Светът следи политиката на новата администрация на САЩ и вече стана ясно, че съществена роля там ще играе религиозният компонент. За директор на Службата по религиозните въпроси на Белия дом е назначена Паулa Уайт (Paula White) – популярна американска протестантска проповедничка и телеевангелистка известна със своя луксозен начин на живот и подкрепа за „теологията на просперитета“, според която Бог ще възнагради вярата на хората с пари, а бедността е Божие наказание.
Пастор Уайт е свързана с много от основните идеи на съвременния християнски активизъм, включително с концепцията за „Мандата на 7-те планини“ като част от мрежата от християнски лидери, които пропагандират съвременното движение „Нова апостолска реформация“.
То има растящо влияние в редица държави по света (основно САЩ, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Нигерия), а също и поддръжници в България, които пропагандират идеите му в опит за въздействие върху различни социални и културни процеси.
„Мандатът на 7-те планини“ (Seven Mountain Mandate, 7MM, 7-М или М7П) представлява християнска концепция, която призовава вярващите да поемат активна роля в преосмислянето и ръководенето на различни сфери на обществото с цел божествено преобразование на света. Тази концепция е обединила протестантски харизматични и петдесятни общности в движение, свързано с популярната християнска идея, че Църквата и християнските лидери трябва да влияят върху ключови обществени структури с цел осъществяване на Божието царство на земята. Тази идея възниква в края на 20-ти и началото на 21-ви век и се разпространява все по-широко сред християнски доминионистки и харизматични евангелистки движения.[1]
Концепцията за „мандата на 7-те планини“ се корени в библейски принципи, които подчертават мисията на християните да възстановят или променят света чрез Божието управление. Основната идея е, че вярващите трябва да упражняват влияние върху основните области на обществото, които са символично представени като „планини“.
Тези „планини“ включват следните сфери:
1) Правителство – въздействие върху политическите институции и процеси.
2) Образование – влияние върху учебните институции и образователни системи.
3) Бизнес – налагане на християнски принципи в икономиката и търговията.
4) Медии и комуникации – възможност за влияние в медиите, новините и цифровите платформи.
5) Изкуства и култура – преобразуване на културните форми, включително театър, музика и литература.
6) Семейство – подкрепа за християнските семейни ценности.
7) Църква – утвърждаване на църквата като водещо място за духовен живот и лидерство.
Движението за 7-те планини става широко известно през 90-те години на 20-ти век, когато започва да се говори за важността на християнската мисия в обществото. Концепцията М7П произхожда от „откровение“, „дадено“ през 1975 г. на видни евангелистки и петдесятни лидери като Бил Брайт, Лорен Кънингам и Франсис Шефър. С течение на времето Джони Енлоу и Ланс Уолнау адаптират това „откровение“ в ARM (Apostolic Revelation или Reformation Movement, т.е. Движение за апостолско откровение или за апостолска реформация), използвайки метафората за „планини“, за да подчертаят културната трансформация, а не индивидуалното спасение на душата.
Ланс Уолнау, водеща фигура в Новоапостолската реформация (New Apostolic Reformation, съкратено NAR) изтъква, че християнските лидери трябва да се намесят в тези области, за да могат да изпълняват божествената воля на земята. Той превръща заповедта на Иисус към Неговите ученици „идете и научете всички народи“ (Мат. 28:19) в заповед за осъществяване на обществена трансформация и го обяснява с това, че тъй като църквите вече имат присъствие във всяка нация по света, сега трябва да се концентрират върху това да влияят върху системите („планините“) в тези нации.
Острието на „Мандата на седемте планини“ е „Новата апостолска реформация“ (НАР), която учи, че църквата на 21 век ще бъде управлявана от апостоли и пророци. Движението не се управлява от конкретна деноминация, а от предполагаемите апостоли и пророци, които, разбира се, твърдят, че получават пряко откровение от Бога. „Новата апостолска реформация“ изоставя принципа sola Scriptura (от лат. „само Писанието“, т.е. само то да е извор на вяра и живот), набляга на ориентираното към преживявания богословие и насърчава мистицизма.
НАР и привържениците на „Мандата на седемте планини“ са се отказали от библейското учение за последните времена, като са избрали да вярват, че християните трябва да „подредят сцената“ за второто идване на Иисус, като постигнат господство над световните системи. Според богословието на 7-те планини Иисус ще се върне само в свят, който е огледало на царството Божие. Тази идея е паралелна на учението на Ню Ейдж, което предвижда космическа духовна промяна, когато човекът стане съизкупител на планетата Земя.
Апостолско водачество и мрежи
Концепцията за апостолско водачество в контекста на 7-те планини предполага, че християнските лидери (апостоли) трябва да имат активно лидерство и контрол върху различни сфери на обществото, за да могат да го трансформират и да приготвят света за идването на Христос. Това апостолско водачество се проявява чрез изграждането на мрежи, които обединяват християнски лидери и вярващи от различни области.
Програмите за обучение и мрежи на тези лидери се организират с цел да развият лидерските качества на християнските активисти и да им осигурят инструменти и стратегиите за въздействие върху различни социални и политически структури. Пример за популяризиране на идеята за 7-те планини е Паулa Уайт, която изиграва важна роля в подкрепа на тази концепция чрез своето влияние в религиозни и политически кръгове, както и подкрепата й за политически фигури като Доналд Тръмп.
В контекста на евангелските и петдесятните харизматични църкви (Evangelical and Pentecostal Charismatic Churches – EPCC) настъпва промяна към мрежови организационни структури, особено в Латинска Америка. Т. нар. „апостолско лидерство“ в църковните мрежи се е развило, като лидерите се приемат за съществени за растежа на църквата. С течение на времето духовните лидери са разглеждани като новатори и визионери, особено в „апостолските“ мрежи. Апостолско-пророческото движение (ARM) радикализира концепцията, като твърди, че определени лидери са помазани с уникална власт директно от Бог, надделявайки над традиционните църковни структури като съвети и събрания.
Има два основни вида апостолски лидери в мрежата:
1) Вертикални апостоли. – Тези лидери образуват йерархични мрежи, обикновено произлизащи от големи конгрегации или мегацъркви. Те осигуряват „духовно покритие“ за други църкви и служения, като често стават централни фигури.
2) Хоризонтални апостоли. – Тези лидери работят в свързани, децентрализирани мрежи. Те са опитни в свързването, координирането и разширяването на мрежи и тяхното лидерство се основава на споделени цели и сътрудничество, а не на подход отгоре надолу.
Освен това има нововъзникващи типове апостолски лидери, например призоваващи апостоли (за организиране на събирания), апостоли-посланици (за водене на международни движения) и секторни апостоли (за ръководене на конкретни обществени области). Тези апостоли формират нови типове църковно лидерство, които не съответстват пряко на традиционните новозаветни ръководители на църкви.
Заплахи и критики към „Мандата на 7-те планини“
Концепцията за „Мандата на 7-те планини“ (М7П ) е предмет на редица критики и опасения, породени от вътрешни и външни фактори. Някои от най-сериозните отправяни критики са свързани с опасности за демокрацията, човешките права, религиозната свобода, както и вътрешни конфликти в рамките на християнските общности.
Една от основните критики към концепцията за 7-те планини е, че тя може да бъде заплаха за демократичните принципи и личните свободи. Мандатът предполага, че християнските лидери трябва да упражняват контрол върху ключови обществени структури, включително правителство, медии, образование и бизнес, с цел преобразуване на тези институции чрез библейски принципи. Това води до потенциален риск от политизация на религията, нарушаване на правата на малцинствата и социалната толерантност, възможност за злоупотреби с власт, както и вътрешни конфликти и разединение в църквите.
Съществуват сериозни разногласия сред християнските общности по въпроса дали идеята за 7-те планини е библейски оправдана. Някои виждат движението като небиблейско или като ненужно политизиране на религията, което води до конфликти между различни християнски традиции, които не са съгласни по въпросите на църковната ангажираност в обществото.
Критика на „Мандата на 7-те планини“ от библейска гледна точка
От библейска гледна точка концепцията за „мандата на 7-те планини“ е подложена на редица критики, свързани с начина, по който тя тълкува библейските принципи и как тези принципи се прилагат в контекста на социалните и политическите структури. Идеята за християнски контрол върху различни „планини“ на обществото (правителство, бизнес, медии и др.) не е в съответствие с основните учения на Новия и Стария Завет, които акцентират върху духовното преобразяване и лично следване на Христос, а не върху политическо или социално господство.
1. Християнството и властта върху света
Една от основните библейски критики на мандата на 7-те планини е свързана с въпроса за властта и ролята на християните в света. Християните не трябва да търсят световно господство или контрол върху обществото, защото Сам Христос ни показва как вярващите трябва да живеят в смирение и служене, а не с цел да упражняват власт:
а) В Матей 20:27-28 Иисус Христос ясно заявява, че „който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, както Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи“. Тези думи подчертават, че християнското призвание не е да търсим политическо и социално доминиране, а да служим на другите с дух на смирение.
б) В Йоан 18:36 Спасителят казва: „Царството Ми не е от този свят“. Тези думи показват, че Божието царство не трябва да бъде свързано с политическа власт в този свят, а с духовно преобразяване на сърцата на хората.
2. Проблемът за сливането на църква и държава
От библейска гледна точка разширеното възприятие на „мандата на 7-те планини“ като форма на християнски контрол върху политическите и социалните структури може да бъде възприето като неправилно сливане на църква и държава. Въпреки че Библията не дава конкретни указания за отношението между религията и политическите институции, принципите на разделение между църква и държава са в съответствие с библейското учение. Например в Марк 12:17 Иисус казва: „Давайте кесаревото на кесаря и Божието – на Бога“. С това изтъква, че религията и политиката трябва да бъдат разделени, а християните трябва да почитат властите, но да се подчиняват на Божията воля.
Това учение предполага, че Църквата не трябва да се опитва да контролира политическите процеси или да използва светската власт, за да наложи своите вярвания. Точно обратното, християнската общност трябва да се концентрира върху духовното преобразяване на хората, а не върху формирането на християнски политически структури.
3. Ролята на Църквата в обществото
„Мандатът на 7-те планини“ често поставя акцент върху ролята на християнските лидери като „апостоли“ или „водачи“ в обществените структури. Това поставя въпрос за правото на църквата да управлява обществото или да упражнява авторитет върху всички сфери на живота. Според много християнски богослови истинската роля на църквата е не да доминира над света, а да му служи и да го преобразува чрез Божията любов:
а) В Матей 28:18-20 Иисус дава на Своите ученици великото поръчение (мандат!): „идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светаго Духа“. Това се отнася за духовно въздействие и лично водене към Христос, а не за политическо или социално преосвещаване на институциите.
б) В 1 Петрово 2:12 апостолът препоръчва: „щом видят добрите ви дела, да прославят Бога в деня на посещението“. Това показва, че християнският принос към обществото трябва да бъде чрез личен пример и добри дела, а не чрез политическа манипулация или светски контрол.
4. Идеята за преобразуване на света чрез политическа власт
Една от основните библейски критики към „мандата на 7-те планини“ е относно идеята, че християнската мисия трябва да бъде насочена към преобразяването на света чрез политическа и социална власт, което би могло да доведе до доминионистко мислене (т.е. християните трябва да поемат доминация, господство върху светската власт).
Въпреки че християнската вяра включва стремеж към преобразяване на обществото чрез нравственост, любов и служене на ближните, Библията ясно указва, че царството Божие е нещо различно от политическото царство на земята. В книга Даниил 2:44 се подчертава, че „Божието царство ще бъде установено завинаги и ще унищожи всички земни царства“, което показва, че Бог е Този, Който ще изпълни окончателното преобразяване на света, и това няма да стане чрез човешки усилия или власт.
5. Истинската природа на християнското служение
От библейска гледна точка християнската мисия е фокусирана върху духовното възстановяване на човечеството, а не върху социално или политическо надмощие и господство. Иисус учи, че Неговото царство е вътрешно, духовно и преобразява сърцата на хората, а не външните политически и социални структури:
а) В Лука 17:20-21 Иисус Христос казва: „царството Божие няма да дойде забелязано и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е“. Това подчертава, че Христовото царство е духовно, а не политическо или физическо.
б) В Римляни 12:2 апостолът призовава вярващите да се „преобразяват чрез обновяване на ума си“: „и недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия“. Това показва, че истинската промяна идва чрез вътрешна духовна промяна, а не чрез политическо въздействие върху обществото.
Изследването на начините, по които учението за М7П се разпространява, може да ни помогне да разберем как мрежите на „апостолските“ лидери влияят върху различни региони. Чрез социален мрежов анализ можем да видим как тези идеи се приспособяват и трансформират в контекста на различни социални, икономически и политически условия. Например разпространението на М7П в Латинска Америка може да бъде по-свързано с социалните и политическите предизвикателства, докато в Африка може да има акцент върху икономическото развитие и социалната справедливост.
Тенденции и влияния в съвременното общество
Глобализация и нови медии
С развитието на глобализацията и интернет, концепцията за 7-те планини претърпява сериозни промени. Дигитализацията позволява християнските лидери да се свързват и да обменят идеи и стратегии на глобално равнище. Това води до увеличаване на влиянието на мрежите, свързани с 7-те планини, като онлайн платформи за обучение и глобални християнски събития (конференции и събития, насочени към политическо и социално въздействие).
Повишено участие в политическите процеси
През последните години движението „Мандат на 7-те планини“ започва активно да влияе на политическите процеси, особено в САЩ, като християнските лидери се опитват да формулират стратегии за участие в избори и политическо лобиране. Тези усилия обаче създават разделение в обществото и предизвикват въпроси относно баланса между религиозната свобода и демократичните принципи.
Причини за поява и развитие на M7П
Има няколко основни причини, поради които влиянието на мрежовите „апостолски“ лидери и разширяването на М7П продължават да се развиват в глобален мащаб:
a. Глобализация и цифровизация
Глобализацията е основен фактор, който подпомага разпростирането на мрежовите „апостолски“ лидери и M7П. Интернет и социалните медии са създали нови възможности за свързване и разпространение на идеите на М7П по целия свят. Лидерите на М7П използват тези платформи, за да достигат до глобална аудитория, да обменят ресурси и да мобилизират вярващи в различни страни.
б. Харизматично лидерство
„Апостолските“ лидери в тези мрежи често са харизматични личности, които имат способността да вдъхновяват и мотивират последователите си независимо от идеите, които им предлагат. Тяхната способност да комуникират визията и целите на М7П по вдъхновяващ начин прави това учение привлекателно за много хора, които търсят ново разбиране за ролята на християните в обществото.
в. Църковен и социален ангажимент
М7П предлага практическа роля за християнската общност в обществото. Всяка от „седемте планини“ (семейство, образование, изкуства и култура, медии и комуникации, църква, бизнес, правителство) предлага възможности за деятелност и участие, което прави идеята привлекателна за онези вярващи, които искат да упражняват своята вяра в ежедневния живот и да влияят на обществото.
г. Стратегическо мислене и адаптация
Мрежовите „апостолски“ лидери притежават силни стратегически умения, които им позволяват да адаптират М7П към различни културни и социални контексти. Това осигурява растежа на мрежата. И доколкото идеите на М7П са универсални, те могат да бъдат адаптирани към конкретни нужди и предизвикателства в различни части на света. Това прави движението много по-гъвкаво и способно да се разширява.
д. Политическо влияние
Особено в Латинска Америка, САЩ и някои африкански държави растежът на М7П е свързан с нарастващото политическо влияние на „апостолските“ лидери. Чрез тези мрежи християнските лидери активно мобилизират последователи за участие в политически процеси, избори и решения, които отразяват християнските ценности.
Заключение
Мрежовите „апостолски“ лидери играят централна роля в разширяването на М7П, като техните различни роли създават ефективни структури за мобилизация и взаимовръзка, които преодоляват географските и културни бариери. Растежът на М7П е свързан с комбинацията от стратегическо мислене, харизматично лидерство и глобализация, което позволява на „апостолските“ мрежи да се разширяват и да оказват влияние върху политическите, социалните и религиозните структури в различни части на света.
От библейска гледна точка концепцията за „Мандат на 7-те планини“ е подложена на сериозна критика. Учените библеисти ясно подчертават, че християнската мисия трябва да бъде насочена към духовно въздействие и личностно преобразяване, а не към доминиране на социални и политически структури. Цел на християните трябва да бъде не религиозната власт, а служението, любовта и духовното възраждане – тъкмо те трябва да бъдат основни приоритети.
„Движението за апостолска реформация“ особено в петдесятните и евангелските кръгове работи в рамките на изключително сложна глобална мрежа. Тази мрежа позволява М7П да се разпространява чрез различни типове лидери, които улесняват разпространението на доктрината и свързания с нея политически дневен ред. Тези лидери функционират различно от традиционните роли на религиозно лидерство като презвитери или епископи. Те действат като свързващи елементи в рамките на децентрализирана мрежова структура.
Прилагането на WDL (Widening, Deepening and Lengthening – Разширяване, задълбочаване и удължаване) рамката помага да се разбере как М7П се разпространява и втвърдява в различни контексти. Разширяването се отнася до географското и социално разширяване на мрежата, където „апостолски“ лидери в различни региони работят заедно, за да пренесат М7П на нови места. Задълбочаването включва адаптиране на доктрината към местни проблеми (като икономически растеж, проблеми на пола и защитата на живота и политическо участие), така че да резонира по-дълбоко сред вярващите в региона. Удължаването се отнася до разширяването на мандата до по-широка, по-устойчива политическа ангажираност, както се вижда в страни като Венецуела.
Наблюдава се нарастваща роля на М7П при оформянето на политическите движения в страни като САЩ и Бразилия, където допринесе за възхода на християнския национализъм. В региони като Латинска Америка и Африка доктрината е използвана за насочване на доминионистки програми, които търсят християнски контрол върху различни обществени сектори.
Възходът на движението ARM и свързаните с него мрежи представлява промяна в начина, по който се управляват църквите. Традиционните еклезиологични модели като презвитериански, епископални или конгрегационалистки структури се заменят с по-гъвкава, мрежова лидерска структура. Тази промяна не се отнася само до управлението, но и до мобилизирането на вярващите за социални и политически каузи.
Богословието, свързано с „Мандата на седемте планини“, е опасно и хвърля негативна светлина върху християните. Движението е фокусирано основно върху предявяването на претенции и поемането на контрол, а това води до грешно тълкуване и подмяна на библейските истини.
Разпространението на М7П отразява по-широките тенденции в религиозните движения, особено в начина, по който те работят в глобализиран, мрежов свят. Това предполага, че нарастващото политическо и социално участие на „апостолските“ лидери и техните мрежи може да има значителни последици както за религиозните общности, така и за политическия пейзаж в различни региони.
По материали от мрежата.
Източници:
https://www.researchgate.net/publication/385728419_The_Widening_Deepening_and_Lengthening_of_the_Seven_Mountains_Mandate_М7П _Network_The_Role_of_Network_Apostolic_Leadership
[1] Теологията на господството, известна още като доминионизъм, е група от християнски политически идеологии, които се стремят да създадат нация, управлявана от християни и основана на техните разбирания за библейския закон. Степента на управление и начините за придобиване на управленска власт са разнообразни – бел. авт.
