва вероятно и във всеки следващ предприемчив гуру, който реши да тръгне по неговия път и да се обожестви приживе в очите на човечеството.

Из Послеслов към книгата „Сектознание“ на проф. Александър Дворкин, „Омофор“, 2017, превод Андрей Романов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *